Архимандрит Лазар (Абашидзе): Източните култове - 1 ч.

от Предание БГ

Въведение

Сред съвременното поколение са необикновено популярни източните „мъдреци“: индийските гурута, тибетските лами, японските дзен-будизъм учители и т.н. наставници от източните религии, които вече стават „местни“ и в нашата страна, следвайки примера на Запада, който отдавна е в техен плен. В последно време тези явно враждебни към християнството учения започват старателно да скриват своята враждебност, като заменят терминологията, говорят за единна цел на всички религии, внушават на всички, че разногласията между верите са само външни, а същността им е една и съща, че всички те са истнинни и трябва да се обогатяват една друга, а не да се отхвърлят.

Тук накратко ще разгледаме основните черти от тяхното учение, като отчитаме това, че те ежедневно променят термините и някои форми на обредност, изменят своя вид и цвят, подобно на хамелеон, адаптират се към духа на времето, само и само да съблазнят по-голям брой души - същността и целта на всички тези "духовни" мрежи и капани винаги е една и съща: да отклони човека от познаването на Истинския Бог, от покаянието, с всякакви лъжи да се постигне прелестен „покой“ и безблагодатно „блаженство“, да се приспи и успокои съвестта без да се изповядват греховете, да се отклони от преосмислянето, да осъзнае своето паднало състояние, да скрие истинското болезнено състояние на душата – да се създаде илюзия за „душевно“ и физическо здраве, щастие, като в крайна сметка оставят човека обречен на вечна смърт. Всички тези учения са духовна наркоза, която не лекува, но отнема чувството за болка (а всъщност болката напомня на уязвения организъм за неговата болест,от нуждата да помоли за лекарска помощ, а без нея болестта би останала незабелязана и би се развивала безпрепятствено).

Източните религии внушават на болния човек, че той е здрав, пробуждат в него вярата за своето съвършенство и божественост, подхранват гордостта му, чрез действието на злите духове той щедро бива обдарен с най-изискани и приятни „духовни утешения“, „видения“, преживява „блаженство“, „покой“, „мир“ и „безкрайност“. Всичко това способства за широкото разпространение на тези вярвания.

Стъпващият на пътя на подобни религиозни опити скоро започва да усеща в себе си тяхното явно действие, вижда в себе си множество изменения „към по-добро“ - както му се струва, той става спокоен, уверен в себе си, бодър, даже радостен, примирен с ближните и т.н. Но всичко това е плод на дълбока прелест, тъй като този дворец е построен на лъжовни основи, на пясъка на гордостта, самоупоението, като ласкае егото, обожествява сам себе си. Но този измамен човек никак не иска да приеме това, той вижда само това, че тези упражнения „действат“, и то „прекрасно“ – значи „са добри и истински“.

Индуизъм

Изкушението на индуизма играе във всички нюанси на спектъра: там всичко е примамливо за всяко чувство, привлекателно за всяка слабост, но най-вече за гордостта. Съвременният индуизъм леко се справя с въпросите и недоразуменията, които предизвикват догматите на Православието в маловерните като например: първороден грях, ад, вечни мъки, които съвременните хора никак не могат да вместят в своя „хуманен“ разсъдък. Индуизмът дава „интелектуално-удовлетворителни“ алтернативи за всеки християнски догмат:

- адът, оказва се „представлява само временно състояние на душата, предизвикано от нашата собствена „лоша карма“, миналите деяния в този или „предишен“ живот и разбира се, причината, имаща свой край, не може да има безкрайни последствия…“

- първородният грях се превръща в „първородна божественост“.

- човекът – в „безконечен съновидец, виждащ отделни сънища“.

- проблемът със страданието се решава още по-просто: болката, това е „майя“ или илюзия, тя не съществува в реалността и т.н.

Съвременните индуисти се стараят да внушат, че „няма реална разлика“ между индуизма и християнството и добрият християнин ще стане още по-добър християнин, ако изучава и практукува веданта (мистически индуизъм). Понякога индуските учители(свами) се опитват да докажат, че идеите, присъщи на християнството – Логоса и Кръста – в действителност произлизат от Индия, а идеите, присъщи на индуизма – превъплащението, преселването на душата и самадхи(транс) – може да бъдат открити и в християнските текстове „при условие, че се тълкуват правилно“, че не съществуват никакви разлики, а всичко е „едно“. Те обвиняват християните в това, че те твърде много се придържат към своите догми, че е необходимо да се освободят от „вкаменелите догми“ и тогава тези религии ще могат да се обогатят една друга.

За съжаление, малцина разбират, че самият индуизъм е такава догматична система, която е противоположна на християнството – всичко, което почитат християните или индусите, следва от техните догми. А догмите на индусите са пряко отрицание на християнските. От тук следва заключението: това, което индусите считат за зло, християните смятат за добро. Най-страшният грях за християнина е най-висшето осъществяване на добро за индуса. Християните винаги са считали гордостта за главен грях, източник на всички останали грехове, прототип на който става Луцифер, който казва: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди. Ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния (вж. Ис. 14:13-14). На по-ниско ниво именно гордостта превръща всички добродетели на човека в пороци. А като цяло за индуса, особено за адвайтиста и ведантиста, единственият „грях“ – е неверието в това, че самият ти и човечеството – е бог. Удин от съвременните проповедници на веданта свами Вивекананда заявява: "Вие все още не разбирате Индия! Ние, индийците – в крайна сметка, сме човекопоклонници. Нашият бог – това е човека!“ Доктрината мукти(спасение) се заключава в следното: „човек трябва да стане божествен чрез реализация на божественото…“

