Столетие от Царската Голгота: от фактите до значението

от Предание БГ

Интервю на намиращия се в Русия Аналитически център "Св. Василий Велики" с Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил. Въпросите са съставени от дякон Илья Маслов и Евгений Иванов, научен ръководител на Аналитическия център.

- Ваше Високопреосвещенство! Благословете! Сътрудниците на Аналитическия център „Св. Василий Велики“ Ви благодарят за възможността за този разговор.

Искаме да го посветим на столетието от трагичните събития от руската – а в по-широк аспект – и от общославянската и православна история на ХХ столетие – мъченическата смърт на светия император Николай II, неговото августейшо семейство и вярната им прислуга през 1918 г. Това събитие е известно почти на всички, обаче остава усещането, че все още не всичко е напълно осмислено от болшинството наши съвременници. Поне в Русия се създава такова впечатление. А може би в България не е така? Как мислите, в какво се състои религиозния смисъл на екатеринбургската трагедия? В световната история, уви, са познати множество примери на убийства на царе, но защо именно гибелта на последния руски цар предизвиква толкова спорове до ден днешен, както в Русия, така и на Балканите?

- Екатеринбургската трагедия не е напълно осмислена от голяма част от нашите съвременници, защото личността на православния цар-мъченик десетилетия наред е била петнена от атеистичната и антируска пропаганда. Възпитаването на новия съветски човек е имало за цел да въздигне емблематичен пример на тирания, жестокост, алчност и пр., чрез които да се внуши отвращение към православната монархия и към последния неин велик свят представител в Русия – царя-мъченик. Това е основната причина и за многото спорове около неговата личност, защото последиците от безбожната пропаганда остават и до днес. Религиозният смисъл на това трагично събитие е, че царят е предпочел за себе си и за своето любимо семейство да остане в Русия, да бъде заедно със своя страдащ православен народ и да приемат мъченическа кончина пред възможността да напусне Русия и да живее богато и разкошно в някоя страна в света. Нещо повече, царят е знаел за своя мъченически край: по негово време е отворено предсказание на един православен подвижник, в което е бил предсказан неговият мъченически подвиг. И той е приел с покорност и смирение Божията воля за него. Освен това, като истински мъченик той не се е поддал на злоба и ненавист към своите мъчители, към многото хора, извършили предателство и измяна в тези смътни времена, а се е отнасял към тях с Христова любов и съжаление за техните тежки грехове на богоборчество, цареубийство и пр.

- Владико, почитта към царствените мъченици в Русия е изключително голяма: всяка година на 17 юли в Ганина яма под Екатеринбург се събират многохилядни шествия. В Сърбия традиционното отношение към последния руски цар-мъченик има особено значение – като към свой светец. Как се отнасят към царското семейство българските вярващи?

- За сърбите е естествено отношението като към свой светец, защото Русия влиза в Първата световна война, за да помогне и спаси Сърбия. Това от своя страна е помогнало за идването и победата на Октомврийската революция. Православните християни в България се отнасят с голяма любов към царствените страстотерпци. В нашата епархия предстои издаването на детска книга за св. Серафим Саровски, в която се споменава за чудо и с царското семейство, станало по молитвите на св. Серафим.

- Образът на император Николай II като православен цар все по-често поражда дискусии за православна монархия в Русия и другите исторически православни страни. В българската Църква, както ни е известно, неотдавна се разгоря дискусия по повод поменаването на богослуженията на представители на българската царска династия, при положение, че днес България е република. Ние разбираме, че истинската монархия не може да бъде просто политическа система, тя трябва да изхожда от религиозния морал. Идеологията „права на човека“ и идеята за монархия са несъвместими. В историята на Църквата има православни управници, които особено да допринесли за благото на Църквата Христова. Да си припомним и светите царе на Византийската империя – Константин и Юстиниан, и равноапостолния руски княз Владимир, както и Покръстителя на България равноап. княз Борис. Явява ли се монархическата форма на управление като единствено уредена, от гледна точка на православните канони, или поне като най-правилната и желателна? И как, според Вас, може днес да се възвърне в обществото монархическото съзнание?

- В историята далеч не всяка монархия е била православна, тъй като това зависи особено много от личността на монарха. Не бихме казали, че само монархическата форма на управление е единствената канонична, правилна и желателна, но по-важното е хората, които управляват държавата, да са добри православни християни.

- Владико, Вие се прекарали немалко време в Русия и сте се учили в Московската духовна академия. Бихте ли споделили някакви спомени от Вашия живот в Русия. Какво е особено скъпо за Вас в Русия?

- Въпреки огромната борба и старание за унищожение на Православието в Русия след Октомврийската революция, ­през 70-те години на миналия век моята духовна старица схиигумения Мария казваше, че вярата в Русия е победила. А тя знаеше истината, защото беше прозорлив човек. От годините на моето пребиваване като студент и свещенослужител в Българското подворие в Москва пазя скъпи спомени за срещи с много истински православни християни, и духовници, и миряни, за възможността да общувам с истински духовни старци, които се отнасяха с голяма любов и към нас православните българи – и да посещавам много светини на Руската Православна Църква. Това са най-скъпите ми спомени от Русия.

- В България след руската революция се оказват много емигранти от Русия, в това число и значителна част от руското духовенство и монашество. Особено известни в българската земя са св. Серафим (Соболев), неотдавна канонизиран от нашите Църкви и схиигумения Мария (Дохторова), за която Вие, владико, написахте книга. В какво се изразява значението на подвига на тези хора? Какво влияние оказаха те лично върху Вас?

- По време на революцията голяма част от цвета на руското общество – духовници, учени, писатели, хора на изкуството, са били принудени да напуснат Русия. Те са разнесли по целия свят духът на истинското православие и са оказали влияние върху много други народи. България също е имала тази благодат да посрещне много достойни синове на Русия. Едни от тях са неотдавна канонизирания св. Серафим Софийски, архиепископ Теофан Полтавски и голямата подвижница на благочестието схиигумения Мария Дохторова. Те са помогнали и със своите свети молитви помагат и до ден днешен на много българи да намерят пътя към християнския живот, пътя към Царството Божие. Освен това, те са оставили в сърцата на много българи любов и към християнското подвжиничество и към техния руски народ.

- Владико, накрая искаме да Ви помолим да дадете духовен съвет на хората – нашите братя и сестри, които ще прочетат това интервю.

- Скъпи братя и сестри, православни християни в Русия, не забравяйте, че както православните българи обичат преподобни Сергий Радонежски, свети Серафим Саровски, свети Йоан Кронщатдски, света Елисавета Феодоровна, светите царствени мъченици, така ние обичаме и народа, от който тези святи хора са просияли. Надявам се, че и вие няма да позволите никой и нищо да помрачи вашата любов към православния български народ – народа на свети Иван Рилски, на светите равноапостолни Кирил и Методий, свети патриарх Евтимий и др.

- Високопреосвещени владика Гавриил, ние от все сърце Ви благодарим за това интервю и Ви пожелаваме Божията помощ във Вашето служение, а също така мир и всичко добро на братския български народ.

Поздравяваме Ви, владико, с предстоящия Ви рожден ден! Нека дните на Вашето архиерейско служение бъдат благодатни, дълги и изпълнени с радостни благовестия, под омофора на Вашия духовен покровител – св. Архангел Гавриил! На многая и благая лета!

Източник: https://stbasil.center