Не бъдете тъжни, не бъдете печални: отново ще има щастливи времена. Чакайте, бъдете търпеливи - има награда за тези, които чакат!

Ние не знаем и нашето сърце няма опитност относно същността на смъртта. Не сме изпитали през какво ще мине душата ни при възхождението си към Небесата, не сме преживявали мислите, които ще ни обземат, щом се сблъскаме с въздушните митарства.

Може така да стане, братя, че скоро отново да настъпят размирни времена, и някои от вас ще се наложи да избират между това да се отрекат от свещените закони и да се подчинят на законите, установени единствено от човешките управници. Пазете се от този път! Пазете се от пътя, избран от разбойника, стоящ отляво, защото с тежестта на богохулството, с тежестта на опозоряването на Христа той пое по пътя към вечната погибел.

Спомням си, братя, една история, която се случи по времето, когато бях студент в Солунския университет. Единствената дъщеря на една вдовица изчезна от дома им в Солун. Солун е голям град, вдовицата не можа да открие дъщеря си, доста неща се изговориха покрай това събитие. Някой спомена, че момичето направило грешка и работи в нощните клубове, имате представа за какви места става въпрос. Как въобще майка ѝ можеше да я намери? Измина известно време, през което майката я бе търсила, момичето напуснало и отишло в Атина, още по-голям град, като ситуацията станала дори по-лоша, както разбирате. Какво направила тогава майката?

Някога един стар монах посетил свой познат аскет, за да отслужат заедно св. Божествена Литургия.