Какво е Православието? Православието е истината. То е правилната догма на Бога, както ни е предадена от Въплътения Господ чрез Неговото необикновено учение, Неговият свят живот и освободителната Му саможертва; и което впоследствие е детайлизирано от боговдъхновените ум и сърце на св. ап. Павел; както ни е предадено от любимия Ученик, св. евангелист Йоан, както и от останалите Евангелисти и Апостоли, озарени от Небесната светлина на Светия Дух; както ни е предадено от духопросветлените отци от Александрия, Константинопол, Кападокия, Сирия и по-късно - Света Гора. Всички тези хора, от досточтимия Поликарп (ученик на Апостолите) до св. Никодим Светогорец (упокоил се в началото на 19 век), които чрез тяхната мъдрост, святост, саможертва и борба ни повериха като наследие правилната вяра и живот; съкровищницата на Православното предание.

На света съществуваше ужасяваща, тъмна бездна, обитаване от изтерзани затворници. И внезапно великолепен могъщ орел прелетял над тази бездна. Той разперил своите криле и извикал: „Всички вие, гниещи в тази бездна! Хванете крилете ми, дръжте се здраво за тях, ще ви измъкна към слънцето.“

Милосърдната сестра, работила в болницата, носеща името на императрица Александра Фьодоровна в Петроград по време на Първата световна война (1914 – 1918 г.), публикува в едно списание следният разказ по действително събитие.

В болницата бил настанен за лечение един войник. Веднъж сестрата се позаинтересувала от възстановяващия се войник и го запитала: „А с какво се занимавахте по време на войната?“ Войникът съвършено откровено, с пълна искреност отговорил:

Ако желаете да намерите съвършената любов, идете и продайте всичко, което имате, раздайте го на бедните, идете при някой духовник и имайте пълно послушание. Можете ли да направите това и да бъдете съвършени?

От дните на нашето детство ние знаем добре кое е добро и кое зло. И при все че знаем това, ние съзнателно избираме пътя на греха. Колко трябва, скъпи мои, да се каем за това и да молим Бога за прошка. Само че словата на нашата молитва трябва да са други. Макар и да ни се струва срамно да го признаем, но ние трябва да речем: „Господи, ние знаехме, че правим лошо, знаехме и как трябва да постъпим, и при все това правехме лошото и неугодното на Тебе. Прости ни греховете по Твоята неизречена любов! Прости, че знаем и разбираме, но по естеството на нашата немощ ние продължаваме да Те разпъваме!“