Игумен Сергий (Рибко): Златокованите врата

от Предание БГ

Коя е най-необходимата за нас добродетел, в която се състои същността на духовния живот? Добродетелта, без ко­ято спасението е невъзможно, се нарича с чудната дума сми­рение.

В книгата „Духовни полета“, съставена от блажения Йоан Мосх, се разказва следното. Един пустинник, който бил слу­шал за живота на един свят епископ, пожелал да беседва с него. Когато дошъл в града, където била катедрата на този свят мъж, той попитал хората, които срещнал, как би могъл да го види. Казали на пустинника, че епископът трябва да мине по тази улица, и го предупредили: „Само не прави зе­мен поклон на светителя“. Пустинникът малко се учудил на това. След известно време в края на улицата се показал епископът. Видът на светителя бил толкова величествен, че Пустинникът не се сдържал и паднал на земята пред него. Но светителят го изпреварил и пръв му се поклонил в нозете: паднал на земята и лежал дотогава, докато пустинникът не станал. „Нали ти казахме да не се покланяш в нозете на све­тителя“ - казали на пустинника.

Така в постъпките на Светите Отци се открила тази най-достойна добродетел - христоподражателното смирение.

Един от съвременните проповедници казва, че всичко истински велико и високо няма нужда от самопрославяне и реклама. Бог е съвършен, затова Той е смирен. И истинските Божии раби винаги са смирени. Смирението е прекрасно на­чало и безкраен край на всеки духовен подвиг, златоковани врата, през които влиза в душата всяка добродетел. Никога няма да сбърка този, който избере смирението за цел на сво­ите подвизи, посвети живота си на придобиването на смире­ние и направи смирението цел на своя живот. Придобий сми­рение - и ще придобиеш благодатта на Светия Дух. Смире­нието, поселило се в душата ти, ще я украси с многоценна царска порфира, ще я научи на всяка премъдрост, ще изпъл­ни сърцето със сладкото благоухание на рая. Смирението ско­ро ще те приведе в тихия, благодатен покой.

Господ казва: и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; игото Ми е благо, и бремето Ми леко (Мат. 11:29, 30). На­истина, игото на смирението е благо и леко, защото благата Христова ръка помага да се носи това иго. Тя огражда и за­щитава смирения, укрепява го в трудовете и скърбите, облек­чава всичките му болки. Смирението е тайнство на бъдещия век, ангелски печат на небесния живот. Светите Отци нари­чат смирението дреха на Божеството. Преподобният Исаак Сирин казва: „Събранието на смирените е подобно на събра­нието на Ангелите. Когато смирените сядат на трапезата, те са подобни на ангелския лик, който в сърцата си непрестан­но възнася хвала и благодарение на Господа“.

Истинското смирение винаги върви ръка за ръка с мо­литвения подвиг. Смирението и молитвата са две родни сест­ри: където е едната, там е и другата. Смиреното сърце благо­ухае с чиста молитва, благоугодна на Твореца на световете. Молитвата очиства сърцето, молитвата изпросва смирение и мир. Ако човек наистина се моли и се подвизава в изпълне­нието на Евангелските заповеди, той непременно ще придо­бие смирение. Ако човек е смирен, това винаги означава, че той е истински молитвеник, защото „смирението е и непрестанна молитва“, както казва светителят Игнатий Ставрополски.

Често питат защо нашите молитви биват разсеяни? Све­тите Отци на страниците на своите писания отговарят, че молитвата на гордия човек бива разсеяна, а смирените Божии раби се молят с чиста молитва. „Където има смирение - там има богатство на разсъждението“ - отбелязва свети Йоан Лествичник. Смирените молитвеници се приравняват към лика на Божиите Ангели. Те се причастяват заедно с тях с благодатта на Светия Дух. Хляб ангелски яде човек (Пс. 77:25) - се казва в Свещеното Писание. Ангелският Хляб е благо­датта на смирението. Смиреното сърце е непоколебимо в доб­родетелите, тъй като основа на това сърце е Христос, камъ­кът на добродетелите. Христоподражателното смирение е твърда основа, на която смиреномъдрият строи зданието на своето спасение. В недосегаемата задоблачна висота се изди­гат изящните стени на това христоподражателно здание. Не­бесният Художник ги украсява с причудливите бои на рая.

На въпроса, как да придобием благодатта на Светия Дух, преподобният Серафим Саровски отговорил, че трябва да се упражняваме в извършването на добродетелите. Преподобни­ят Йоан Лествичник учи, че милостинята е добродетел пре­димно на миряните, а молитвата - на монасите. Но и двете добродетели ще бъдат угодни на Бога и ще принесат плод само тогава, когато извършването им бъде примесено със смире­ние.

