Стоиш ли в храма – спомни си за всички свои възпитатели, учители, които са ти преподавали, лекари, медицински сестри, които са били до теб в тежки моменти, приятели и познати. Така ще мине службата – и няма даже да усетиш…

Когато душата е зряла, Господ ѝ дарува вътрешен мир. Бог бди над нас и се радва, че копнеем за Неговия мир.

Веднъж в Оптинската св. обител при мен на изповед дойде една жена и като се облегна на кръста и Евангелието, тя неочаквано за мен заплака. Неочаквано, тъй като сълзите не се дължаха на изповедта. Тогава я попитах: „Защо плачеш?“. Тя отвърна, че си е спомнила за своята мъка и разказа следната история.

Колко често, в моменти на угризение на съвестта, се заричаме, че ще започнем да вършим добри дела от утре, някой ден ще оставим греха, ще се покаем в края на живота.

Тридесет години един демон се опитвал да съблазни монах и все се провалял. Накрая, след толкова години, той го прелъстил с блудство и монахът паднал. За падналия монах това било все едно да бъдат унищожени всичките му предишни тридесетгодишни трудове. Бесът дошъл при съгрешилия и му казал, че сега е отпаднал от Бога и е станал роб на греха и дявола.