Често някои хора твърде много се натъжават относно състоянието на света. Те се измъчват, като виждат, че волята Божия не бива следвана от другите и от тях самите и страдат, чувствайки физическата и психологическата болка на останалите.

Горко на живеещите в днешните времена: ние се отдалечихме от тесния и прискърбен път, водещ към вечния живот и търсим щастливи и мирни пътеки. Ала многомилостивият Господ отклонява мнозина от този път, въпреки тяхното желание и ги поставя на пътя на скърбите.

Истинска история

Вървял един свещеник по улицата и видял малчуган на около пет-шест години – босоног, до коленете в мръсотия, разрошена коса, лицето мръсно и неумито, ръцете целите в пъпки - и го попитал:

- Дете, откъде си?

- Идвам от ада!

Християни, дали сме осъзнали своята голяма отговорност, която сме приели пред Бога чрез св. Кръщение? Дали сме разбрали, че подобава да се държим като Божии чеда, че e нужно да сверим своята воля с Божията, че трябва да останем свободни от греха, че е необходимо да обичаме Господа с цялото си сърце и винаги търпеливо да чакаме своето съединение с Него?

Замисляли ли сте се някога, че след като прекарате, да речем, половин час сутринта с внимание и сърдечно съкрушение в сутрешните си молитви, прочетете глава от Евангелието и Апостолските послания, получавате духовен заряд за целия ден? И делата ви ще спорят, на ума ви ще дойдат по-удачни решения, ще дойдат помощници – просто сутрин трябва да се помолим на Господа.