Всяко нещо има своята причина, начало и основание, а самосъщностната Причина, безначалното Начало и вечното Основание на всичко съществуващо е Бог. Той е „същност и първото благо” (PG37: 945). От Него зависи битието на тварите, в Неговия промисъл те се движат и съществуват, Неговата красота и премъдрост възвестяват. Творението в своето великолепие и съвършенство неволно удивлява ума и възхищава сърцето, защото по своя замисъл то е незамлъкващ химн, вечно възгласяща се проповед за величието и любовта на Твореца (Пс. 18:1-2). Знанието, което разумните твари получават в училището на вселената, е напълнено с тайнствено съдържание – то е познание за Самия Бог, Който е отвъд всяка интелектуална рефлексия и разсъдъчни категории. Постижима ли е тази тайна, тайната на богопознанието, има ли път към нея, къде е началото, кой е пределът и това, което е отвъд него, къде се крие причината за Сътворението? Отговорът на тези въпроси задава идейния регистър на богословския дискурс в началните редове на Житие Методиево.

Прочети още

Деян. 2:1-11,  Йоан 7:37-52; 8:12

Когато е посеяно семе, върху него трябва да слезе силата на топлината и светлината, за да порасте.

Когато е посадено дърво, необходимо е да дойде силата на вятъра, за да го укрепи.

Когато домовладелецът построява дом, той прибягва към силата на молитвата, за да го освети.

Господ наш Иисус Христос посеял на нивата на този свят най-отбраното семе. Трябвало да слезе силата на Светия Дух, за да го съгрее и да освети това семе, та да расте успешно.

Прочети още

 “Да мислим за Бога е по-важно отколкото да дишаме и ако може да се изразим така: освен това не сме длъжни да правим нищо повече” /Св. Григорий Богослов, “Творения” ч.3, Москва, 1844г. стр. 8-9/. Според св. отец, стремящият се към Бога човек не бива да удържа в разума си нищо повече освен влечението към Бога. Стремежът към Бога, изразен по естествен начин като мислене за Него, е възможен единствено при условие на Неговото познаване. Това е висшата степен на духовното знание, в което се разпознава и призовава духовната природа на човека, по милостта Божия способна да възприема Божествената благодат. Затова възможността за благодатно влечение към Бога, устремеността на човешкия дух към Източника на живота, истината и доброто е най великият дар Божий, чрез който човек става носител на доброто, познава истината и достига вечния живот и покоя в Бога.

Прочети още

БЕСЕДА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА. Гл. VI, ст. 24–27.

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре“. (Мат. 6:24)

(Св. Иоан Златоуст. Тълкование на Еванглеието от Матея. Беседи 16-44. Издание на Свещеническите братства в България. С., 1935, с 84-91.)

1. Виждаш ли, как Христос малко по-малко отстранява пристрастието към сегашните блага и, като предлага обширно слово за презрение на богатствата, разрушава властничеството на сребролюбието?

Прочети още