Един обикновен готвач в Рая

от fblfAmivepelmDA

а). Липсата на простота , искреност и истина в отношенията между хората води до обществено лицемерие, външен морал и формализъм, като в същото време предизвиква враждебност сред по-младите.
Проблемите се влошават, когато няма простота дори и между така наречените духовни хора. „Когато духовните хора неживеят просто, но са стегнати отвсякъде, не могат да помогнат и на младежта“, казваше стареца Паисий.


б). И продължаваше така: „Защото, когато виждат християни закопчани и стегнати от вратовръзките си, излезли като от калъп, не могат да ги различат от другите светски хора и в тях се надига негодувание… Негодуват, когато дори духовни хора и свещеници се опитват с разни светски системи да ги вразумяват. Другият разбира дали наистина му съчувстваш или лицемериш. Един хулиган е по-добър от един лицемерен християнин.“ (из „С болка и любов за съвременния човек“)

в). Думите на мъдрия старец може да ви прозвучат преувеличени, но всъщност в самото Евангелие виждаме, че Христос не е обръщал особено внимание на външния вид на хората и на външната религиозност у тях. Голямо значение Той е отдавал на вътрешното състояние на сърцето. „Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство“(Марк 7:21-22). Ето защо Той изобличава лицемерите, прощава и се гощава заедно с митари и грешници и призовава тия, които искат да наследят Неговото царство към това да придобият детска простота.


г). На 11 септември Църквата отпразнува паметта на св. Ефросин магер(готвач). „Той се родил в семейство на неуки селяни. Без да бъде възпитаван на обноски и учение, Ефросин пораснал и отишъл в манастир. След като приел монашество той започнал да служи на другите монаси. Но тъй като, често послушанието му било в кухнята, понеже бил неук, другите монаси гледали на него отвисоко и дори ставал обект на присмех“, се казва в житието му.

д). „Но блаженият мъж претърпявал ругатните със сърдечна непоколебимост и добро чувство към ближните, бдял над мислите си и не се смущавал ни най-малко. Защото той може и да не е бил образован, но несъмнено е притежавал дълбоко познание. Както и веднага се разбира от следния случай. В манастира, където пребивавал св. Ефросин живял и един благочестив монах, който умолявал Бог да му открие небесните блага, на които се радвали монасите, които служели и обичали Господа приживе.“

е). Житиеписецът продължава разказа си по най-вълнуващ начин: „Добродетелният монах видял във видение една от градините в Рая, а в нея обсипани с плодове дървета, благоуханни цветове и бистри води. И Ефросин бил там, наслаждаващ се на неизразимите блага. Монахът попитал Ефросин как се е озовал там, а готвачът отговорил: „Аз съм неграмотен, но от теб чувам, че Апостолът казва, че на тези, които се борят и приживе им се явява красотата на Рая“. След това той дал на монаха три ябълки, които за изненада на монаха се оказали в полата на дрехата му след като свършило видението.“

ж). Откровението за състоянието на св. Ефросин пред братята в манастира, които често гледали на него отвисоко, особено много стъписало всеки един от тях. Но той желаейки да избегне похвалите, тайно напуснал манастира и никога не се завърнал там. Безспорно той превърнал своя постоянен дом – душата си – в Рая, където Христос царува. Но неговото житие е оцеляло и до днес, за да ни научи колко високо седи Христовата простота и да потвърди думите от Евангелието, които гласят: „А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи“ (Мат. 19:30).

Превод: Ловчанска Света Митрополия