Св. Игнатий Брянчанинов: Оставящият молитвата изоставя своето спасение

от Предание БГ

Падналите духове с ожесточение противодействат на всички евангелски заповеди и особено на молитвата като майка на добродетелите. Демонът полага всички усилия да ни попречи да я извършим или да я направи безсилна и не действена. За този дух, низвергнат от небето заради гордост и негодувание против Бога, заразил се с неизцерима завист и ненавист към човешкия род, с жажда за погибелта на хората, грижещ се неуморно, ден и нощ за тяхното погубване, е непоносимо да вижда, че немощният и грешен човек чрез молитвата се отделя от всичко земно, влиза в беседа със Самия Бог и излиза от тази беседа запечатан с Божията милост, с надежда да наследи небето, с надежда да види дори своето тленно тяло претворено и духовно. Тази гледка е непоносима за духа, който завинаги е осъден да се влачи в тиня и смрад, в изключително плътски, веществени, греховни помисли и усещания, в адските тъмници. Той изпада в ярост, в изстъпление, коварства, лицемери, злодейства.

Без много важна причина не оставяйте, възлюбени, молитвата! Оставящият молитвата изоставя своето спасение. Човек трябва да се държи много внимателно, защото врагът се стреми да го огради от всички страни със своите козни, да го измами, да го прелъсти, до го отклони от пътя, предписан от евангелските заповеди, да го погуби във времето и във вечността. Това скоро се забелязва при внимателен живот; скоро ще забележим, че по времето, когато трябва да се наемем с молитва, той приготвя други занимания, представя ги за много важни и нетърпящи отлагане само за да ни отнеме молитвата. Отхвърленият дух, когато не може да отнеме от времето, определено за молитва, се стреми да ограби и оскверни молитвата по време на извършването ѝ. За тази цел той действа с помисли и мечтания. Помислите най-често облича в маската на правдата, за да им предаде по- голяма сила и убедителност, а мечтанието представя като съблазнителна картина. Молитвата се обезсилва и унищожава, когато по време на извършването й умът не внимава в думите ѝ.

Когато ти се явят греховни помисли и мечтания, никак не им обръщай внимание. Когато ги видиш с ума си, още по-силно затвори ума си в думите на молитвата и умолявай Бога с най-топла и внимателна молитва да прогони убийците от теб. Необходимо е да отхвърляме без разглеждане всеки помисъл - и явно греховния, и външно праведния. Всеки помисъл, каквато и да е неговата дреха, ако отвлича от молитвата - с това доказва, че е от враговете на човешкото спасение. Когато ни види застанали на молитва, дяволът събира отвсякъде най-нелепите помисли и ги излива върху душата ни. Първо той ни припомня всички, които са ни оскърбили; оскърбленията и обидите, които сани нанесени; стреми се да ни представи в най-ярки картини възмездието за тях. Очевидно е, че се опитва да разколебае самата основа на молитвения подвиг — незлобието и кротостта, - за да се разруши от само себе си зданието, построено на тази основа. Така и става, защото паметозлобният и непростил съгрешенията на ближния никак не може да се съсредоточи в своята молитва и да дойде в умиление. Известно е, че прощаването на обидите и оскърбленията, замяната на осъждането на ближните с милостивото им извиняване и самообвинението съдействат на успешната молитва. Много често врагът принася, в самото начало на молитвата, помисли и мечтания за земно преуспяване: ту в прелъстителна картина представя човешката слава като справедлива или заслужена отплата за добродетелта, ту в не по-малко прелъстителна картина представя изобилие от земни средства, въз основа на които трябва да процъфти и да се усили християнската добродетел. Тези две картини са лъжливи, изобразяват се противно на Христовото учение и нанасят страшна вреда на вглеждащия се в тях. Извън Христовия кръст няма християнско преуспяване. Ако се съгласим с тщеславните, горделиви, користолюбиви и светолюбиви помисли и мечтания, не ги отхвърлим, но пребъдем в тях и се усладим с тях, влизаме в общуване със сатаната и Божията сила, която ни защитава, ще отстъпи от нас. Врагът, като види отстъпването на Божията помощ от нас, насочва към нас две най-тежки борби: с блудните помисли и мечтания и с унинието. Победени от предишната борба, лишени от Божието застъпничество, ние не успяваме и против втората борба. Това и значи казаното от отците, че Бог допуска сатаната да ни тъпче дотогава, докато се смирим. Очевидно е, че помислите на паметозлобие, осъждане, земна слава и земно преуспяване имат за своя основа гордостта.

Отхвърлянето на гордостта, смирението е Христовият начин на мислене, чрез който в сърцето се умъртвяват всички страсти и се изхвърлят от него. Нашествието на блудната страст и унинието бива последвано от нашествие на помисли и чувства на печал, неверие, безнадеждност, ожесточение, помрачение, хула и отчаяние. Особено тежко впечатление поражда в нас услаждането от плътските пожелания. Ако се усладим с тях, Божията благодат ще отстъпи от нас задълго, и всички греховни помисли и мечтания ще получат още по-силна власт над нас. Те ще ни измъчват и терзаят дотогава, докато ние с искрено разкаяние и въздържание не привлечем благодатта към себе си. На всичко това внимателния човек неизбежно ще бъде научен от опита.

Узнали реда, чина и устава, към който се придържа врагът в борбата с нас, ние можем да устройваме съответната съпротива. Да не съдим и осъждаме ближния под какъвто и да е предлог; да прощаваме на ближния всички, дори и най-тежките оскърбления, нанесени ни от него. Когато ни се яви паметозлобен помисъл за него - да се обръщаме към Бога с молитва за този ближен. Да се отречем от своите души, тоест от търсенето на човешка слава, от излишното търсене на удобно земно положение, от търсенето на всички земни преимущества и да се предадем изцяло на Божията воля, благодарейки и славословейки Бога за нашето минало и настояще, възлагайки на Него нашето бъдеще. Такова наше поведение и такава насоченост да бъдат подготовка за нашата молитва, като нейна основа.