Св. Теофан Затворник: На Кръщение Господне

от Предание БГ

Господ е заповядал на Своята Църква светло да празнува Неговото Богоявление, а всеки от нас благоволява да въведе в радостта на празненството само чрез съда на съвестта.

Като празнуваме Светото Богоявление, мислено да се пренесем на самото място на събитието и с разсъждение да се вгледаме в онова, което става там! Ето я Витавара! Вие виждате на брега свети Йоан, в дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си. Обкръжава го безчислено мно­жество народ от Йерусалим, Иудея и цялата Йорданска окол­ност. Кръщението на Спасителя току-що е завършило; и очи­те на всички са обърнати към излизащия от водата Син Човечески. Те нищо повече не виждат. Но изострете чрез вяра­та окото на ума си и като преминете видимото за всички, след Йоан насочете внимателно погледа си на онова, което не се вижда от всички - на отвореното небе, на спускащия се гълъб и на гласа, който се чува: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! (Мат. 3:17). Спрете пог­леда си и не отклонявайте вниманието си от това дивно ви­дение! О! Кой ще даде сила на думите ни, за да въздадем достойно слово на Бога, явил се на Йордан в трите ипостаси!

Заедно с изгубения рай се заключили и небесата от Бо­жията правда. Но както и здравата преграда не може да удържи силния напор на водите, така се разтопила накрая твър­достта на правдата от огъня на Божията любов, и ето, отво­риха се небесата! Да разтворим и ние, братя, всички сили на нашето естество, ненаситно да възприемем открилия ни се Бог и да Му се насладим. Да наситим с Него всичките си чувства, всичките си помисли и желания.

Ние сме потопени в мрак, но ето я изобилната светли­на. Поразени сме от безрадостно разединение - и с небето, и със себе си; но ето го всеоживяващото примирение. Ние сме изтощени от безсилие, но ето го непресъхващия източник на всички сили!

И така, както след продължителната нощна тъмнина всяка твар жадува светлина и с желание се устремява да при­еме първите лъчи на изгряващото слънце, така и ние, като устремим към Богоявление просветленото от вярата око на ума си, с готовност да приемем радостните лъчи на Божест­веното устройване на нашето спасение, изпускани от милости­вото слово на Бог Отец, и да им се насладим.

Както скованите от зимния мраз твари жадно посре­щат пролетта, която освобождава от студа, и приемат отно­во и в съгласие оживлението, така и ние, оживени от надеж­дата за спасение да възприемем със сърцето си примирение­то, възсияващо в кръщавания Господ, и да му се насладим!

Както по време на лятна жега жадната земя с всички сили пие падащия от небето дъжд, така и ние с цялото жела­ние на душата си да приемем всяка сила, готова да се излее върху нас от Духа, Който слиза във вид на гълъб, и да се насладим на това!

Защо трябва да се приканваме към това? Не сме ли всич­ки ние въведени напълно в домостроителството на спасени­ето! И затова не трябва ли всички да сме просветени, и умиротворени, и оживени? Но, о, ако наистина беше така! Няко­га, споменавайки за Йоан Кръстител, Господ с укор казвал на иудеите: той беше светило, което гори и свети,  а вие поискахте да потърсите други утехи, когато той светеше. Всяка година в Светата Си Църква Господ и на нас изпраща Йорданската светлина на Своето Богоявление, която видял Йоан. Не ни ли казва Той чрез това: ето къде е горящата и светеща светлина! Внимавайте да не поискате да се радвате по някакъв друг начин в часа на Неговото светене. И тъй, братя, гледайте колко внимателно трябва да постъпвате. Не поразяват ли понякога прелъстително слуха ни измамни­те викове на враговете на нашето спасение?

Празното мъдруване ни призовава: елате при мен, аз имам светлина. Но то има не светлина, а само призрак на светлината, и онези, които го слушат, наричат светлината тъмнина и тъмнината - светлина.

Светът ни вика: елате при мен, аз ще ви дам мир! Но той няма мир, а само призрак на мира, и увлечените от него, когато вече по-късно разкрият лъжите му, го укоряват и осъждат, като казват: мир! мир! и къде е този мир?

Князът на света обещава простор и живот, и сила, и задоволеност. Но и той няма нито сила, нито богатство, а само техния призрак - и подмамените от него само се счи­тат, че са живи, свободни и задоволени, а всъщност са топлохладни, измъчвани от лишения роби.

Побързайте, братя, да придобиете навика да различава­те всичко това при светлината на Богоявление и да не се увлечете от онова, което само се нарича светлина, и мир, и сила, а всъщност не е; но се устремете към Този, Който е пътят и истината и животът и правда, и освещение, и избавление.

Ето че едва не стигнахме до съд и самоосъждане. Но какво пък, така иска и Господ. Той е заповядал на Църквата светло да празнува Неговото Богоявление, а всеки от нас благоволява да въведе в радостта на празника само чрез съда на съвестта. Който е вкусил даровете, заради които Църква­та празнува, той се радва, а който не е вкусил, нека първо да вкуси, и тогава ще се възрадва. Амин.

6 януари 1864 г.