Кога нашият скъп Господ отказва да ни даде нещо, за което усилено Му се молим… - старец Порфирий

от vbfczAmivepelmDA

Нашият скъп Господ Иисус ще задоволи молбите на членовете на Своята света Църква, тогава когато вижда, че резултатът ще бъде само за наше добро. Следователно, не бива да сме настойчиви, нито пък нетърпеливи. Трябва да молим учтиво и със съвършено доверие.

Когато Господ не ни дава нещо, което ние усилено сме молили да получим, тогава са възможни два сценария. Той не иска да ни даде нещо, което не е за наше добро, или ние сме неспособни да разберем кога и особено как да се молим. Тези две причини не са взаимоизключващи се, т.е. и двете могат да са налице.

Относно първия случай, никой не може да узнае Господните желания. Това е така, защото никой не е способен да познае ума на Бог. Ето защо, ще се въздържа да коментирам това.

 

Обаче, относно втория случай бих могъл да кажа много. Първо и най-важно, когато молим Бог за нещо, трябва да се въздържаме от инатливата и дръзка молитва... „Трябва на всяка цена да получа това, точно сега..." Защото тази молба е не само абсурдна; но също така съдържа и огромно неуважение към нашия Създател. Кой си ти, или ако предпочиташ, кой съм аз, та да изисквам нещо от Господ? И не само това, но съм и готов да Му кажа кога точно Той трябва да удовлетвори тези желания.

-Но, отец Порфирий, не съм изисквал нищо, нито съм поставял срок във времето. Това вие знаете много добре. Само се моля, защото моят проблем е от много отдавна.

-Точно това се опитвам да ти обясня и по този начин да разбереш защо отнема толкова много време. С други думи, когато молим Бог за нещо, трябва да го правим учтиво и умилително, но дори и тогава само за известно време. Ако видим, че Господ продължава да отказва, тогава и ние на свой ред трябва да спрем да Го притесняваме. Ето защо, когато настояваме за нещо, то може още повече да се отдалечи от нас, както става и в случая. Това е причината, поради която сега трябва да спрем да искаме. И в момент, когато сме забравили онова, за което сме молили, то ще се върне при нас, без да се усетим. И това се случва, защото Бог никога не забравя. Той е получил съобщението ни! Той ще го запамети и когато узрее времето, Той ще отвърне съответно, като удовлетвори молбата ни!

Ето защо, ние никога не бива да настояваме Бог да направи точно каквото искаме, и определено да не настояваме за времето, когато го искаме. Настойчивостта в случая е неплодотворна. Може да предизвика вреда, вместо добро. А в случай като твоя, когато молбата е много усилена, а идва от човек, който няма никакво намерение да се отказва, тогава всичко е възможно и определено няма да доведе до нищо добро.

Като цяло, детето ми, искам да разбереш, че ние никога не бива да се опитваме да променяме Божия промисъл, само защото на нас така ни допада и особено когато на нас ни допада. Когато се нуждаем да получим нещо, ние никога не бива да се стремим на всяка цена да го получим, но да оставим това изцяло на Божията воля. В противен случай, колкото повече се стремим към нещо, толкова повече то се отдалечава от нас! Така е например и със сянката ти. Без значение колко бързо бягаш, никога не можеш да я хванеш. Без значение колко бързо бягаш, тя се движи със същата скорост като теб!
Сега стана ли ти ясно какво ти казах относно упоритостта в молитвата?

-Разбрах, отец Порфирий, но не мога да се съглася с Вас....

-Е, в такъв случай ще трябва да ти дам един прост пример, та да разбереш и да се съгласиш с мен.

Представи си имаме една голяма бутилка с точно толкова широко гърло, за да си мушнеш ръката(и следователно и да я измъкнеш). След като си си пъхнал ръката в бутилката, си свиваш пръстите в юмрук, като в същото време се опитваш да си измъкнеш ръката. И сега ще разбереш, че колкото и упорито да опитваш, е невъзможно и ръката ти ще остане в бутилката. Можеш и с дни да се опитваш, с месеци, дори години, но без никакъв резултат. Обаче в момента, в който отпуснеш ръката си, с други думи, когато престанеш да стискаш юмрук, ръката ти ще излезе от бутилката по същия начин, по който е влязла!

Точно така се случва и с проблема ти.

Колкото повече настояваш да се появи решение, всъщност толкова повече то се отдалечава. И моля те помни ми думите. Ако искаш да получиш разрешение на проблема си, спри да настояваш. Бог вече знае всичко за него. Пуснал си молбата си към Него. Ще реши. Моля, изчакай за отговора му спокойно и с вяра. Ако постъпваш по този начин, ще получиш положителен резултат. Ако продължиш да настояваш, по начина, по който настояваш, ще осъзнаеш, че се получава обратният ефект.

Съветвам те да спреш да се товариш с бремето на този проблем, ако искаш Бог да го поеме вместо теб!

-А, отец Порфирий, къде тогава остава чукайте и ще ви се отвори; търсете и ще намерите? Какво се случва тогава, отче? Ако спра да чукам по вратата на Бога, Той как ще отвори? И ако спра да търся, Той как ще ми даде каквото и да било?

-Всичко зависи от това как хлопаш на вратата, за да се отвори, и как молиш, за да ти се даде.

Ако например се осмелиш да хлопаш на вратата с безочие и заплаха, моля те бъди сигурен, че тази врата никога няма да се отвори за теб! Дори и да се отвори, не мисли, че стопанинът ще те посрещне с гостоприемство. По-вероятно е да те набие накрая! Но обратно, ако почукаш кротко и умолително, вратата ще се отвори широко и стопанинът ще те посрещне с най-голямо гостоприемство!

Така ще се случи и ако молиш някого за нещо. Ако го молиш безочливо и заплашително, ти никога няма да получиш нищо. Докато ако го молиш кротко и умолително, ти непременно веднага ще получиш това, което искаш. До голяма степен това важи и за Бог, Който не отговаря на натиск, дързост и заплахи от когото и да било. Бог забранява да се изпълни молбата ни, когато Го молим така.

Така че, разбери: да чукаш на Божията врата не е достатъчно, но е важно да знаеш как, за да се отвори тя някой ден.

Същото важи и когато искаме нещо от Него. Не е толкова важно колко пъти ще подадем молбата си към Него, колкото е важно как ще го сторим.

превод: Ловчанска Света Митрополия