от vbfczAmivepelmDA

 “Да мислим за Бога е по-важно отколкото да дишаме и ако може да се изразим така: освен това не сме длъжни да правим нищо повече” /Св. Григорий Богослов, “Творения” ч.3, Москва, 1844г. стр. 8-9/. Според св. отец, стремящият се към Бога човек не бива да удържа в разума си нищо повече освен влечението към Бога. Стремежът към Бога, изразен по естествен начин като мислене за Него, е възможен единствено при условие на Неговото познаване. Това е висшата степен на духовното знание, в което се разпознава и призовава духовната природа на човека, по милостта Божия способна да възприема Божествената благодат. Затова възможността за благодатно влечение към Бога, устремеността на човешкия дух към Източника на живота, истината и доброто е най великият дар Божий, чрез който човек става носител на доброто, познава истината и достига вечния живот и покоя в Бога.

Прочети още
от vbfczAmivepelmDA

БЕСЕДА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА. Гл. VI, ст. 24–27.

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре“. (Мат. 6:24)

(Св. Иоан Златоуст. Тълкование на Еванглеието от Матея. Беседи 16-44. Издание на Свещеническите братства в България. С., 1935, с 84-91.)

1. Виждаш ли, как Христос малко по-малко отстранява пристрастието към сегашните блага и, като предлага обширно слово за презрение на богатствата, разрушава властничеството на сребролюбието?

Прочети още