Св. Нектарий дава на стареца Филотей Зервакос урок по смирение

от Предание БГ

Откъс от автобиографията на стареца Филотей Зервакос, разказващ за последната среща, която той е имал със своя духовен отец, св. Нектарий Егински

Считах за своя божествена отговорност и дълг да се видя със своя духовен отец, св. Нектарий, преди да се върна в светата обител, където извършвах своето покаяние. Поради това отидох да се срещна с него в богословското училище Ризериос. Като узнах обаче, че е напуснал и понастоящем живее в Егина, се отправих натам. Това се случи през август и слънцето жарко пареше, когато достигнах манастира към един часа. Вече бях пред манастирските двери, когато забелязах възрастен мъж с бяла брада и овехтяло расо, придържано от колан и носещ сламена шапка, която пазаше главата му от слънцето. Той копаеше с кирка, пълнейки малък варел с пръст, която разпръсваше на около 15 кв.м. площ, така че да заравни двора на обителта. Реших, че е или някой от манастирските работници, комуто са дали старо расо или пък възрастен послушник в манастира. Приближих се до стареца, поздравих го и запитах: „Старче, епископът тук ли е?“

- Тук е - рече ми той.

- Вътре ли е? – попитах - В манастира ли е?

- Да - каза той – вътре е.

- Добре, иди и му кажи, че едно от духовните му чеда е тук, дякон, който желае да се срещне с него.

- Благословено да е – смирено рече той и ми посочи с кирката една стая на десетина метра от входа на манастира – Изчакай там, а аз ще му кажа да дойде.

Не бяха минали и пет минути след това, когато – каква изненада, каква дълбина на неизреченото смирение! Учуден и шокиран, видях, че мъжът, когото бях взел за работник, за някакъв местен селянин и комуто бях говорил с рязък и заповеден тон, бе самият епископ! Дори не бях помислил, че това се случи в почивен час, когато всички спяха! Не трябваше да му казвам да прави каквото и да е, а да изчакам търпеливо да дойде времето за вечернята. Но не – аз, ученикът, бях показал своята крайна гордост, а той - своето голямо и пълно смирение! Стоях безмълвен и паднах на колене, молейки го през сълзи да ми прости за горделивостта и лошото ми поведение. А той, бидейки невинен, благ и смирен, разбира се, ми прости. Седнахме и той започна да ме наставлява, както винаги, по Божия път.

- Отче – попитах – как мога да се отърва от тази богомерзка гордост?

А той, изпълнен с любов и смирение (двете велики добродетели, с които Бог го беше надарил), ми отвърна:

- Скъпо мое духовно чедо в Господа, нашите свети Отци са ни казали, че всеки грях, независимо дали е голям и смъртен или малък и извиним, се преборва със срещуположната добродетел: така завистта се преборва с любов; гордостта със смирение; алчността с бедност; скъперничеството и вкаменелостта на сърцето с благотворителност и състрадателност; лакомията и угаждането на стомаха с пост и въздържание; безцелното бърборене с мълчание; осъждането и критикарството със самоукоряване и молитва; похотливостта, развратността и останалите плътски грехове с помненето на смъртта, с мисълта за предстоящия Страшен съд и отплатата в ада. Най-общо казано, всяко зло се преборва с всяка добродетел. Както е рекъл пророк Давид: избягвай злото и върши добро. Ако желаеш да се освободиш от греховната гордост, майката и причината на всеки грях и зло, това може да стане чрез смирението.

Тъй като не можем да сторим нищо сами, както е рекъл Господ: Без Мене не можете да вършите нищо, нека се помолил на Всеблагия и човеколюбив Бог с покаяние и смирение, с въздишки и сълзи, да ни освободи от демоничната гордост. Да въздишаме като митаря, да плачем като прелюбодейката, да се покаем подобно на блудния син, като речем: „О Всеблаги състрадателни и човеколюбиви Отче, съгрешихме пред Тебе; приеми нашето покаяние и ни направи като един от работниците си“. Нека се молим и просим от Господа подобно на божествения Злотоуст, който казва в ежедневната си молитва: Господи, дай ми смирение, целомъдрие и послушание. Господи, дай ми търпение, великодушие и кротост. Господи, насади в мене корена на доброто и в сърцето ми ­ почит към Тебе. Господи, удостой ме да Те обичам от цялата си душа и помисъл и във всичко да върша Твоята воля.

По същия начин, за да се освободим от сатанинската и всеразрушителна гордост, нека видим примера на нашия Небесен Учител, и урокът, който Той дал на Своите ученици, на нас и на всички християни от всяко поколение и време: поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, а също: кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

Като получих тези и други ценни духовни наставления от моя свят духовен отец Нектарий, се почувствах радостен и духовно доволен; в началото на септември 1910 се завърнах на Сирос и манастира, където пребивавах в покаяние.