от vbfczAmivepelmDA

Печатът на дълбоко смирение и мълчаливост лежал върху преславния Вход на нашия Господ Иисус Христос в Йерусалим. Нямало гърмеж на фанфари и тръби и само необикновеното приветствие „Осанна във висините, благославен е Идещият в име Господне“ огласявали въздуха.

Йерусалим бил препълнен с народ, дошъл отвсякъде за великя празник Пасха. От хиляди уста на уста се предавала веста за изумителното, никога нечувано  чудо, извършено от Господ Иисус Христос в недалечна Витания. По една Негова дума възкръснал и излязъл от гробната пещера обвитият в погребални пелени Лазар, умрял преди четири дена и, разбира се, започнал вече да се разглага. 

Прочети още
от vbfczAmivepelmDA

Горко на нас В този страшен ден! Би трябвало ние да се радвамe, когато слушамe това, а ние скърбим, тъжим и се вайкамe. Нима само аз един изпитвам такова чувство, а вие се радвате, като слушате това ? Аз се обхващам от някакъв ужас, когато говорят за това, и горчиво плача и въздъхвам от дълбочината на сърцето си. Обаче не това мe смущава, но онова, което след това се казва за Девиците, за скрития в земята получен талант, за лукавия раб.

Затова именно аз плача, като си представям, от каква слава ще се лишим, от каква надежда за блага, и при това съвършено и завинаги, ако поне и малко не се потрудим. Ако даже и голsм да беше трудът и тежък законът, и в такъв случай би трябвало всичко да изпълним.

Прочети още
от vbfczAmivepelmDA

Агиографският замисъл в творбата фокусира на следващо място идеята за апостолското служение в Православната Църква като дивно откровение в човешката история на Божия Промисъл за спасението на света. То е изключително преди всичко по своето пряко назначение – не просто да съедини небето с земята, но да низведе небето на земята, да я озари с божествената светлина и нетварните енергии на Св. Дух, да открие пред човека пътя за обновлението на неговата природа и за преодоляването на нейната тварна ограниченост чрез приобщаването към абсолютното битие на Бога. 

Прочети още
от vbfczAmivepelmDA

Всяко нещо има своята причина, начало и основание, а самосъщностната Причина, безначалното Начало и вечното Основание на всичко съществуващо е Бог. Той е „същност и първото благо” (PG37: 945). От Него зависи битието на тварите, в Неговия промисъл те се движат и съществуват, Неговата красота и премъдрост възвестяват. Творението в своето великолепие и съвършенство неволно удивлява ума и възхищава сърцето, защото по своя замисъл то е незамлъкващ химн, вечно възгласяща се проповед за величието и любовта на Твореца (Пс. 18:1-2). Знанието, което разумните твари получават в училището на вселената, е напълнено с тайнствено съдържание – то е познание за Самия Бог, Който е отвъд всяка интелектуална рефлексия и разсъдъчни категории. Постижима ли е тази тайна, тайната на богопознанието, има ли път към нея, къде е началото, кой е пределът и това, което е отвъд него, къде се крие причината за Сътворението? Отговорът на тези въпроси задава идейния регистър на богословския дискурс в началните редове на Житие Методиево.

Прочети още
от vbfczAmivepelmDA

Деян. 2:1-11,  Йоан 7:37-52; 8:12

Когато е посеяно семе, върху него трябва да слезе силата на топлината и светлината, за да порасте.

Когато е посадено дърво, необходимо е да дойде силата на вятъра, за да го укрепи.

Когато домовладелецът построява дом, той прибягва към силата на молитвата, за да го освети.

Господ наш Иисус Христос посеял на нивата на този свят най-отбраното семе. Трябвало да слезе силата на Светия Дух, за да го съгрее и да освети това семе, та да расте успешно.

Прочети още