Истории на селския свещеник - II ч.

от Предание БГ

Втора история

Избраникът ти ще дойде при теб след десет години

Когато бях юноша, веднъж семейството ни бе събудено от нашата съседка, една стара жена. Тя ни помоли да я скрием от собствения ѝ син, който заплашвал, че ще я убие. Без съмнение ситуацията бе наистина сериозна, тъй като неведнъж със собствените си очи съм виждал синът ѝ да размахва брадва, заплашвайки я с удар и едва в последния момент отместваше брадвата. Освен проблемите с алкохолизирания и непокорен син, тя също така имаше проблеми и със съпруга си, който също така бе побойник и пияница. Всичките ѝ братя и сестри, които живееха наблизо, бяха в същото нещастно положение.

Старата жена остана при нас няколко дни, без въобще да се оплаче. Веднъж тя ни разказа своята история. Тя и нейните братя и сестри знаеха защо ги е сполетяла такава участ.

В началото на ХХ в. тази старица, която тогава била 18-годишна девойка, се запознала с добър и здраво работещ млад мъж. Те решили да се оженят. Тъй като родителите на момичето живеели близо до Оптинската света обител, те казали на дъщеря си да отиде при стареца Анатолий (Потапов) и да го помоли да благослови брака им, тъй като с духовното си зрение той можел да види нещата по-добре и по-ясно, отколкото те можели със своята светска нагласа.

Момичето заедно със сестра си отишли при стареца и поискали той да благослови женитбата. Обаче старецът не дал благословение. Вместо това той я предупредил много строго да прекрати нещата и добавил: „Бог не благославя тази женитба. Не се омъжвай за него. Твоят избраник ще дойде при теб след десет години.“

Думите на старецът прозвучали много странно на младото момиче и тя не могла да ги приеме. По пътя си на връщане сестрите решили да излъжат родителите си и да им кажат, че са получили благословение за венчавката. И двете се надявали, че лъжата им никога няма да бъде разкрита.

Момичето се омъжило и родило деца, но животът им тръгнал наопаки. Непрекъснати беди ги сполетявали. Мъжът ѝ бил пратен на заточение. Тя не могла да отгледа децата си както искала. Животът ѝ бил много тъжен.

Точно десет години по-късно един мъж дошъл да я посети. Той живеел в нейното село и трябвало да напусне поради някаква важна причина. Мъжът казал, че бил влюбен в нея от младини и че никога няма да я забрави. Искал да се ожени за нея и да осинови децата ѝ.

Тя отказала, тъй като не знаела дали мъжът ѝ бил все още жив там където бил заточен, но тозчас разбрала какво е имал предвид старецът десет години по-рано.

Така се случва, когато хората мислят, че тяхната гледна точка е най-правилната и не следват Божията воля в своя живот или дори тръгват против нея.

(следва)