Свeти Василий Велики: Страната на живите

от Предание БГ

Светото Писание с Божието милосърдие всякога съединява и правда, за да ни научи, че и Божията милост не е без съд. както и съдът не е без милост. Милосърдие и правда трябва да съпътствуват човека в страната на временното, та животът му да се окаже достоен за вечността. Там животът е постоянен и неизменен - няма опасност от увлечение в грях, няма съдействия на жени за падения, няма плътски възделения за зло, защото във възкресението няма нито мъжки, нито женски пол: за обитателите в страната на живите и за благоугодилите на своя господар има някакъв единен и еднообразен живот.

Сегашният свят сам е смъртен и служи за жилище на умиращите. Доколкото съставът на видимите неща е сложен, а всичко сложно обикновено се разрушава, то и ние, живущите в света, като части от света, по необходимост имаме дял в естеството на цялото. Ето защо ние многократно умираме преди даже смъртта да раздели душата от тялото. Нека реченото не ти се види странно - за да се увериш, вникни в действителността. В продължение на три седмици от години, човекът обикновено изпитва три промени и превратности във възраст и в начин на живот - с изтичане на всяка седмица, особена граница определя миналото и ясно обозначава изменението. Първата седмица е детската възраст и завършва с промяна на зъбите; възрастта на отрока, способен за учение, продължава до юношество; юношата щом навърши 21 година и щом страните му се покрият с мъх, изчезва незабелязано - от юноша става мъж. Поради това, когато видиш мъж, в когото постепенно с годините възрастването се е прекратило, разсъдъкът се е утвърдил и не е останала следа от юността: тогава няма ли да заключиш, че миналото в него е умряло?

Обикновено човешкият живот е изпълнен с много умирания - не само при преминаване от една възраст в друга, но и при душевни падения в грях. А където няма ни телесно изменение, ни душевна промяна, защото нито разумът се заблуждава, нито разположението се променя, и никакво обстоятелство не нарушава постоянството и спокойствието на размислите - там е страната на истински живите, всякога подобни сами на себе си. Такава е страната на живите - в нея няма нощ, няма сън -образите на смъртта; няма храна, няма питие - тези подкрепи на нашата немощ: няма болки, няма страдания - не се нуждае от лекарства; няма изкуства, няма търговци - няма и съдилища; няма и пари - това начало на злото, предлог за войни, корен за вражди! Там праведните заедно с ангелите са в истинска и честна служба пред Бога. Това е страната на живите, където човеците не умират в грях, а живеят истински и безсмъртен живот в Христа Иисуса, Комуто нека бъде слава във вековете!