И така, догматите на индуизма и християнството, поставени лице в лице, се отрицават едни други във всичко, що се касае до природата на Бога, природата на човека и смисъла на човешкото съществуване. Индуизма – това е не толкова интелестуално търсене, а по-скоро практическа система и тази практика в прекия израз на словото е черна магия. Гуруто предлага на учениците да проверят философията чрез своя собствен опит и той вижда, че ритуалите на индуизма наистина действат (под щедрото покровителство над това учение на лъжовните духове), ученикът може да получи сили(сиддхи) – това са такива способности, като четене на мисли, силата да се изцелява или убива, да се материализират предмети, да се предсказва бъдещето и т.н., тоест – пълен набор от смъртно-опасни психически трикове и той непременно изпада в състояние на прелест, в което приема лъжливото за реалност, преживява „духовни опитности“, изпълнени с безгранично „блаженство“ и покой, посещават го видения на „божества“ и „светии“. Този ученик доста рядко задава въпроси на своя гуру – откъде произхождат тези преживявания и кой му ги дава, под формата на „сили“ и „прекрасни състояния“, той не знае основното: че за всичко това ще плати с цената на собствената си безсмъртна душа.

Множество от „духовните“ упражнения на индуизма се свеждат до немного на брой практически основи, като: идолопоклонство (поклонение на изваяно или нарисувано „божество“ с различни приношения, благовония и други ритуали); „джапа“ – повторение на манстра на санскрит, дадена на ученика при посвещението (т.е. повторение на магическа формула-заклинание); „пранаяма“ – дихателно упражнение в съчетание с джапа. Има и други практически упражнения, отнасящи се към тантра, това е поклонението на „бога като „материя“ – женското начало, сила, енергия, еволюционно и действено. Те са пълни с неприкрито зло и достатъчно отвратителни.

Така свами Вивекананда казва: „Покланям се на Ужасния! Грешка е да вярваме, че всички хора са мотивирани само от желанието за удоволствие. Също така мнозина имат вродена жажда за страдание. Нека се покланяме на Ужаса заради самия него. Малцина се осмелиха да почитат Смъртта или Кали. (Богинята Кали, една от най-популярните божества на индуизма, е изобразена сред множество кръвопролития и кланета, с огърлица от черепи и отрязани глави, с гротескно залепени езици, гладни за повече кръв: в индуистки храмове тя се почита с кървави жертви, като се убиват кози). Нека почитаме Смъртта!“ Ето още какво казва свами за богинята Кали: "Все още има някои хора, които се смеят на съществуването на Кали. Но днес тя е тук - в тълпата. Хората са извън себе си от страх и воиниците са призовани да сеят смъртта. Кой може да твърди, че бог не може да се прояви под формата на зло, както и под формата на добро? Но само един индус смее да го почита като зло!“ Той заклина своята богиня:"Ела, о, майко, ела! Защото името ти е Ужас! ", а неговият религиозен идеал беше:"да се слея с ужасното завинаги... "

И такава целенасочена дейност на злото се практикува с твърдо убеждение, че това е добро!

Значението на веданта, съобщено от Вивекананда, се състои главно в това: "Всички религии са верни, но веданта е най-висшата истина. Разликите са само в "нивата на истиността." Човек се движи не от заблуждение към истина, а се издига от една истина към друга, от истина, която е по-ниска, до истина, която е по-висша". "Днешната материя е духът на бъдещето", „днешният червей е богът на утрешния ден“. Цялата веданта се основава на следното: човекът е бог. Така че спасението на човека е дело на самия човек. Вивекананда изразява това така: "Кой може да дойде в помощ на безкрайния? Дори ръката, протегната към теб от тъмнината, трябва да е твоята собствена ръка."

Съвременните индуси се отнасят с еднакво уважение към всички религии и искат да се обединят с всички, "като се молят в джамиите с мохамеданите", "почитат огъня със зороастрийците", "коленичат пред кръста с християните". Те твърдят, че „всички религии - от най-нисшия фетишизъм до най-висшето поклонение на "абсолютното"- са само различни опити да се осъзнае "безкрайното", те мислят, че "събират всички тези цветя и ги свързват с нишката на любовта ", правейки от тях "прекрасен букет от поклонение"... Но в същото време всички религии са само стъпки към "най-висшата религия" - адвайта веданта. При все това индусите са особено презрителни към християнството, което се смята за "ниска истина" - дуалистична (Вивекананда, например, отбелязва в частна беседа, че "само страхливците обръщат и другата страна").

Веданта обявява пълна свобода за всяка душа - "да бъде себе си", като отхвърля всяко разграничение между свещеното и светското.

Целта на индуизма е създаването на универсална религия - цел, която е много желана от дявола, даваща му възможност да постави с тази фалшива религия лъже-бог - антихриста и в негово лице целият свят да му се поклони като на бог. Такава универсална религия не може да признае "индивидуалистичните, сектантски" идеи, тя не иска да има нищо общо с християнството. Тази "религия на бъдещето" ще бъде опустошителен огън, целящ да погълне християнството. Ако християнинът се съгласи с твърденята на индуистките проповедници, че техните различия с нас са само привидни, а не са истински - тогава индуските идеи получават свободен достъп до душата му и на развращаващата сила на индуизма се дава поле на действие - това води до самия праг на поклонението пред злото.

Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си."(Ис. 5:20-21).

(следва)