Старец Моисей Светогорец: За съвременния християнин

от Предание БГ

Съвременният християнин… понякога ходи на църква в неделя, има в своята библиотека съвременни духовни книги, в хола – стари икони, в ръцете – броеница, от време на време дава неголяма милостиня.

Понякога се ядосва за несъответствието на другите хора спрямо неговите очаквания, алчен е за пари, потънал в егоизъм, жадува комфорт, а е обхванат от безпокойствие и усещане за конкуренция. И това не е живот в Христа. Тук мирише на смърт.

По какво днес християните се отличават от останалите хора? Ако в тях няма дълготърпение, кротост, радост, простота и особено смирение, това означава, че те не са разбрали нищичко за живота в Христа. За живота, който обновява, преобразява и облагородява човека, даже под гнета на ежедневните трудности.

Животът на такива християни се свежда до безсмислено и глупаво преживяване, защото човек не може да живее единствено заради пенсията, второ жилище или пък за нова кола. Не чакаме кардинални промени, действаме без надежда. Непрестанно сме забързани, сами ушиваме погребалния си покров.

Животът, казваме, е черен и безрадостен, скучна и рутинна мътилка. При християните днес има двойствен живот, само понякога те се проявяват като чисти и завършени личности. Това раздвоение е причина за голямо страдание. Християнинът не трябва да изглежда един, а да бъде друг, да говори едно, а да върши друго. Това е притворство, сега да си добър, а после лош – това не може да бъде черта на християнина. Християнин в ежедневния живот и християнин в неделя не са различни хора…а съществува такова благочестиво лицемерие. Алегория на обсебеността на човек към съвършен външен вид с листото от смокиня, скриващо неговата вътрешна пустота и голота.

Ако при нас, християните, я няма радостта от личната среща с Христос, то тогава има ли смисъл от нашата християнска идентичност и формалното посещение в църквата? Преподнобни Григорий Синаит казва: „Ако не познаем какви ни е създал Бог, няма да проумеем какви ни е направил грехът”. Ако не познаем света на благодатта, то, нека си кажем, на нас ни е добре и в полумрака. На светло ще се открие нашата същност. В светлината се разкрива истината и Църквата.