Св. Ефрем Сирин: Защо Бог не удовлетворява всяка просба?

от Предание БГ

Чудят се някои, че синовете на Зеведея така ясно изразили молбата си пред Христа, Който знае тайните на човешките сърца. Той им позволил да изкажат откровено молбата си, за да научи всички, които просят, да не преминават мярка в молитвите си и да съобразяват просбите си със степента на нуждите си. Младостта и наивността знаят само едно, че Бог е всемогъщ и всичко може да направи, но забравят, че Бог във всичко действа премъдро и, макар всичко да е възможно за Него, Той обаче, прави само онова, което е потребно да стане. Молбата на учениците Му била неразумна - и Всеведещият им казал: "Не знаете какво искате" (Мат. 20:22). Той ги наскърбил, защото искал да покаже, че всяко неразумно прошение носи огорчение за просителите, че горчив плод откъсва душата, когато се моли без разум. Ако Бог, по Своето взезнание и предзнание, беше отхвърлил молбата им преди да е изречена от устата им, бе могло да се помисли, че Той затваря дверите на сърцето Си за молитвите ни: от станалото, обаче, е видно, че самите молещи затварят тази врата, когато се молят нередно.

Мъдрият Лекар вижда, че отровата на високомерието почва да се развива в душата на Зеведеевите синове и затова побързва да пресече действието ѝ, за да не се отрази върху цялото тяло, т.е. върху дванадесетте ученици, та и те да почнат да дръзват с какви ли не молби. Лекарят иска да пресече корена на болката - да пресуши извора на злото. Така и ние, преди да решим да просим нещо от Бога, нека размислим върху молбата си, върху причината ѝ, относно чистотата ѝ, за подбудата ѝ, за закон­ността ѝ - и ако видим, че не хармонира с Божията правда, не отговаря на достойнството ни и ще ни донесе вреда, нека помолим тогава Церителят на Зеведеевите синове и нас да излекува от тяхната болест! Всеки, който проси, длъжен е да се оприличава на Подателя: Той може всичко да не даде. но не дава това, което е пагубно. Той всякога може да прощава грехове, но понякога не прощава според правдата Си: както и всякога може да откаже милост, но това не допуска пък според благост­та Си.

Страхът и любовта трябва да стоят на стража пред устата ни - този извор на думи. Уста, от които излизат и добри и лоши думи - това е кон необуздан, за нея е нужна юзда, иначе тя се стреми към пропаст, защото върви по нейния път. Всички наши молби се отправят към Бога - там има слух, който ги приема и разграничава: ако искаме нещо полезно - прошението се приема; ако молим за вредно - просбата се отхвърля. Устата всичко могат да искат, но Бог изпълва само онова, което е достойно и полезно - защото добрият Подател гледа и на просбата и на времето: плод, откъснат преждевременно, е вреден, така и дар, даден без време, причинява зло; ако прошението е ненавременно, Подателят с причина се бави да го удовлетвори. Ето защо, нека предоставим молбите и нуждите си на Онзи, Който е истина, правда и милосърдие - нека Той според правдата Си отхвърля вредните за нас просби и нека според милосърдието Си удов­летворява онези, които са полезни.