Истории на селския свещеник - III ч.

от Предание БГ

Трета история

„Светителю отче Николае, моли Бога за нас!“

Миналата пролет на деня на св. Николай получих обаждане от едно от близките села. Селяните бяха забелязали, че една възрастна жена, живееща на края не селото, не бе излизала от известно време от къщата си. Когато отишли да видят какво става, открили, че тя лежи болна на легло, неспособна да се изправи. Съседите извикали линейка и за всеки случай се свързали и с мен. И така, аз си сложих епитрахила, взех Светите Дарове и отидох да я видя.

Показаха ми къде живее. Къщата бе малка и стара, разположена почти насред полето. Портата не бе залостена. Мястото бе самотно и запустяло, наоколо нямаше никого. Открих жената легнала в една от стаите.

„О, скъпи отче Николай, благодаря, че ми проводи своя пратеник!“, извика радостно старата жена, щом ме видя.

Трудно ми е да опиша радостта, която видях на лицето ѝ. Името ѝ бе Мария. Цял живот бе работила като млекарка в кооперативна ферма. Не бе ходила на църква, тъй като наоколо нямаше такава; при все това от майка си знаеше, че е била кръстена.

С началото на войната през 1941 г. мъжът на Мария бил повикан в армията. Това извънмерно я натъжило. Била объркана и неспокойна, плачела непрестанно. Една нощ се почувствала много зле и тогава ѝ се явил св. Николай Чудотворец, изглеждайки точно както бил на иконата на майка ѝ.

„Защо толкова се терзаеш, глупачето ми? Мъжът ти ще се върне вкъщи жив и здрав. И ако някога ти потрябвам, просто ми кажи и аз ще се погрижа за теб.“

След като я ободрил, той си тръгнал. Всичко станало така, както предрекъл светеца. Мъжът ѝ се прибрал вкъщи здрав и през целия си живот тя усещала закрилата и подкрепата на св. Николай. Винаги прибягвала да неговите молитви.

Не можех да убедя Мария, че далеч не съм пратеник на св. Николай, а обикновеният селски свещеник Димитрий Торшин от църквата „Успение Богородично“ в с. Озерское.

Старицата слушаше с голямо внимание и почит всяка дума, която казвах относно вярата, Бог и вечността. След това чух нейната откровена изповед, като тя се опитваше да си спомни всяко свое прегрешение от времето на своята младост до този момент. Сетне тя взе св. Причастие.

Мисля, че митрополит Антоний Сурожски описва светците като хора, които са се отказали от себе си, отворили са сърцата си за Бога и получили толкова много от Неговата благодат, че подобно на препълнени съдове, тази благодат се изливала върху хората около тях. Както казва преп. Серафим Саровски, щом един човек получи спасение и мирен дух, хиляди около него ще се спасят.

На път за вкъщи си помислих, че св. Николай и неговата благодат надхвърлят границите на държавите и времето. Разсъждавах над тази необикновена връзка между Архиепископът от Мала Азия, който живял през четвърти век и съветската млекарка от отдалечено малко селце, която не знаеше почти нищо за Бога.

Мислех за чудодейното утешение, което ѝ било дадено, кагото била разтверожена и подкрепата, която бе получила в трудния си живот по време на самотните си години. Чудех се защо старата жена бе заболяла по време на празника на св. Николай (летни) и защо селяните бяха решили да ме повикат заедно с линейката.

Между другото, Мария така и не разбра, че този забележителен ден, когато бе получила благата вест, изповяда се и взе св. Причастие, бе също така деня на нейният небесен покровител.

По-късно разбрах, че скоро след моето посещение Мария починала. Стана така, че целта на моето случайно посещение (дали все пак бе наистина случайно!?) бе да се подготви нейното отпътуване за вечния живот…

Светителю отче Николае, моли Бога за нас!!!

http://orthochristian.com