Как правилно да встъпим в брак

от vbfczAmivepelmDA

rings th 

Да встъпим в брак правилно, е много сложно. Изборът на съпруг/а трябва да бъде направен веднъж за цял живот. Тук грешките са недопустими. Но там е и работата, че няма метод, който да гарантира избягването на грешки. Бих казал дори: бракът е винаги риск, бракът е винаги стъпка със затворени очи.

При встъпването в брак човек се сблъсква с определен парадокс, с две несъвместими условия, които влияят върху избора. Този парадокс се заключава в следните противоречиви положения:

  1. Необходимо е да опознаеш, колкото се може по-добре, бъдещия съпруг преди брака.
  2. Да опознаеш в дълбочина бъдещия съпруг преди брака, е невъзможно.

Ще започна с второто. Защо е невъзможно истински да опознаеш бъдещия си съпруг? Преди всичко ще отбележа, че като цяло да опознаеш другия човек и дори самия себе си в пълнота, е практически невъзможно. А що се отнася до семейството, то трябва да кажем, че във всяка жена се съдържат три напълно различни жени и във всеки мъж – трима съвършено различни мъже.

В зависимост от развитието на отношенията между мъжа и жената те преминават през три основни етапа:

Мъж                              Жена

годеник                     годеница

мъж                           жена

баща                         майка

Годеникът, мъжът и бащата са напълно различни хора; макар и да се намират в един и същи човек, у всеки от тях има своя логика на поведение. Самият годеник все още не знае какъв ще бъде мъжът или какъв ще бъде бащата. Същото може да се каже и за годеницата. И така, нека да разгледаме всички тези етапи.

Годеник и годеница. Едва щом бъдат произнесени тези думи, обикновено на лицата у хората се появява усмивка и желание да добавят: „горчиво-горчиво“. Това е най-забавният, весел и романтичен етап в отношенията между мъжа и жената. За този етап са характерни следните две отличителни черти. Първо, всеки от влюбените се старае с всички сили да скрие своите недостатъци; второ, всеки се опитва да извади на показ всички свои достойнства, даже и тези, които няма, но би могъл да има.

Например, младежът поканва своята годеница на рождения си ден. Майката на младоженеца ликува – най-после от стаята му ще изчезнат разпилените по пода скъсани чорапи, както и боклуците, образуващи върху бюрото му  „художествената какафония“, разпределена равномерно в различни кутии. Имах подобен случай. Веднъж ми се наложи да пренощувам в Москва у познати. След чая, когато домакинът излезе за минутка, съпругата му ми казва: „Идвайте по-често, мъжът ми три дни преди Вашето пристигане започна такава уборка на апартамента, каквото никога досега не се е случвала.“ Наистина, всички ние винаги скриваме своите недостатъци от чуждите хора.

Девойката, която е поканила своя кавалер на семейния си празник, ще се постарае да сготви нещо толкова необикновено, което никога досега не е готвила и най-вероятно няма да успее и да повтори в бъдеще. Тя може и да не е особено добра домакиня, но през периода на ухажването си ще стане такава.

Когато настъпи време, младата двойка да се разхожда из вечерния град, от устата им ще се лее мила беседа, всички груби думи временно ще се изпарят от речника им и ще се обсъждат толкова възвишени и благородни теми, които биха дошли на ум само на влюбените. И в това желание да изглеждаш по-добър, у нито един от влюбените вероятно не ще се намери и грам лукавство, нито желание да подведеш другия или да го въртиш на пръста си. Просто в този период действително ти се иска да изглеждаш по-добър дори пред самия себе си.

Но колко дълго може да продължи разходката под луната? Минава време и годеникът с годеницата встъпват в брак, преминават на нов етап, стават мъж и жена. Постепенно, за кратко време, всички отношения между тях се променят до неузнаваемост.

Мъж и жена. За да вникнем в това, което се случва с младоженците, ще ви задам един въпрос. Представите си  следната ситуация: някой младеж, все още неженен, живее със своята майка, баща, брат и сестра в един апартамент. През нощта се събужда и става, за да отиде до тоалетна. Вероятно ще отвори шкафа и ще си извади костюма? Ще си надене официалните обувки и вратовръзка? Няма? Но нали, ако тръгне по гащета и потник, могат да го видят баща му и майка му, сестра му и брат му! Как мислите – не е ли така? Правилно – не!!!  Той не се стеснява от своите близки.

А сега чуйте какво се случва с младите малко след брака. Те стават роднини и престават да се стесняват един от друг. Когато годеницата пристигне, за да вземе своя годеник за разходка, той никога няма да й се покаже по гащета и скъсан потник. В противен случай, годеницата просто ще избяга пред лицето на подобно безпардонно отношение. Пред майка си не пречи да се показва в такъв вид. „Мамо, защо не си ми зашила потника? Виж как ходя окъсан!“ След като са станали мъж и жена, младоженците научават твърде много един за друг, узнават това, което преди това щателно са скривали и сега скриват от чуждите хора. Но сега те вече не са чужди, те са близки роднини – жената е по-близка от майка, а мъжът – по-близък от баща. Сега вече към жената ще са насочени думите: „Не си зашила – виж как ходя окъсан“.

Именно след встъпването в брак от човека изпълзяват всичките му лоши привички. Сега вече по време на обеда той няма да се стеснява да вземе лъжицата и да се почеше по гърба или въпреки удивения поглед на жената може и вилицата да повърти в ухото си. Сега всичко е позволено. Трудно е да си представиш, годеникът да стои с годеницата си в кафенето и докато галантно я ухажва, изведнъж да започне да чопли с вилицата по зъбите си или с пръст в носа.

Българският език е изключително мъдър и богат, в него са отразени много духовни истини. Кой ще каже какво означава думата „невеста“? Тази дума се образува от корена „вест“, идващ от старобългарската дума „вѣдѣти, вѣмь“ („знам“). Така че, „невеста“ означава „непозната“, „неизвестна“. До брака нито един жених не може да се похвали, че той знае всичко за своята невеста. Докато не се сродиш с човека, не можеш да го опознаеш.

Годеницата все още не е родственица, тя макар и отчасти е все още чужд човек, а жената е повече от родственица, тя е една плът с мъжа. На всички е до болка известно, че най-много изливаме раздразнението и нетърпението си върху най-близките хора. Ако съпругът заема важен пост и в течение на целия работен ден, общувайки с хората, е сдържал своето раздразнение и умора, за да не изглежда лош пред чуждите, то у дома може да излее върху жена си и децата всичко, което се е трупало у него през деня. Какво има да се стеснява от жената? Тя е жена му, ще изтърпи, а децата като цяло са си длъжни да уважават и да се боят от баща си. Оказва се: нека да търпят и да уважават. И се получава така, че мнозина на вид мили хора у дома си тероризират своите близки.

Много бракове се разпадат твърде скоро, едва щом младоженците малко от малко се поразкрият един пред друг.

Но нека да предположим, че съпрузите имат малко вредни привички или са получили сходно възпитание и с нищо не могат да изненадат другия. Тогава преходът от годеник и годеница към мъж и жена минава относително леко. Минават две-три години и обикновено мъжът и жената минават на нов стадий от своите отношения. Ражда се детенце и те стават съвършено различни хора – баща и майка.

Следва продължение

Превод от руски: Ловчанска Света Митрополия