Архимандрит Мелхиседек (Артюхин): Тайната на щастието

от Предание БГ

Как един семинарист си пожела глуха девойка

Един от моите другари семинаристи на всяка цена трябваше да си намери булка, така че да бъде ръкоположен за дякон. И така, докато бяхме втори курс, той се молеше в Троице-Сергиевата лавра по следния начин: „Господи, изпрати ми жена добра, любвеобилна, чиста, целомъдрена, умна, красива, девица и да може да готви, да се грижи за децата“. Измина година, а резултат нямаше.

Той отново се помоли: „Господи, прати ми не задължително много умна, но обезателно да е много красива и добричка, да умее да се грижи, да обича децата и мен също.“ Измина още една година, а резултата бе нулев. А той беше вече четвърти, завършителен курс!

И така постепенно моят приятел смъкваше летвата, докато в един момент неговата молитва не придоби следния вид: „Господи, прати ми когото и да било. Да не е много глуха, да не е много няма, да не е съвсем сляпа… А времето си върви!“ Така се молеше той в Троицкия събор, излиза навън и изведнъж пред него едно момиче се подхлъзва, пада и казва: „Ох, не мога да стана.“ Той ѝ подал ръка, попитал как се казва, откъде е. „Аз съм от регентския клас“ – отвръща тя. Занесли я в лазарета. Е, не само да се отнесе трябва, а и да се навести, да ѝ се донесе нещичко… След два месеца те се ожениха.

„Братя – разказва той – наистина се оказа, че недочува, недовижда и понякога е няма. Аз ѝ река нещо грубо, а тя: „А?“ Не свърша нещо както трябва – и тя се прави, че не вижда.“ В крайна сметка, девойката се оказала и красива, и добра, и умна, и грижовна. За морала да не говорим. И само когато човека се смирил, престанал да кърши пръсти, всичко веднага се устроило.