Св. Йоан Максимович: За бдителността

от Предание БГ

Живял някога един цар, който имал покварен син. Изгубил всякаква надежда, че той ще се промени към по-добро, бащата осъдил сина си на смърт. Дал му един месец да се подготви.Месецът изтекъл и бащата повикал сина си. За своя изненада обаче видял, че синът му е видимо променен: лицето му било слабо и издължено и цялото му тяло показвало, че е преживял някакво страдание.

- Как стана цялата тази промяна с тебе, сине? - попитал бащата.

- Татко мой и царю мой - отвърнал синът - как можех да не се променя, след като с всеки изминал ден се приближавах до смъртта?

- Добре, сине - отбелязал царят - След като очевидно си се вразумил, ще те помилвам. При все това трябва да запазиш бдителността на душата си през оставащата част от живота си.

- Татко - отговорил синът - това е невъзможно. Как бих могъл да устоя на безбройните изкушения и съблазни?

Тогава царят заповядал да донесат един съд, пълен със зехтин и казал на сина си:

- Вземи този съд и го пренеси през целия град. Ще те следват двама войника с остри мечове. Дори една капчица да разпилееш, те ще ти отрежат главата.

Синът се подчинил. С леки, внимателни стъпки той извървял всички улици, а войниците били зад него, но той не разлял нито капчица.

Когато се върнал в двореца, бащата попитал:

- Синко, какво видя, докато вървеше през града?

- Нищичко не видях.

- Ама как така нищо? - рекъл царят - Днес е празник, сигурно си видял сергиите, пълни с дрънкулки, множество карети, хора, животни...

- Не забелязах нито едно от тези неща - казал синът - цялото ми внимание бе приковано към зехтина в съда. Боях се да не разлея и капка и така да изгубя живота си.

- Напълно си прав, сине - рекъл царят - Помни този урок докато си жив. Бди над своята душа, както го направи днес със зехтина в съда. Насочвай мислите си далеч от преходното и ги съсредоточи върху вечното. Няма да бъдеш следван от въоръжени войници, но от смъртта, към която се приближаваме с всеки изминал ден. Бъди крайно внимателен и пази душата си от всички гибелни изкушения.

Синът послушал баща си и живял щастливо. Съсредоточете се върху вечното. Също както основната ни грижа е да се пазим от всичко, което може да навреди на телесното ни здраве, така и духовната ни грижа трябва да е да се пазим от всичко, което може да навреди на духовния ни живот и работата ни върху вярата и спасението.

Затова с внимание и бдително преценявайте вътрешните си стремежи: дали са от Господа или от духа на злобата? Пазете се от изкушенията на този свят и от светските хора; пазете си от скритите вътрешни изкушения, които произлизат от духа на безразличието и невниманието в молитвата, от намаляването на християнската любов.

Ако насочим вниманието си към нашия ум, забелязваме поток от мисли и идеи. Този поток е постоянен, втурва се навсякъде по всяко време, вкъщи, в църквата, на работа, когато четем, когато разговаряме.

„Обикновено го наричаме мислене”, пише св. Теофан Затворник, „Но по своята същност това е безпокойство на ума, разпокъсаност, липса на концентрация и внимание.”
Същото се случва и със сърцето. Наблюдавали ли сте някога какво се случва в сърцето ви? Опитайте, макар и за кратко и ще видите какво ще откриете. Случва се нещо неприятно, вие се дразните, става някакво нещастие и вие съжалявате себе си; виждате някого, когото не харесвате и във вас се надига враждебност; срещате някого от себеподобните си, който ви е изпреварил в общественото положение и вие започвате да му завиждате; мислите за своите таланти и способности, и започвате да изпитвате гордост.
И всичко това може да мине през сърцето само за няколко минутки. Поради това един аскет, който бил крайно внимателен над себе си, е бил напълно прав, казвайки: "Сърцето на човека и пълно с отровни змейове. Само сърцата на светците са свободни от тези змии, страстите.”

Но подобна свобода се придобива само чрез дълъг и труден процес на самопознание, работа над себе си, бдителност към вътрешния си живот, т.е. към душата.”

Бъдете внимателни. Бдете над душата си! Не мислете за преходното, а за онова, което е вечно. Тук ще откриете щастието, което търси душата ви, за което жадува сърцето ви.