Научих тази история от йеромонах Теофилакт от Псково-Печерския манастир през втората половина на 80-те години на миналия век. А на него му я разказал един военен - капитан първи ранг, вярващ човек. Как стигнал той до вярата?

Можем да опазим целият свят като съхраним небесната атмосфера в себе си; защото изгубим ли царството Небесно, не можем да спасим нито себе си, нито други хора.

Убива ли мира?

Да, безбожният мир убива.

Смъртта се наследява от всеки човек, който живее на тази планета. Светът ни мами! Той играе с нас като котка с мишка, съблазнява с празни неща, обърква ни, а в часа на смъртта се разкрива истината. Тогава всяка душа осъзнава, че тя е била измамена от дявола, от света и от плътта. Колко капани поставя света, с колко разнообразна стръв ни примамва да грешим!

Честно казано, никога не съм срещал напълно щастливи хора. Виждал съм доволни хора, успешни, талантливи, интелигентни, мили, отдадени на ближните, при все това в живота на всеки от тях имаше нещо, което ги натъжаваше и дори потискаше… Вероятно нашите скърби се коренят често в неспособността ни да бъдем доволни с малкото и да сме благодарни… Да благодарим не на други хора, а на Бога. Често молим Господа за нещо и рядко Му благодарим, да не говорим за случаите, когато животът ни нанесе удар…