Архимандрит Атанасиос Митилинеос: За непрестанното помнене на Бога

от Предание БГ

Помненето на Бога е тази ценна добродетел, която предпазила Йосиф от греха, докато бил съвсем сам и много млад в Египет - страна, известна със своята неморалност и идолопоклонство. В какво се състои помненето на Бога? Именно за това говори св. Григорий Богослов: По-важно е да се помни Бога, отколкото да се диша. Също както дишаме непрестанно, така и трябва да помним Бога. Някой може да попита дали това е възможно? В реалния свят трябва да работим, да ходим на училище, да учим, трябва да се съсредоточим върху толкова много различни задачи всекидневно; трябва да говорим, слушаме, шофираме, а също така да обръщаме внимание на семейството си. Помненето на Бога трябва да е дълбоко насадено в най-съкровенитте глъбини на нашето същество. Помненето на Бога трябва, така да се каже, да бъде в кръвта ни; в нашето подсъзнание.

Това не означава, че винаги трябва да четем и говорим за Бога; можем да се занимаваме с нашите всекидневни дела без да губим усещането си за Божието присъствие. Подобни неща се случват и в други сфери на нашия живот. Да кажем, че баща ви е заспал в една от стаите вкъщи, а вие трябва да внимавате да не го събудите. Ще говорите шепнешком на близките и гостите си, така че да не събудите спящият. При това не е необходимо постоянно да си напомняте, че баща ви спи, просто тази мисъл вече е в съзнанието ви. Сега нека разгледаме друг пример: да речем, че спите на горното легло, когато сте отишли на къмпинг. Да предположим, че често се въртите в собственото си легло вкъщи, но не правите това, докато спите на горното легло. Нещо във вас се е пробудило. И макар тялото ви да спи, дълбоко в подсъзнанието ви има една мисъл, допълнително усещане, което ви казва де не се въртите, тъй като спите на високо място и не можете да се движите свободно. Именно това чувство ви пази да не паднете.

По същия начин, помненето на Бога не е нещо, което е необходимо да поддържам съзнателно през цялото време и постоянно да си припомням. Това е чувство, усещане, което прониква в самата ми същност. При все това, за да го придобия, трябва да се упражнявам и да го правя дълго време. Приятелю, ако си младеж, ходещ на неделно училище, това е точното време да придобиеш това усещане, което ще утвърди Бога в ума ти за дълго време. Това е крайно важно: мисълта, че Бог е непрекъснато редом с теб, наблюдаващ те, закрилящ те, следващ те, готов да ти помогне. Това помнене на Бог се превръща в щит, закрила и убежище за практикуващия християнин. То ни пази от вреди, идолопоклонство и грях. Припомням, че когато Йосиф бил изкушен и съблазнен по много провокативен начин, той призовава Божието присъствие. Той рекъл: „Как ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога!?“ Йосиф се спасил от това да извърши голям грях, като помнел Бога във всекидневния си живот.

Обратното - забравянето на Господ, е много сериозно прегрешение и е издънка на една от основните страсти, наречена леност или духовен мързел. Леността има две деца: склонността да се забравя и незнанието. Забравянето на Бога може да бъде причина за много големи прегрешения, докато постоянното помнене на Бога служи като духовен компас за онези, които искат да поемат по пътя към рая. То повишава нашeто благочестие, страхът и любовта към Бога и нашата цялостна православна духовност.

Ако развиваме в себе си помненето на Бога, ще се научим да се радваме на творението и ще намерим радост във всекидневния си живот. Когато съзерцаваме някое красиво цвете, незабавно ще се развълнуваме и ще въздадем Богу слава: „Каква прекрасна лилия е сътворил Господ!“ Какъв прекрасен ден, кристално синьо небе, спиращата дъха красота на току-що падналите снежинки върху дърветата и всичко това бързо свързваме с Божията премъдрост, като Го прославяме.

Нещо повече: помненето на Бога развива в нас желанието да се видим с Бога, което насочва нашите желания от земните към небесните неща. Вече не ни привличат земните неща, както е с материалистичния човек. Материализмът е блед и лишен от живот заместител, издънка на липсата на общение с Бога, заболяване, което е характерно за голяма част от съвременните цивилизации и култури. Ала човекът, чието сърце е изпълнено с мисълта за Бога, е над нуждата от дрънкулки и земни наслади; тялото му е на земята, но умът е по-загрижен за това да си възвърне изгубения рай. Не бива лесно запленен от днешните прелъстителни сирени и техническите чудеса.

