Чудодейно появяване и изцеление от св. Порфирий

от Предание БГ

Часът бе 2 следобед, а аз се намирах с таксито си на площад „Агион Анаргирон“ в Атина.

Спрях на светофар в платното, водещо към града. Един човек се приближи към мен:

-Бихте ли ме откарали до Мениди?

-Не - отвърнах -не мога. Нямах възможност, тъй като в 3 часа трябваше да се отправя към Пиреос.

Мъжът застана острани, изчаквайки да мине друго такси. Нещо отвътре ми подсказа, че трябва да му помогна. Махнах му да се качва. Веднага щом влезе в таксито, той възкликна: „Не може да бъде!“ и взе фотографията на стареца Порфирий, която държах в таксито и я целуна. В този момент светна зелено и аз завих в посока Мениди. Исках да върна фотографията, но когато видях с какъв копнеж я гледаше човека, промених решението си.

- Познавате ли го? - попита ме той.

- Не, но го опознах от книгите му и го обикнах от тях.

- Госпожо, искате ли да чуете как се запознах с него?

- Разбира се – отвърнах радостно.

- Преди врече научих, че жена ми е смъртно болна от рак. Докторите ѝ даваха три месеца живот. По това време най-големият ми син завършваше гимназия. Той ми каза, че е уредил той и десет негови приятели да посетят Света Гора за една седмица. Ние се съгласихме и те заминаха.

Междувременно състоянието на жена ми се влоши. Наблюдаващият лекар ми каза, че краят ѝ наближава. Разтревожено го запитахме: “Докторе, може ли да се удължи живота ѝ поне с малко?“, а той отвърна:“Можем да направим операция и Господ да ни е на помощ!“ Съгласих се и съпругата ми също, тъй като искаше да се види отново със сина ни.

Синът ни се завърна щастлив и радостен, никога преди това не бяхме го виждали такъв. Разказа ни колко е красиво там, колко радушно са ги посрещнали монасите и какво спокойствие е усетил в душата си. Сподели, че е усетил Божието присъствие до такава степен, че забравил, че майка му е болна. Спомнил си за нея, когато видял стареца Порфирий. Той ни разказа за някои предизвикващи удивление неща относно стареца Порфирий, които ни звучаха невероятно.

- Извинете – прекъснах го аз – Кога се случи това?

- През 1996 година. Всички деца седели под едно дръвче, говореха и се смееха, когато изведнъж някакъв монах се появи пред тях. Както можете да си представите, децата били изненадани, че той ги познава по име и кои са семействата им. На сина ми той рекъл: „Кажи на майка си да не се оперира, ще се оправи.

- Нима я познавате?

- Да, познавам ви всичките.

- А вие кой сте? – попитали те.

- Аз съм стареца Порфирий – и като казал това, си тръгнал.

По време на връщането им от Света Гора те спрели в Уранополи в една дрогерия да си купят аспирин, тъй като им било станало лошо от пътуването по вода. Когато влезли в аптеката, ти видели снимка на стареца Порфирий и рекли: „Ето го стареца Порфирий, когото видяхме на Света Гора!“ Аптекарят изпаднал в недоумение.

- Извинете, деца, този ли старец Порфирий видяхте на Света Гора? Сигурни ли сте?

- Ама разбира се – отговорили те – всички говорихме с него. И разбира се бяхме изненадани, че ни знае имената и семействата. Когато го попитахме кой е, той ни каза, че е стареца Порфирий.

- Дечица, сигурен съм, че сте го видели…да не се притесните, ако ви кажа… че стареца Порфирий е мъртъв от пет години.

Децата били сащисани! „Няма начин“, рекли те, „та ние тъкмо говорихме с него!“

А аз и жена ми си помислихме, че са видели някой друг, който е изглеждал като него и също се нарича Порфирий, тъй като монасите си приличат един с друг.

- Ха, нима не ми вярвате? Във всеки случай, той каза, че не трябва да се оперираш, тъй като си добре - рече момчето ни на майка си. Два дни по-късно отидохме до болницата. Операцията бе насрочена за следващата сутрин. Времето дойде и чаках разтревожен навън, когато видях веднага съпругата ми да излиза. Изтичах при нея и я попитах:

- Какво стана?

- Няма да ме оперират, добре съм!

Лекарят излезе след нея.

- Какво стана, докторе?

- Не знам, тя не желае да се оперира.

- Казах ви – по-добре съм – рече тя.

- Скъпа, да не си полудяла – прегърнах я и се опитах да я убедя, че операцията е необходима. Тя отвърна:

- Казах ви, че се чувствам по-добре. Направете изследвания и ще видите. Усещам го!

- Добре – каза докторът – да не я насилваме, щом се чувства по-добре.

- Не ми ли вярвате? Страхотно! Направете изследванията и те ще потвърдят.
Така и стана. На следващия ден дойдоха резултатите и докторът бе изумен.

-Какво показват изследванията? - попитахме ние.

- Сякаш никога не е боледувала!

Докторите сравняваха старите изследвания с новите и изпаднаха в пълно недоумение! Това бе невъзможно и решиха да направят нови на следващия ден.

Когато синът ми дойде и видя, че докторите искат нови изследвания, ми каза:

-Защо не повярвахте на онова, което стареца Порфирий ми рече на Света Гора?

Тогава се намеси доктора:

- Какво казахте? Нима споменахте за стареца Порфирий?

- Той ни каза, че мама е добре и че не трябва да се оперира!

Докторът извади негова фотография от джоба си.

- Момчето ми, нима казваш, че си го видял на Света Гора?

- Да видях го!

- Изследванията са точни! Жена ви е добре със сигурност и може да си тръгвате. Приготвяйте си багажа!

А докторите даваха на жена ми три месеца живот. Оттогава минаха две години и тя е много по-добре дори отпреди заболяването си. Поради това, обичам много стареца Порфирий. Ходил съм до манастира множество пъти. И когато имаме затруднения, той ни подкрепя.
Разказът на този човек е още едно свидетелство за чудесата на нашия старец, което ми донесе голяма радост. Когато мъжът си тръгваше, му казах единствено:

- Благодаря ви.

Източник: http://full-of-grace-and-truth.blogspot.com.au