Как правилно да встъпим в брак (продължение)

от vbfczAmivepelmDA

Sveti-Petar-i-Fevronia th

(Из книгата "Веднъж за цял живот. Беседи с единодасетокласници за брака и семейството." Автор: свещ. Илия Шугаев)

Баща и майка. Отношенията между мъжа и жената отново се изменят и то много сериозно. Появата на детето може да се сравни с ново раждане на семейството.

Какво именно се променя? Ще започна с едно може би не най-характерното на пръв поглед, но напълно възможно явление. В книгите за млади майки, където се дават инструкции от специалисти за гледането на  деца, може да срещнете описание на явлението ревност от страна на бащата: той ревнува своята жена от детето. Ще се зачудите – от какво да ревнува? Та нали детето е твое, жена ти не е кривнала встрани! Но на практика това явление се появява не върху празно място. Нека заедно да помислим. Мъжът до раждането на детето всяка вечер се е прибирал от работа и уверено е знаел: у дома го чакат, жена му е приготвила любимия омлет със шунка и е готова да го слуша да разказва за всичко, случило се на работа. Но, ето, ражда се детето, мъжът се прибира и какво да види: вечерята не е готова, жената не го пита как е минал денят, и като цяло му обръща малко внимание. Всичкото ѝ внимание е съсредоточено върху детето. До сериозна ревност с изясняване на отношенията и предявяване на претенции, разбира се, не се стига толкова често, но всеки баща е длъжен да поработи върху себе си, за да приеме смирено тези промени.

Разликата между баща и майка, от една страна, и мъж и жена, от друга, е много добре илюстрирана от една фраза на Сент-Екзюпери. Между впрочем, кой може да каже какви произведения е написал Екюзпери? Добре, поне най-известното… Да, правилно – „Малкият принц“. Непременно прочетете и желателно с повече внимание тази повест за момченцето, попаднало на Земята. Тя цялата е посветена на любовта и дружбата. В едно друго свое произведение Сент-Екзюпери казва: „Влюбените (мисля, че съм попаднал на не най-точния превод, по-правилно би било да се каже „обичащите се“) не са тези, които гледат един към друг, а тези, които гледат в една посока.“ Запомнете тази мисъл.

Действително, докато не се появят децата в семейството, семейните отношения се завъртат в порочен кръг – жената обича мъжа си за това, че той се грижи за нея, а мъжът обича жена си, защото тя го ухажва. Тези отношения носят върху себе си печата на най-обикновен егоизъм. Например, аз уважавам заможния си съсед за това, че понякога ми дава пари назаем, а той ме уважава, защото помагам на сина му в подготовката за кандидат-студентските изпити. Едва ли такива отношения могат бъдат наречени безкористно приятелство. Това са по-скоро взаимно изгодни делови отношения. Същото може да го има и между съпрузите. Ти – на мен, аз – на теб. Но ако при тези делови отношения някой от съпрузите не отдаде достатъчно, то другият с обида може да заяви: „Каквото повикало, такова се обадило.“ Взаимната обиденост ще нараства, скоро ще назрее скандал и пр. Подобна връзка е твърде крехка.

С появата на децата отношенията между съпрузите трябва да се преструктурират много сериозно. Особено силно осъзнах това след раждането на третото дете. С първото дете съпругата ми малко или повече се справяше, след това бабата започна да идва да помага, с второто отново в продължение на няколко тежки месеци идваше бабата. Но в началото когато се роди третото дете, ни беше много трудно и никой не ни помагаше. Веднъж, когато детето беше навършило около месец, се върнах у дома след много тичане по дела, свързани с храма. Прибирайки се вкъщи си мислех нещо от сорта на: „Сега ще се прибера, ще поседна за около половин час, ще хапна, малко ще отдъхна.“ Но едва щом седнах, презвитерата дойде при мен и достатъчно заплашително каза: „Слушай, когато се прибереш у дома, си длъжен веднага да отидеш в кухнята и да провериш дали са измити всички съдове. Също така, трябва да отидеш в банята и да погледнеш дали е изпрано бельото. Трябва да обиколиш и стаите, за да се увериш, че са подредени. Ти си длъжен постоянно да се стремиш да ми помагаш по някакъв начин!“ Естествено, отначало се възмутих вътрешно и дори се опитах да формулирам това възмущение с думи, но скоро разбрах, че при всички случаи няма да бъда прав. Та нали жена ми цял ден се е блъскала не по-малко от мен, а да вършиш домакинска работа, когато едното ти е на ръцете, а другите две кръжат около теб, не е толкова лесно. Именно тогава осъзнах, че домът ни вече не е уютно гнезденце, където може да се подслониш за отдих след трудния ден. Домът ни вече беше станал второ работно място.

Нека да запомни това. С появата на децата домът става второ работно място. Мъжът може буквално да се е трепал осем часа на машината, но когато се прибере у дома, там започва нова работа – миене, бърсане, четене на книжки, игри с дечицата и т.н. и т.н. Нещо повече, тази работа е много по-отговорна. Ако в завода направиш брак, то може да го поправиш, а ако не го поправиш, пак няма ти да пострадаш от това, а този, който ще се ползва от твоето изделие. Но ако лошо възпиташ децата си, то ще страдаш именно ти и то до края на живота си.

Може да приведем следното сравнение. Семейството преди раждането на децата е като две млади жребчета, които пасат на зелената поляна и си играят заедно. А семейството след раждането на децата е като два товарни коня, впрегнати в една кола, която теглят по мръсен и разбит път. Ако един от конете се откаже да тегли товара, то другият ще му се наложи да се сили два пъти повече. А на мнозина след прекрасната зелена поляна, ох, как не им се иска да се впрягат в каруцата.

Дотук обсъждахме с вас второто от двете противоречиви положения, записани на дъската. Опитах се да ви обясня защо е трудно да опознаеш човека да брака, защо при встъпването в брак винаги има риск, човек да сбърка. А сега нека да поговорим за това как може да намалим този риск. Как може въпреки всичко да научим повече за бъдещия си съпруг/а?

следва продължение