Архимандрит Лазар (Абашидзе): Източните култове - 2 ч.

от Предание БГ

Индийската йога

Това учение, препоръчващо по-скоро аскетичен, дисциплиниран начин на живот, се състои в контролиране на дишането и в определени физически пози, които водят до състояние на релаксация, благоприятстващо медитацията и в което обикновено се използва мантра или свещена фраза, която помага да се съсредоточим. В същото време йога поставя духовни цели (!), а съвсем не само физически, като например постигане на телесно здраве и красота. Най-често тези, които започват в наше време подобни занимания, не съобщават нищо в началото за свръхестественото, а само за здравето, за физическото и нравствено съвършенство. Нещо повече, всичко мистично и окултно бива отречено. Но след известно време пред "напредничавите" обещаващи и надеждни ученици се открива езотерично, тайно учение. Но дори и на подобно "физическо" ниво на упражненията от йога формират определени духовни възгледи и подготвят човека за духовни преживявания, за които той все още не подозира. Повечето от изучаващите това учение остават на това ниво на екзотични упражнения, индуистки жаргон и съзнание за своето значение "в космоса". В тази последна точка са концентрирани истинските езотерични цели на първоначалното посвещение: съзнанието за собствената значимост - това е, което се внушава на човека заедно, разбира се, с необходимата грижа за здравето, както и "любовта към хората", придружена от учението за някакви абстрактни и неясни понятия за "добро" и "морал". Но за християнина "съзнанието на собствената значимост" е проява на сатанинска гордост, която изгаря и превръща в нищо всяко добро начинание.

В последно време все по-популярна става т.нар."християнска йога" - опитите да се използват йога техники за "християнска" медитация, да се направи човека "освободен, удовлетворен", пасивен, "възприемчив към духовните идеи и впечатления". Занимаващите се с това описват "извънредно чувство на покой", "прекрасно самочувствие", "еуфория(блаженство)", "чувство за пълно здраве", "удовлетворение, запълване на тялото и душата и предразположеност към духовния живот", "лекота", "повишена податливост и възприемчивост за разкриването на личните отношения между бог и душата", "сладостна молитва, която обхваща целия човек", чувство на трепетно очакване на съприкосновението със "светия дух"; "усещане за нарастваща жажда за правда, израстване, приближаване към бога" и т.н. Всяки човек, имащ знание относно природата на прелестта (духовната заблуда) ще разбере, че в тези описани чувства има именно отстъпление от правилния път, отклонение към сектантски "християнски" и дори езически опитности: същото желание за "святи и божествени" чувства, една и съща откритост и готовност да бъде изразено "възхищение" към някакъв дух, това търсене не е за Бог, а за някакво "духовно утешение", същото самоопиянение, което се приема за "състояние на благодат", същата лекота, с която човек става "съзерцател" или "мистик", същите "мистични откровения" и псевдо-духовни състояния - това са общи признаци на тези, които са паднали в това много измамно мнение за самите себе си.

Сбъркалите посоката и изпълнени с гордост съвременни търсачи на духовни истини са онези хора, които са най-склонни да изпаднат в прелест. Атаката срещу нас на източното мракобесие и преуспяването му се дължат много на този лъжлив мистицизъм.