Свети Серафим Саровски: За Бога

от Пътят на отците

Бог е огън, съгряващ и възпламеняващ сърца и утроби. И така, ако ние почувстваме в своите сърца хлад, който е от дявола, понеже дяволът е хладен, да призовем Господа и Той ще дойде да съгрее нашето сърце със съвършена любов, не само към Него, но и към ближния. И пред лицето на топлината ще изгори студа на доброненавистника.


Отците са ни написали, когато ги попитали: Търси Господа, но не изпитвай къде живее. Където е Бог, там няма зло. Всичко произхождащо от Бога е мирно и полезно и довежда човека до смирение и самоосъждане.
Бог ни явява Своето човеколюбие не толкова когато ние вършим добро, но и когато Го оскърбяваме и прогневяваме. Колко дълготърпеливо понася Той нашите беззакония! И когато наказва, как благоутробно наказва.
Не назовавай Бога правосъден, говори преп. Исаак /Сирин/, защото в твоите дела не е видно Неговото правосъдие. Ако и Давид да Го е назовал правосъден и прав, Неговият Син ни е показал, че Той е повече от това благ и милостив. Къде е Неговото правосъдие? Ние бяхме грешници и Христос умря за нас.
Доколкото се усъвършенства човек пред Бога, доколкото след Него ходи, в истинския век Бог ще му яви Своето Лице. Ако човекът е праведен, по моему, когато стигне до съзерцание на Бога, ще вижда образа като в огледало, и там ще види явяването на истината.
Ако не знаеш Бога, невъзможно е да се възбуди в тебе и любов към Него. И не можеш да обичаш Бога, ако не Го видиш. Видението на Бога идва от Неговото познание, тъй като съзерцаването Му не предхожда Неговото познание.
За делата Божии не може да се разсъждава с наситен стомах, тъй като в напълнени черва няма видение на тайните Божии.