от Предание БГ

Да не скърбим, че има ереси, имало е и лъжехристи и са замисляли злини против Христа... Но истината блести и сияе навсякъде. И при пророците е било същото - явавали са се лъжепророци, но от сравнението с тях пророците ставали по-светли. Така болестта ни помага да разберем по-добре здравето, тъмнината - светлината, бурята - тишината.

Прочети още
от Пътят на отците

А.Мединцова си спомня:"Владиката винаги казваше,че никого не трябва да осъждаме...Никога не осъждайте духовенството.По-добре да осъдите целия свят,отколкото едно духовно лице"...Когато го водеха по улиците,вървяхме отдалеч и гледахме как като хулиган му дърпаха брадата,плюеха му в лицето.Изведнъж неволно си спомних,че точно така са издевателствали и над Иисус Христос, както над него.

Из автобиографията на свети Лука: "Аз обикнах страданието".

Прочети още
от Предание БГ

Ако някой оскърби другиго с дело или с дума, то след това бива стократно повече оскърбяван. Бъди дълготърпелив във всичко и се предпазвай да не примесиш в каквото и да е твоята воля. Внимателно изпитвай твоите помисли, за да не заразят сърцето ти със смъртоносна отрова (сърденето) и да не те прелъстят да приемеш комара за камила и камъчето за скала, и да не заприличаш на човек, който има в окото си дърво, а гледа чуждата съчица.

Прочети още
от Предание БГ

Обикновено духовният живот започва тогава, когато положението изглежда безизходно. Тогава човек се научава да се обръща към Бога, а не да се уповава на своите собствени сили.

Прочети още
от Предание БГ

Има смирение поради страх Божи, а има и смирение от любов към Бога. Един е смирен от страх от Бога, друг е смирен поради радост, а смиреният от радост е съпроводен от велика простота, от израстващо и неудържимо сърце.

Както е невъзможно да се преплува голямото море без кораб и ладия, така никой не може без страх да достигне любовта. Вонящото море между нас и мисления рай можем да преплуваме само на ладията на покаянието, на която гребец е страхът. Но ако този гребец на страха не управлява кораба на покаянието, на който преминаваме през този свят до Бога, ще потънем във вонящото море. Покаянието е нашият кораб, а страхът – негов кормчия, любовта пък – Божествен пристан. Затова страхът ни води на кораба на покаянието, превежда ни през вонящото море на живота и ни упътва към Божествения пристан-любов. И когато достигнем любовта, сме достигнали Бога, и пътят ни е завършен, и сме пристигнали до острова на света, където е Отец, Син и Светия Дух.

Прочети още