Отговорът на нашето неспокойство не са наркотиците, алкохола, успокоителните или психиатричното лечение. То не може да се изцели чрез йога или пък някоя нова ню-ейдж източна медитативна практика.

Веднъж една жена, чийто син бил починал, дошла при св. Гавриил (Ургебадзе) и го попитала: „Защо някои хора умират млади?“ Старецът ѝ разказал следната история:

В едно село живеела благочестива жена. Еднинственият ѝ син умрял и тя се оплакала на Господ: „Аз съм единствената вярваща в селото. Другите ме презират и подиграват поради любовта ми към Теб. А сега ти ми отне едничкия ми син. Защо?“

Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, - и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. (Пс. 138: 7-10).

За истинския християнин е без значение кога ще стане война или ще настъпи преследване. Истинският християнин е винаги подготвен, готов със запаления светилник на своята душа да посрещне младоженеца Христос. Истинският християнин не живее в страх и тревога кога ще се обяви война или дали ще се изсипят бомби върху него.

Не се заглеждай в красотата на човешкото лице, а гледай на неговата душа; не гледай на облеклото на неговото тяло (одеждата е временна), а гледай на това кой ги облича; не гледай великолепието на дома, а гледай на живеещия, кой живее в него и какъв е – иначе ще оскърбиш Божия образ в човека, ще обезчестиш царя, като се поклониш на неговия слуга, а на него не ще въздадеш ни най-малката подобаваща му се чест.