До самата кончина на човека страстите запазват способността си да се надигат в него и не му е известно кога и каква страст ще въстане; по тази причина, докато диша, той не трябва да престава бдително да наблюдава сърцето си; трябва непрестанно да вика към Бога, като Го моли за помощ и помилване. 

По-рано си мислех: Защо Господ изпраща скърби на земята? А сега разбрах: камъните се разбиват с чук. Много от хората единствено тъгата и скърбите могат да ги обърнат към Бога.

Огради се с мълчание и внимавай над себе си.

Не казвайте – това стана случайно, а това от само себе си.

Във всичко съществуващо няма нищо неустроено, нищо неопределено, нищо безцелно, нищо случайно…

Колко са космите върху главата ви?

Бог няма да забрави ни един от тях.

Нима не виждате как нищо, дори и най-малкото, не се изплъзва от Божия взор?

За съжаление, в нашето общество има бедни деца, чиито родители не са могли да им дадат нищо... освен пари.