Милосърдната сестра, работила в болницата, носеща името на императрица Александра Фьодоровна в Петроград по време на Първата световна война (1914 – 1918 г.), публикува в едно списание следният разказ по действително събитие.

В болницата бил настанен за лечение един войник. Веднъж сестрата се позаинтересувала от възстановяващия се войник и го запитала: „А с какво се занимавахте по време на войната?“ Войникът съвършено откровено, с пълна искреност отговорил:

Ако желаете да намерите съвършената любов, идете и продайте всичко, което имате, раздайте го на бедните, идете при някой духовник и имайте пълно послушание. Можете ли да направите това и да бъдете съвършени?

От дните на нашето детство ние знаем добре кое е добро и кое зло. И при все че знаем това, ние съзнателно избираме пътя на греха. Колко трябва, скъпи мои, да се каем за това и да молим Бога за прошка. Само че словата на нашата молитва трябва да са други. Макар и да ни се струва срамно да го признаем, но ние трябва да речем: „Господи, ние знаехме, че правим лошо, знаехме и как трябва да постъпим, и при все това правехме лошото и неугодното на Тебе. Прости ни греховете по Твоята неизречена любов! Прости, че знаем и разбираме, но по естеството на нашата немощ ние продължаваме да Те разпъваме!“

Представи си състоянието на другия живот, доколкото това е възможно: защото никое слово не е в състояние да изобрази в пълнота неговото достойнство, но от това, което чуваме, като от някакви гадания,можем да получим поне бледа, неясна представа за него. Скръб и въздишка, казва (Писанието) ще се отдалечат (Ис. 35:10).

Веднъж попитали отец Гавриил:

- Отче, ето, вие казвате молитва за правителството. А ако аз, например, не харесвам президента, то тогава моята молитва е неискрена!