Ти виждаш, Господи, слабостите на моето сърце.
Ти знаеш колко често се поддавам на дяволски внушения и се изпълвам с гордост и надмeнност.
За себе си мисля повече, отколкото е необходимо,
превъзнасям се над моите близки, от които очаквам да ми оказват зачитане не според достойнството,
което имам като Твое създание и Твое достояние,
а според неугасимата жажда на моето самолюбие.
С мисъл, думи и дела не търся Твоята слава, а своята прослава пред хората.

Как един семинарист си пожела глуха девойка

Един от моите другари семинаристи на всяка цена трябваше да си намери булка, така че да бъде ръкоположен за дякон. И така, докато бяхме втори курс, той се молеше в Троице-Сергиевата лавра по следния начин: „Господи, изпрати ми жена добра, любвеобилна, чиста, целомъдрена, умна, красива, девица и да може да готви, да се грижи за децата“. Измина година, а резултат нямаше.

Когато човек греши, той се отделя от близките си и придобива чувството, че те не го обичат, не изпитват жалост, не мислят за него, не се интересуват от него. Подобно на езика, който, загубил чувството си за вкус, не усеща сладостта на меда - и човекът на греха става нечувствителен, не възприема любовта на хората, обижда се и всичко тълкува неправилно, счита, че всички му мислят лошото, че всички живеят и се радват, а него са изоставили.

Бог е дарил всекиму лична свобода – сам не се стреми да бъдеш в робство и ще се научиш да цениш свободата на другите.

Господ е дарувал на човека духовна свобода – и Той, Смият Той, в никакъв случай и никога не лишава човека от нея – от тази свобода. Никой вместо нас не може да реши жизненоважните въпроси и даже в миналото старците не са заповядвали по пътя към Божието наследяване. За какво да получи благословeние е длъжен да помисли самият човек.
… да избере своя жизнен път непременно трябва да направи всеки човек сам. Това е така, тъй като никой не може да се скрие зад чужд гръб.

Към края на второто хилядолетие постепенно започна реабилитацията на жителите на Содом и Гомор. Оказва се, че делата на содомците не са имали характер на престъпление, следователно тяхното наказание е било незаслужено, а Мъртво море се явява паметник на един несправедлив съд. За тази реабилитация е нужно постепенно и последователно да се подготви общественото мнение, с което се занимават телевизията и пресата. Сега у нас още няма еднополови бракове, както в някои европейски страни, но срамният разврат се счита за ненаказуем и напълно законен, нещо повече – обявен е за част от човешките права и свободи. Развратът – това не е физическо, а психологическо, по-точно – патопсихологическо явление. Човекът, загубил правилното си емоционално възприятие за света, не може да мисли правилно, превръща се в морален ренегат, не може да поддържа нравствеността, а същевременно на такива хора се дават различни постове и длъжности.