Абортът е война срещу Твореца и природата; хладнокръвно убийство на беззащитните; геноцид спрямо собствената нация; превръщане на родителите в палачи; обезправяване на неродените от страна на родилите се в името на „човешките права"; абортът е обезчовечаване на човеците и надминаване по кръво­жадност на най-лютите зверове; абортът е съвременна инквизиция, смъртна присъда без право на обжалване; зачеркване на правото на живот на невинните мла­денци; абортът е кървавият поток на нашето пред­ антихристово време, унищожил повече хора от всички войни, епидемии и природни бедствия взети заедно; абортът е бягство от отговорност, хула против Създа­теля, презрение към Бъдещия съд; абортът е плод на сластолюбието, цвят на самолюбието и егоизма, плод на гордостта; абортът е приемане внушението на демона - принасяне на кръвна жертва на бесовете, единение с падналите духове; абортът  е превръщане на майчината утроба в ешафод, на лекаря - в палач, във враг на обществото; абортът е наричане на ужасно престъпление с научни термини, лицемерие на обще­ственото съзнание, злокачествен тумор на народната душа, узаконено беззаконие, непреследвано престъп­ление, разрешено от държавата злодеяние; абортът е насилствено лишаване от земния живот, недаване възможност за небесно осиновяване чрез Кръщението; абортът е Иродово клане, опит за построяване на „щастливия" живот на родените върху гробовете на насилствено неродените, доходен легален бизнес, индустрия, печелеща от смъртните грехове на чове­чеството, поклонение  на мамона.

Детеубийството (абортът по желание) е тежък грях. При другите убийства жертвата малко или много все пак е поживяла, тук се  убива  малко бебенце преди то още да е видяло света. При другите убийства жертвата може да има макар и малка вина за нещо, тук бебенцето е напълно невинно.

На 12 май 1939 година, като посетиха Рилския монастир заедно с братството от гр. Неврокоп, свещеник Емануил Д. Манолов заедно с презвитера му Руска ми разправиха следното:

Един е човешкият съд и друг - Божият. Господ казва чрез Пророка: както е далеч изток от запад, тъй и пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми от вашите мисли (Срв. Ис. 55:9).Според човешкото мнение пътят на спасението като че ли би трябвало да бъде гладък, тих и мирен, а според словото на Евангелието този път е прискърбен и тесен. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята, казва Господ, не мир дойдох да донеса, а меч (Мат. 10:34), за да разделя боголюбивите от сластолбивите и смиреномъдрите от обичащите света. Изобщо нашето спасение, по думите на преподобния Петър Дамаскин, е между страха и надеждата, за да не бъдем самонадеяни и да не се отчайваме, а с блага надежда и упование на Божи­ята милост и помощ да се стараем да прекарваме живота си в изпълнение на Божиите заповеди.

Пишеш, че си пропаднал. Твоите приятели са те изоставили. Едни извръщат глава от теб, други ти се подиграват. Само вярата в Бога те крепи да не полудееш или да не извършиш зло над себе си. Пропаднало е състоянието ти, не си пропаднал ти!