от Предание БГ

Въпросът за назначението на нашия живот е от първостепенна важност, тъй като засяга най-важния проблем за човека: целта на земното му съществуване. Ако човек заеме правилната позиция по този въпрос, ако осъзнае истинското си предназначение, тогава той е в състояние да посрещне адекватно обикновените ежедневни дела в своя живот, като взаимоотношенията му с ближните, неговото образование, професия, брак, раждане и отглеждане на деца. Но ако той не заеме правилната позиция по този основен проблем, то той ще претърпи неуспех и в другите цели на своя живот. Защото какъв смисъл могат да имат те, когато човешкият живот като цяло няма смисъл?

Прочети още
от Предание БГ

„Не се отказвай никога да палиш свещ и кандило на гроба на покойника, призовавайки Господа Иисуса Христа. Това е угодно на Бога и носи голяма награда. Ако е грешен покойният, с помощта на Божията благодат ти ще можеш да измолиш прошка на прегрешенията му и ще го изведеш от ада във вечните райски селения. Праведен ли е, то това ще увеличи неговата награда."

Св. Кирил Александрийски, Слова

Прочети още
от Предание БГ

За невежественото в духовно отношение атеистично съзнание всички религии си приличат. Следствие от това е разпространеният в нашето общество предразсъдък, че всички религии като цяло са еднакви. Окултизмът всячески подхранва тази гледна точка, утвърждавайки, че всички религии по различни пътища водят към една и съща цел.

Прочети още
от Предание БГ

Трябва да се знае, че Бог предварително знае всичко, но не предопределя всичко. Така Той предварително знае за това, което е в наша власт, но не го предопределя; защото Той не иска да се появи порок, но не принуждава със сила към добродетелта. Следователно предопределението е дело на Божествената заповед, основано на предзнанието. Въз основа на предзнанието Си Бог предопределя това, което не е в наша власт. Защото въз основа на предзнанието Си Бог вече е предопределил всичко така, както благостта и справедливостта Му изискват.

Прочети още
от Предание БГ

Съзнавайки ужасното състояние на душата на довек, лишена от Божествената благодат, един цър­ковен химнограф от XIII век пише: „Като попаднах, оИисусе, в ръцете на душегубителни разбойници, съм лишен сега от Боготъканата си одежда и лежа, пок­рит с рани, призовавайки: „Христе мой, излей върху мен елей и вино“ („Канон на Сладчайшия Иисус“, 8 песен). Боготъканите дрехи, свалени от разбойници­те (демоните) от душата на човека, тук са наречени покровът на Божията благодат (виж Йоан Дамаскин „Точно изложение на православната вяра“).

Прочети още