Дори по-важно, особено в наше време, помненето на Бога служи като антидот към днешната епидемия на самотата, отчуждението и чувството за изоставеност. Отрицанието на Бога е причина за широко разпространената днес психо-емоционална заболяемост. Уверявам ви от собствен опит, че ако въобще не помислях за Бога, ако не знаех за Него, щях да гледам на живота си като на лишен от съдържание или цел. Значението и целта на моя живот получавам от помненето на Бога. Св. ап. Павел казва, че тук нямаме постоянен град или страна (вж. Евр. 13:14). Ако не вярваме в Царството Божие, то на какво можем да се надяваме? Без тази блажена надежда (вх. Тит 2:13), подобно на св. ап. Павел и аз бих се запитал, какъв все пак е смисълът на живота? Защо съществуваме? Какво правя? Нима ние сме просто прах във вятъра, както се казва във песента? Тази самота и чувство за изолираност могат да са голяма напаст и те произлизат от болнавите философии на екзистенциализма и нихилизма, които оприличават човешкия живот на капчица дъжд, падаща в безбрежния океан на вечността и изчезва вовеки. Това несъмнено е една от основните причини за депресията, безнадеждността, употребата на наркотици, опитите за самоубийство и множество други злини. Култивирането на мисълта за Бога развива в нас чувството за свързаност с любящата грижа на нашия всемогъщ Небесен Баща, източникът на всяка надежда, радост и благословение.

Като помним Бога, ние също така развиваме усещането за Божия промисъл. По време на трудни времена, когато нещата често поемат погрешна посока и изглеждат ужасно, ние идваме на себе си като си зададем един съвсем простичък въпрос: нима Бог е мъртъв? Не, Бог е вечносъществуващ. Така че защо често се държим, сякаш Бог е мъртъв? Само ако знаеха хората колко полезно може да е това!

Заех горното от едно петгодишно момченце и неговата млада майка, която бе загубила съпруга си. Тя плачеше седмици наред и постоянно повтаряше: “Какво ще правим?“ Тя бе напълно отчаяна. В един момент момчето се обърна и запита майка си: “Мамо, нима Бог също е мъртъв? Тате умря, но дали и Господ умря?“ Майката изведнъж дойде на себе си, получи нова сила и успя да подреди живота си.

Тази история може да ни помогне да преодоляваме трудните моменти, когато чувството на отчаяние започва да се прокрадва и кръжи около нас. Можем да се запитаме – Господ не ни е изоставил през всичките тези години – защо ще Го прави сега? Той е тук, гледа ни и ще се погрижи. Ние сме в Неговите ръце.

И така, помненето на Бога заздравява вярата ни в Неговия промисъл и неговото ръководство. Бог е нашият непогрешим водач през живота.

В крайна сметка помненето на Бога ни изпълва с истинска духовна радост, радост, която не е от този свят. Пророк Давид пише: Спомних си за Бога и се зарадвах. Св. ап. Павел включва радостта като един от плодовете на Светия Дух в посланието си до Галатяни (5:22). Тази радост е дар от Бога за Неговите молещи се чеда и няма нищо общо с временната наслада от новата кола, часовник, офис или нова диплома. Това е радостта на Светия Дух и съпътства всички, който непрестанно помнят Бога и Го включват във всеки аспект на своя живот. Нека се помолим всички ние, млади и стари, да бъдем изпълнени с радостта, изникваща от помненето на Бога. Всички, който помнят Бога също биват помнени от Бога. Мнозина от християните може да чуят от Христос в края на времената: махнете се от Мене всички, които вършите неправда (Лука 13:27). Колко ужасно ще е това време за онези от нас, които не са се покаяли! Ангелът рекъл на Корнилий в книгата „Деяния на св. апостоли“: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога (Деян. 10:31). Корнилий всекидневно помнел Бога в своите молитви и съответно и Бог си спомнил за него. Той пратил св.ап. Петър да го кръсти него и целият му дом и така станали членове на Неговата Църква.