Старец Паисий Светогорец: Христовият кръст има велика сила

от Старец Паисий Светогорец

– Отче, когато се готвя да бодърствам в килията и се появи някакво препятствие, каква е причината за това?

– Ако Бог допуска да се появи препятствие, значи ще излезе нещо по-добро.

– А ако това се случва постоянно?

– Значи, има гордост.

– Не разбирам, отче, какво означава, че има гордост.

– Зависи от това какво слагаш на първо място. Ако на първо място слагаш работата, а след това молитвата, даваш на изкушението право да ти поставя препятствия. Когато човек по-голямо значение придава на работата, отколкото на молитвата, нима това не е гордост? А гор-достта означава и неуважение към светинята.

– Отче, какво прави изкусителят, за да отвлече чо-века от молитвата?

– Какво прави ли? Намира хиляди начини. Едва щом човек сложи начало на молитвата, той може да започне да го отвлича със странични мисли, да разсейва ума му с мечтания, шум и т.н. Ако беше видяла какво се случи с мен в манастира Стомион ! Веднъж късно вечерта отидох да се помоля в храма. Манастирските порти бяха затворени, а дверите на храма заключих с резе. Около полунощ дангалакът започна да чука с ре-зето, без да спира – „трак–трак", за да ме накара да отида и да погледна какво става. А аз, за да не чувам, отидох в олтара и там до сутринта престоях зад светия престол, до разпятието.
Христовият Кръст има велика сила. Когато бях послушник, дангалаците усилено воюваха с мен. Но-щем, когато бях в килията, те постоянно тропаха на вра-тата и говореха: „По молитвите на светите наши отци". Аз отварях вратата и макар никого да не виждах, ме об-земаше голям страх. След това вече не можех да остана в килията. Измъчвах се, плачех, молех се, но напразно. Излизах от килията на двора. Една вечер след повече-рието ме видя на двора един от старшите монаси и ми казва: „Чедо, защо не се прибираш в килията? Никой от отците не е на двора. Всички отци се молят в килиите си". Тогава аз започнах да плача и му разказах всичко. Той ми донесе частица от Честното Дърво и ми каза: „Сега спокойно върви в своята килия". Едва щом затво-рих вратата, и някой силно почука: „По молитвите на светите наши отци". Аз казах: „Амин". Вратата се отво-ри и в килията влезе полицейският в пълна униформа. Вместо пагони имаше криви нашивки на ръкавите, като онези, каквито по-рано носеха полицейските. Влезе и започна да се дере: „Ти, мръсни монахо, каква е тази треска, която си донесъл тук?" И започна да се смее със своя „очарователен" смях. Крещеше, но не можеше да се приближи, защото в ръцете ми беше Честното Дърво. Аз високо казах: „Господи Иисусе Христе" – и „поли-цейският" се превърна в дим!

превод: Ловчанска Света Митрополия