Истории на селския свещеник - I ч.

от Предание БГ

Божията воля и пътищата, по които хората поемат

Какво се случва, когато хората следват Божията воля, без значение колко странна или неочаквана изглежда и какво следва, когато упорито следват собствените си намерения? Ще намерите отговорите в тези три истории на отец Димитри Торшин, свещеник в църквата „Успение Богородично“ в село Озерское, намиращо се близо до гр. Козелск, Русия.

Първа история

Без Мене не можете да вършите нищо

Един от моите приятели бе богат човек, живеещ в Москва и притежаващ проспериращ автосервиз. В един момент подели бизнеса си с негов приятел и вложи голяма сума пари в начинанието. Изглеждаше, че всичко върви наред и той печелеше добре. При все това, понякога той се чувстваше депресиран и объркан, сякаш нещо липсваше в живота му, нещо, което бе по-важно от това да може да си купи всичко, което поиска.

Случи се така, че веднъж той се срещна с архидякон Хелиодор от Оптинската света обител и това предизвика промяна в начина му на мислене. Той внезапно проумя, че в живота има и духовна страна, която е по-важна от материалната.

Веднъж той попита отец Хелиодор „Как мога да променя живота си?“

Архидяконът го свърза със стареца отец Илий (Ноздрин). Без заобикалки отец Илий рекъл на бизнесмена: „Зарежи си работата и се премести в Белев“.

Тези думи подействали на бизнесмена като гръм от ясно небе. Как можел той да зареже добре уредения си живот в Москва и да изостави печелившия си бизнес? Плюс това, като се оттегли от фирмата, ще докара до фалит и своя съдружник…

Като чул тези доводи, старецът отвърнал: „Остави парите на своя съдружник.“

Приятелят ми на драго сърце приел съвета на стареца, безусловно вярвайки, че това е Божият Промисъл за него. И така той уредил документално прехвърлянето на своя съдружник, качил жена си(която работела в общинския съвет в Москва) в колата, натиснал „Белев“ на GPS устройството и поел към неизвестното.

Белев представлява затънтено градче с две павирани улици (останалите улички са черни пътища). Старецът благословил семейството на бизнесмена да се премести в Белев, но очевидно нямало къде да се настанят в този непознат град. И така когато пристигнали там, те просто продължили до края на павираната улица и после поели по един черен път. След като подминали няколко къщи, се натъкнали на улица без изход.

Те излезли и попитали минувачите дали някой не продава къща наоколо.

Минувачите отвърнали: „Случи се така, че ей тази къща, намираща се до вас, се продава.“

Семейството се настанило в тази къща. Бившият бизнесмен се заел с обновлението на близкия древен манастир, който бил изоставен от Съветските времена. Той събрал малка група от работници, които използвали ръчни колички, с които премахвали останките от изоставената сграда на огромната двуетажна църква. Старецът Илий им помагал със своите молитви и те се сдобили със спонсори почти незабавно. С помощта на спонсорите строежът бързо напредвал под управлението на бившия бизнесмен. Той бил добър архитект – в миналото си се бил занимавал с архитектура.

Така блеснал неговият архитектурен талант, като той си припомнял своите предишни умения. Също така започнал да се учи как да се моли и животът му процъфтявал и бил по-смислен. Очите му се изпълнили със светлина, нямало признаци на депресия и неговата жена, която много го обичала, била доволна, че мъжът ѝ бил щастлив и вече не бил депресиран.

Ясно е, че отначало те нямали изобилието и материалните блага, на които се радвали в Москва, ала в крайна сметка Бог устроил всичко по чудесен начин.

Например, веднъж неговият съсед му предложил няколко стари, построени преди революцията тухлени къщи в едно село на смешно ниска цена. Той употребил тези тухли да си построи прекрасна къща. Всички други проблеми били решени по подобен начин.

С течение на времето отец Илий го благословил да кандидатства да учи задочно в богословския факултет и той с радост го направил. Същевременно се разбрало, че къщата, която купил отначало, била собственост на свещеник и че наблизо имало църква, която била разрушена през съветските времена.

Всичко си идвало на мястото. Сега той планува да възстанови църквата и да служи там, ако е рекъл Бог.

Когато го срещнах наскоро, видях очите му да искрят. Очевидно водеше напълно пълноценен живот, без никакво объркване и имаше такава духовна радост, че можеше лесно да я споделя с останалите.

Трябва да се отбележи обаче, че подобно благословение не се дава всекиму; хората си го спечелват, като се научат да не разчитат на себе си и се доверят на Бога и Неговата воля.

За съжаление, това не винаги се случва, защото понякога хората решават, че могат да изградят щастието си тук на земята напълно самостоятелно, дори против волята Божия. Без значение колко изкушаващо може да изглежда подобно решение, за съжаление неговият край винаги е трагичен, защото Бог е рекъл: “Без Мене не можете да вършите нищо”.

Следващата история е за подобен трагичен избор.

(следва)