Преп. Гавриил Ургебадзе: Божествената любов е венецът на всички добродетели

от Предание БГ

Дар Божий, венец и съвършенство във всичко- така наричаме любовта и обожението. Има единствено любов, любов – и нищо повече. Човекът е цял и неразлъчно пребивава с Бога, с когото има пълно единство. Умът спира, мислите напълно изчезват от главата, не разсъждава за нищо, единствено съзерцава Бога и прави, и говори единствено това, което чува от Бога. Пълното единение с Бога е невъзможно без бездействието на ума, пълното, а не частично отсъствие на мисли. Иначе какво пребиваване с Бога може да има, когато умът действа, малко или много мисли се раждат в него, а разумът е зает с размишления над тях? Единствено любов. Съзнанието трябва да спре и никакви мисли не трябва да има в него.

Не можем да постигнем това сами, но невъзможното за човека е възможно за Бога – единствено Светият Дух може да сътвори това в човека, да го удостои с такова чудо.

Това непоколебимо действие на Светия Дух обожествява човека, издига го в състояние на Божествена любов – венецът на всички добродетели.

Обожественият човек има премъдростта от началото до завършека на света. Обожественият човек не живее вече за себе си в този грешен свят, но единствено в полза на другите. С велико смирение скрива себе си от хората, за да не ги наранява. Защото ако започне да живее неприкрито, в пълна сила, хората няма да могат да издържат на истинския образ на неговия живот и ще ги обземе завист. Но даже да няма завист, те няма да могат да го приемат, защото това многократно превишава силата на техния разум. Любовта е венецът на съвършенството, чрез любовта се открива съвършения смисъл на притчата за десетте девици. На пет от девиците в нея не достига именно любовта. В това е и основния смисъл на притчата, поради което те се лишили от спасението на своите души. Досега тълкуванията на тази притча са били удачни според нуждите на своето време, а това тълкувание Господ е благоволил да даде за нашите последни времена като най-великото, необходимо и нужно днес, както никога преди това. Именно любов иска от нас Бог сега и с всички сили ние сме длъжни да се подвизаваме и придобием тази добродетел – любовта към Бога и ближния!

Отначало, когато Йоан Златоуст разтълкувал тази притча, на петте неблагоразумни девици не достигали добри дела – подобен подвиг бил нужен по негово време. По-късно преп. Серафим Саровски отново, вече по новому, обяснил тази притча, като ѝ дал нов смисъл, където причината за гибелта на неразумните девици се явява липсата в тях на благодатта на Светия Дух. С това Бог призовавал човека към търсене и придобиване на благодатта Божия или казано по друг начин на Светия Дух, именно към това благословил Бог да вършат всичките си подвижнически подвизи вярващите в Него, тоест основанието и главния смисъл на всеки подвиг се явява придобиването на Светия Дух.

С това Бог призовава човека към придобиването и получаването на благодатта Божия или иначе казано на Светия Дух, именно в този смисъл благословил Господ да насочат своето подвижничество вярващите в Него, т.е. основанието и главният смисъл на всеки подвиг се явява придобиването на Светия Дух, благодатта Божия. Това изисквал по това време от човека неговия създател – Бог и това търсел от него при излизането му от този свят.

В наши дни, в последно време, когато беззаконието се умножи и у мнозина изстина любовта(вж. Мат. 24:12), за човека както никога преди е необходимо да има любов и трябва да притежава мъдрост, за да не отстъпи и отпадне от нея. Защото днес врагът на човешкия род с всички сили се стреми за махне от човешкото сърце любовта и постепенно да я намали и охлади, а после съвсем да премахне нейното живоносно действие. Днес Бог изисква от нас любов! Затова цялото ни старание трябва да бъде насочено към придобиването ѝ в нашите сърца, което е възможно само чрез добри дела. Защото любовта без дела е мъртва, иначе е само празна дума, която ще съди човека на Страшния Съд, който само изричал „любов, любов“, а сам далеч стоял от тези дела, които трябва да има любещия човек пред лицето на Господа и своя ближен. Или даже да я е имал, но не в пълната мяра на своите сили и да не е правел всичко възможно, т.е. могъл е, но не го е направил. Любовта е жива и без добри дела умира. Добрите дела – това са благи действия, които са жизнената сила на любовта. В това е истинската любов и тя е единствената сила, с помощта на която човек може да устои на съблазните, тягостите и ужасите на последните времена, които ще посее антихриста през неговото временно царуване.