Имало е светци, които са се подвизавали само в една добродетел - в смирението. Това не значи, че са изоставяли другите важни заповеди и упражняването в другите добродетели. Смиреният винаги изпълнява Божията воля. Той никога няма да пренебрегне нито една Божия заповед: знаейки от Свещеното Писание, че начало на мъдростта е страхът Господен(Пс. 110:10), той се бои и трепери и пред най-малката Божия заповед. И помни, че който наруши една от най-мал­ките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно (Мат. 5:19).

Бъдете свети, както Аз съм свет (Лев. 19:2). Това значи: бъдете смирени, както е смирен Господ. Ние във всичко и винаги трябва да имаме смирение пред себе си, да се съвет­ваме с него, да гледаме на него като на божествено огледало. Веднъж попитали Блажения Августин коя е най-висшата доб­родетел. Той казал: „Смирението“. - „А коя е следващата след нея?“ - „Смирението“, - бил отговорът. - „А след нея?“, - „Смирението“ - отново повторил блаженият.

- Как ние, грешните, да придобием смирение?

То се постига по спасителния път на изпълнението на светите Божии заповеди. Неотклонното послушание към Евангелието във всяко време и на всяко място - ето реши­телния и единствен път към смирението. Скоро бива благосло­вена и осенена от благодатта смирената душа, която се ръко­води от Божиите заповеди в своя живот, и непрестанно пов­таря: Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пъ­теката ми (Пс. 118:105). В такъв човек, рано или късно, непременно ще възсияе благодатта на смирението.

Има още един начин, спомагащ за придобиването на сми­рение. Това е четенето на творенията на Светите Отци на Православната Църква, особено на главите за смирението.

Това четене само по себе си привлича Божията благодат в душата. С преподобните преподобен ще бъдеш (Пс. 17:26 - слав.) - казва Свещеното Писание. Когато четем творенията на Светите Отци, ние сякаш общуваме с тях, приемайки все­ки път в сърцето си частица от техните свети души. Ние ся­каш беседваме със светите духоносни мъже за небесни неща.

А те гледат към нас и се молят. „В книгите, написани от тях, излели се от смирените им сърца, живее благодатта на Све­тия Дух“ - казва светителят Игнатий (Брянчанинов). Четей­ки техните творения, ние ставаме причастници на благодатта на Духа, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и лю­бов. С тези добродетели Светият Дух украсява всяка душа, причастна на Него, влязла в общение с Него.

Ето например какво пише за смирението преподобният Амвросий Оптински: „Ти винаги се молиш Господ да ти да­рува смирение, но нали то не се дава даром от Господа. Гос­под е готов да помага на човека в придобиването на смире­ние, както и във всичко добро, но трябва и сам човек да се грижи за себе си. Светите Отци са казали: „Дай кръв и прие­ми Дух“. Това значи: потруди се до проливане на кръв, и ще получиш духовно дарование. А ти искаш духовни дарования и се молиш за тях, но ти е жал да проливаш кръв, т.е. все ти се иска никой да не те закача и безпокои. А при спокоен живот как можеш да придобиеш смирение? Нали смирението се състои в това, човек да вижда себе си по-лош от всички, не само от хората, но и от безсловесните животни, и дори от са­мите духове на злобата. Когато хората те безпокоят и ти виж­даш, че не търпиш това и се гневиш на хората, то и по неволя ще смяташ себе си за лош. Или например, ако осъждаш и подозираш другите, пак по неволя ще смяташ себе си за лош. Ако при това скърбиш за своята неизправност и укоряваш себе си за нея, и искрено се каеш за това пред Бога и пред духов­ния отец, ти вече се намираш на пътя на смирението. На нас ни се струва недобро само това, което е болезнено, неспокой­но, и неприятно. Това е така, но то е полезно за душата. Ще ти кажа още: това, което ни се струва полезно, е безполезно за душата. Всичко това става с тебе, защото ти не разбираш духовния живот.

Нали и Господ е нарекъл пътя към царството небесно тесен път, а ако никой не те закача и живееш в покой, как би могла да познаеш своята слабост? Как би могла да видиш своите пороци? Ти никак не би могла да смяташ себе си за лоша. По-скоро би започнала да се смяташ за праведница. И вероятно би стигнала дотам, че да си загубиш ума, каквито случаи има не малко, дори и пред очите ни. Ти скърбиш, че според тебе, всички се опитват да те унижат. Ако се опитват да те унижат, значи искат да те смирят; а ти сама искаш сми­рение от Бога. Защо след това се оплакваш от хората?“ Пре­подобният, бидейки сам украсен с тази прекрасна добродетел, ни учи на нея.

Да възпитаме в себе си смирение и то за кратко време ще ни издигне в небесните чертози на Божествения Жених. Да придобием смирение и то ще ни научи да се покланяме на Бога с дух и истина. Да побързаме да се вглъбим в тайна­та на смирението. Преподобният Йоан Лествичник казва, че смирението е тайнственото учение на Светия Дух, което Той изписва на скрижалите на сърцата. Напиши на скрижалите на сърцето си най-възвишените слова на нашия Спасител: всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лук. 14:11). Амин.