За какво е необходим постът

от vbfczAmivepelmDA

Post th

Първите християни са имали дълбоко уважение към този свят пост. През цялата му продължителност употребявали само постна храна, и то в съвсем малко количество, колкото е необходимо за поддържането на телесния живот и телесните сили, нужни за свети дела. Но това уважение към светия пост в следващите векове на места започнало постепенно да отслабва, като у някои християни избледняло дотолкова, че светата Църква била принудена на Шестия вселенски събор да постанови следното всеобщо задължително 56-о правило: „Научихме, че в Арменската църква и на други места някои ядат сирене и яйца в съботните и неделните дни на светата Четиридесетница. Поради това постановяваме: Църквата Божия по цялата вселена, като следва един чин, да пости и да се въздържа както от всичко заклано, така и от яйца и сирене… Клирици, които не спазват това, да бъдат низвергнати, а миряни – отлъчени”.

Защо първите християни са имали толкова голямо уважение към светия пост? И защо светата Църква на Вселенски събор е приела такова строго постановление против нарушителите му? Защото светата Църква, както и Сам Господ Бог, силно желае да доведе до спасение всички нас; а светият пост за всички, които действително и истински желаят и се стараят да спасят душите си - от една страна, е велик учител, а от друга – велик помощник.

Светият пост е велик учител. Който истински желае и се старае да спаси душата си, нему светият пост, на първо място, много скоро и ясно показва, че за запазването на телесното здраве е нужно съвсем не много; че за здравето не само не са необходими, но и често вредят всички изкуствени питиета, сладкиши и лакомства, всички ястия, приготвени с изтънчено кулинарство и вкус, шумните увеселения и модните дрехи; че здравето зависи съвсем не от сладката и вкусна, а от простата и умерена храна, от естественото питие и от одежди не скъпи, а топли, здрави и чисти…На второ място, светият пост много скоро показва на всеки човек, искрено желаещ своето спасение, всички негови най-важни грехове – всичко, към което особено силно се е прилепило сърцето; всичко, което го принуждава към различни престъпления и го отделя от истинския живот и истинското блаженство.

Светият пост с голяма сила способства за успехите в спасението на всеки, желаещ да спаси своята душа.

Светият пост, не позволявайки на тялото излишна храна и изкуствено питие, а доставяйки му храна умерена и питие обикновено, силно способства за покоряването на всички греховни въжделения на плътта. Защото, като отнема от плътта всяка излишна храна и питие, светият пост я лишава от всичко, което ѝ доставя сила за буен и богопротивен живот; а дори и най-силните градове и най-непристъпните крепости се предават, когато биват лишени от жизнени продоволствия.

Светият пост ни прави способни за молитва и размишление за Бога и за божественото. „Който пости – казва св. Златоуст, – с бодър дух се моли. Постът прави душата бодра, крилата ѝ леки и я възнася над земята, води я към мисли за горното“.

Въобще постът е много силно средство при подготовката за всяко велико и спасително дело. Това дълбоко са чувствали всички благоразумни и боголюбиви люде винаги и навсякъде. Всички светии сами много строго са постили и единодушно са съветвали и другите да постят. Всички велики мъже, които в различни времена Бог е използвал за изправлението на човешкия род, са се приготвяли за това служение с пост. Историята потвърждава това с примера на пророк Мойсей, пророк Илия, Йоан Кръстител. Даже Сам Иисус Христос, встъпвайки на служение на човешкия род, постил четиридесет дни и нощи (Мат. 4:2).

В наше време някои християни, без да обръщат внимание на всичко това, говорят: „За какво е необходим постът? Ние сме много по-добри, когато не постим. Когато ядем месо, и ние самите сме доволни, и домашните ни са спокойни, и делата ни вървят успешно. Когато не постим, и божествените служби слушаме внимателно, и се молим по-усърдно, и към другите сме благоразположени. От поста няма никаква полза: нито по-добри мисли, нито по-добри желания или разположение. Постът не носи ревност към спасение, а само вялост, скука и досада“.  Така говорят някои. И по отношение на себе си говорят пълната истина, защото изказват това, което действително чувстват.

Но що за християни са тези, които твърдят подобни неща? Нима у тях има истинско желание и старание да спасят душите си? И по-конкретно, нима има у тях истинско желание и старание да разпнат плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24), както изисква светият апостол? Не! Всички, които говорят подобни думи, ни най-малко не мислят за разпъването на своят плът, за изкореняването на страстите и въжделенията от сърцето си. Единствено удовлетворяването на страстите и похотите на тяхната плът им доставя всичката им радост, всичкото им доволство и спокойствие. По време на поста, плътта им остава без удовлетворение; поради това е напълно естествено тогава да бъдат мрачни, безпокойни, недоволни от нищо, сърдити и лениви. За спасението на своята душа те или съвсем не мислят, или мислят, но без необходимата решимост да използват средствата, способстващи за спасението на душата. Истинска молитва у такива хора никога няма. Защото нима ще се молят на Бога и ще размишляват за Бога и божественото от сърце, когато техният бог е червото (Фил. 3:19)? Не, няма! Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Мат. 6:21). Ако и понякога да се молят, то се молят само за това, което би могло да удовлетвори прищевките на червото им.

И така, братя, нека да бъдем усърдни изпълнители на майчиното постановление на св. Църква! Нека всички да постим според нейните предписания! В тях няма нищо друго освен това, което силно способства за нашето спасение. Който не желае да се покори на разпореждането на майката, такъв нека се убеди в нуждата от спазването на светия пост поне от многовековния опит, който ясно показва: колкото по-малко един християнин се придържа към въведените заради нашето спасение устави на св. Църква, толкова по-лош става – по-рядко ходи на божествените служби, изгубва разположението си към тях и губи правилното понятие за Бога; със загубата на правилното знание за Бога си отива страхът Божий, а със страха Божий - и всяка грижа за собственото спасение. Подобни хора в обществото на християните винаги са били голяма съблазън, голяма зараза. Господ Бог да запази всички ни от подражанието на такива хора, да ни постави на истинния път на спасението и да ни укрепи в него. Амин!