Преп. Силуан Атонски: Молитвата е най-доброто дело за душата

от Предание БГ

Молитвата се дава на молещия се, както е казано в Писанието; но молитва единствено по навик, без съкрушено сърце заради греховете – не е угодна Господу.

Обичащата Господа душа не може без молитва, защото към Него я влече благодатта, която е познала в молитвата.

Мнозина се молят устно и обичат да се молят както е написано в книгите; и това е добре и Господ приема молитвата им и ги милва. Но ако някой се моли на Господа, а мисли за друго, то такава молитва няма да бъде чута от Господа.

Който се моли по привичка, при него няма промени по време на молитвата, а този, който се моли усърдно, при него има много промени в молитвата: става борба с враговете, борба със самия себе си, със страстите, борба с хората и във всичко това трябва да бъде мъжествен.

Ако нашата молитва е угодна Господу, то Духът Божий свидетелства в душата; Той е приятен и тих; а по-рано не знаех, дали е приел Господ молитвата или не и как можем да узнаем това.

Ако умът ти иска да се моли в сърцето и не може, то чети молитвата устно и дръж ума си в словата на молитвата, както се казва в „Лествицата“. С времето Господ ще ти даде сърдечна молитва без помисли и ще можеш да се молиш с лекота… Знай порядъка на духовния живот: този дар се дава на подхождащата с простота, смиреност и послушание душа. Който е послушен и във всичко въздържан: в яденето, в думите, в движенията, на него Сам Господ ще даде молитва и тя ще се извършва с лекота в сърцето.

Непрестанната молитва идва от любовта, а се губи с осъждането, празнословието и невъздържането.

Някой казват, че от молитвата може да произлезе прелест. Това е грешка. Прелестта произлиза от самочинието, а не от молитвата. Всички светци много са се молили и призовават и другите да се молят. Молитвата е най-доброто дело за душата. Молитвата идва при Бог; молитвата изисква смирение, търпение и всичко добро. Който говори против молитвата, той очевидно никога не е вкусвал колко благ е Господ и колко много Той ни обича. От Бог няма зло. Всички светци непрестанно са се молили; те дори за една секунда не оставали без молитва.

Душата, която е изгубила смирението, заедно с нея губи и благодатта и любовта към Бога и тогава угасва пламенната молитва; но когато душата се успокои от страстите и придобие смирение, тогава Господ ѝ дава Своята благодат и тогава тя се моли за враговете като за самата себе си и за целия свят се моли с горещи сълзи.