от Предание БГ

Дзен-будизъм

Дзен будизмът е много подобен на техниката на индийската йога, от която първоначално произхожда.Тук има същите пози, методика на дишане, повтаряне на свещено име в комбинация с други техники, особени и характерни само за дзен. Целта на тези прийоми е съвсем същата, като и в йога: да се изключи рационалното мислене и да се постигне състояние на спокойна безмълвна медитация, да проникнем в "центъра на собственото си същество", в "лишено от образи и звуци съзерцание" в "дълбокото и красиво царство на психическия живот", в "дълбоката вътрешна тишина". Усещанията, постигнати по този начин, донякъде напомнят на състоянието, предизвикано от наркотици.

Прочети още
от Предание БГ

Въведение

Сред съвременното поколение са необикновено популярни източните „мъдреци“: индийските гурута, тибетските лами, японските дзен-будизъм учители и т.н. наставници от източните религии, които вече стават „местни“ и в нашата страна, следвайки примера на Запада, който отдавна е в техен плен. В последно време тези явно враждебни към християнството учения започват старателно да скриват своята враждебност, като заменят терминологията, говорят за единна цел на всички религии, внушават на всички, че разногласията между верите са само външни, а същността им е една и съща, че всички те са истнинни и трябва да се обогатяват една друга, а не да се отхвърлят.

Прочети още
от Предание БГ

Лекарят на стареца веднъж го попита: „Защо много духовни лица, особено сред монасите, отхвърлят медицинската помощ, като мислят, че Богородица ще ги изцери?“

Прочети още
от Предание БГ

Падналите духове с ожесточение противодействат на всички евангелски заповеди и особено на молитвата като майка на добродетелите. Демонът полага всички усилия да ни попречи да я извършим или да я направи безсилна и не действена. За този дух, низвергнат от небето заради гордост и негодувание против Бога, заразил се с неизцерима завист и ненавист към човешкия род, с жажда за погибелта на хората, грижещ се неуморно, ден и нощ за тяхното погубване, е непоносимо да вижда, че немощният и грешен човек чрез молитвата се отделя от всичко земно, влиза в беседа със Самия Бог и излиза от тази беседа запечатан с Божията милост, с надежда да наследи небето, с надежда да види дори своето тленно тяло претворено и духовно. Тази гледка е непоносима за духа, който завинаги е осъден да се влачи в тиня и смрад, в изключително плътски, веществени, греховни помисли и усещания, в адските тъмници. Той изпада в ярост, в изстъпление, коварства, лицемери, злодейства.

Прочети още