Схиархимандрит Емилиан Вафидис: Грешният човек живее в оковите на своя грях

от Предание БГ

Когато човек греши, той се отделя от близките си и придобива чувството, че те не го обичат, не изпитват жалост, не мислят за него, не се интересуват от него. Подобно на езика, който, загубил чувството си за вкус, не усеща сладостта на меда - и човекът на греха става нечувствителен, не възприема любовта на хората, обижда се и всичко тълкува неправилно, счита, че всички му мислят лошото, че всички живеят и се радват, а него са изоставили.

И дори да пролееш да него кръвта си, той дава друго тълкувание на твоята любов. Ако му кажеш нещо добро, ще сметне, че се месиш в живота му. Ако му речеш: седни тук – той ще счете, че си го презрял. Грешният човек живее в оковите на своя грях и в страшната тъмница на своята самота.
Когато човек се окаже в подобна ситуация много пъти, стига до извода, че близките му не го обичат, не скърбят за него, не му помагат, че те за нещо са виновни – макар да е съвършено ясно, че грешката е негова. Този, който се е освободил от греха, придобива чувството, че всички го обичат, скърбят за него, всички усеща като роднини, всички иска да прегърне, защото всички са изпълнени с милост към него. И така, колкото повече се освобождавам от греха, толкова повече се доближавам до единство с ближните си. И обратното – колкото повече греша, толкова повече се отделям от всички.