Съвременните чудеса на св. Николай Чудотворец

от Предание БГ

Научих тази история от йеромонах Теофилакт от Псково-Печерския манастир през втората половина на 80-те години на миналия век. А на него му я разказал един военен - капитан първи ранг, вярващ човек. Как стигнал той до вярата?

В младостта си той командвал торпеден катер в Тихия океан. Един ден катерът излязъл на дежурство в морето. Метеорологичните прогнози били благоприятни, нищо не предвещавало беди. На хоризонта обаче скоро се появил малък облак, който започнал бързо да расте. Зафучал остър вятър, който скоро преминал във вихрушка. Започнала буря. Огромни вълни започнали да затрупват малкия кораб.

Катерът се люшкал от една страна на друга. В машинното отделение влязла вода. Всеки момент катерът щял да спре - и тогава всичко приключвало.

Капитанът не бил плашлив, но въпреки това страхът от смъртта се влезнал в сърцето му - а и той не бил сам, а носел отговорност за екипажа. Какво да се прави? И внезапно си спомнил казаното отдавна от майка му: "Молете се на Бога. Той навсякъде спасява." И думите на дядо му, старият морски вълк: "Който не е бил в морето, той не се е молил на Бога." Капитанът не бил ходил в храма от детството си: пионерството, комсомола, а след това и службата. Как да се моли - не знаел. Но вътре в душата си възкликнал: "Господи, спаси ни. Господи помилуй!"

И тогава изведнъж се случило чудо. Той видял направо върху вълните как върви един старец в свещенически одежди. Капитанът дори успял да разгледа лицето му - правилни черти, неголяма брада, ясен поглед. Старецът благословил кораба с двете си ръце и изведнъж вятърът утихнал. Морето се успокоило. Бурята свършила. Капитанът си поел дъх.

На връщане той си дал дума при първа възможност да отиде в храма и да запали свещ в знак на благодарност за избавлението си и спасението на екипажа. Но в Далечния Изток през годините на гонение почти всички храмове били унищожени.

Такъв случай обаче скоро му се предоставил. Той бил изпратен на командировка в Ленинград. Пътувайки по улица Садовая, капитанът забелязал красива катедрала. Той слязъл от трамвая и тръгнал към нея. Това било Николския събор, храмът на морската слава. Но капитанът не знаел за това. Той влязъл в полутъмната долна църква, купил голяма свещ и започнал да търси къде да я сложи. Забелязал една икона, изобразяваща благообразен старец в епископското облекло и решил: "Ще я поставя пред този дядо". Капитанът се приближил, вгледал се и останал зашеметен. Лицето на светеца съвпадало едно към едно с чертите на този удивителен старец, който тогава бил спрял бурята в Тихия океан!

- На кого е този образ? - попитал капитанът служителката.

- Как на кого е? Свети Николай Чудотворец , защитник на плаващите в морето - отвърнала тя.

Този случай е описан от о. Теофилакт в сборника "Това се случи в наше време". Откакто го прочетох, са минали 27 години. Забравил съм доста неща, но основното остава - образът на свети Николай. Милостив чудотворен избавител на погиващите.

(Дякон Владимир Василик)