Преп. Симеон Нови Богослов: За смирението

от Предание БГ

Следствие от това ще бъде следното: ти от цялата си душа ще започнеш да почиташ като несравнено по-съвършени от теб и като светци не само благочестивите и добродетелни хора, но всеки човек въобще, голям и малък, праведен и грешен, даже и тези, които грешат открито. И това да бъде за тебе и за всеки друг явен белег, че ти си получил прошка на всички твои грехове, ако само достигнеш такава мярка и такова добро състояние. Защото светото смирение се намира на такава степен, че който го достигне, то му дава като първи дар да мисли, че от всички хора няма никой по-грешен и по-нищожен от него; от цялата си душа и с пълно убеждение сам себе си да смята за най-грешен и да вярва, че само той ще погине и ще бъде предаден на вечни мъки.

*

Бог от всеки християнин преди всичко и главно изисква това - да изповядва предишните си грехове, та като ги помни във всяко време, да има смирено мъдруване и никога да не презира другите.

Душата при псалмопението трябва да бъде такава, че смирено да пее, и каквото и да върши, то трябва да води към смирение. Но какво е всъщност смирението? То е да познаваш и съзнаваш своята човешка немощ, но това става не иначе, освен чрез просвещение свише от Христа Бога, изпращано на тези, които вярват в Него. И няма друг начин да познаеш сам себе си и да съзнаеш своята немощ.

*

Има ли по-мъжествено нещо от съкрушеното и смирено сърце, което без труд побеждава всички демони и ги изгонва съвсем от себе си.

*

Дълбочината на смирението - тази спасителна жертва, трябва да бъде измервана с мярката на греховете, т. е. според мярката на греховете, които е извършил човек, да бъде у него и смирението със съкрушение. Но и всички праведници, и преподобни, и чистите по сърце, и всички спасени се спасяват не иначе, освен чрез тази жертва, т. е. смирението. И милостинята, и вярата, и отдалечаването от света, и най-великият подвиг - мъченичеството, и всяка друга жертва се запалва от възпламеняването на тази жертва, т. е. сърдечното съкрушение. То е такава жертва, за която няма грях, който Божието човеколюбие да не победи. Само заради тази единствена жертва (за да бъде тя опазена) се понасят болести, скърби, теснота... Който я е придобил (тази жертва на смирението), той няма къде да пада, защото е по-долу от всички (по гордост - бел. ред). И Бог слезе на земята и смири Себе Си даже до смърт не за нещо друго, а само за това, щото у вярващите в Него да създаде сърце съкрушено и смирено.

*

И така, оня християнин, който не е придобил Христовото смирение, така че то да стане естествено негово свойство, нищо вече няма да получи от Христа и Христос нищо не го ползва. Такъв не познава нито Бога, нито самия себе си, защото ако би знаял, че без Христа не е възможно да направи нищо истинско, добро и спасително, то, разбира се, би се смирил и като в царска дреха би се облякъл в Христовото смирение, посредством което християните царуват и господаруват над страстите и демоните чрез Неговата сила. Според степента на истинското и съвършено смирение се извършва и степента на спасението. Бащата на смирението е умът, който, просветен с благодатта Христова, с помощта на тази божествена светлина ясно вижда своята немощ. Напротив, бащата на гордостта е умът, покрит с мрака на незнанието, от който мрак дано всички да се избавим.

*

Защото Светият Дух животвори душата, както пък душата - тялото, и благодарение на Светия Дух душата е силна, твърда и постоянна. Това тайнство е велико. Християнинът трябва да благоговее пред него, да внимава и да го пази. Тази благодат на Светия Дух извършва в сърцето хвалебна жертва и създава сърце чисто, съкрушено и смирено, което знае, че няма нищо собствено и затова не може да се гордее. Това смирение на съкрушено и самоунижено сърце е истинско, а не показно, произлизащо от тщеславие, и е хвалебна жертва, която се принася Богу. Нечист пред Господа е не всеки грешник, а всеки горделивец, защото няма никой без грях. Смиреният по сърце е праведен и праведно действа, защото е изпълнен с благодатта на Светия Дух, Който го научава на всяко добро и го укрепява. Тази благодат му дава и святост, без която никой няма да види Господа (Евр. 12:14)... Кой е този нечестивец? Горделивият, у когото според мярката на гордостта му е и мярката на нечестието му. И обратно, у смирения според мярката на смирението му е и мярката на благочестието му. А кой е смиреномъдрият? Нито мъдрецът, нито многознаещият, нито изкусният... Но този, който има благодатта на Светия Дух, която очиства душата от всеки грях, научава я да живее праведно и богоугодно, и така й дарува истинска мъдрост и знание, и умение за действие.

*

Никой не вижда къде се намират клопките на греха и къде са правите пътеки на истината, докато не изгрее в него духовното Слънце. И така, ако се намери християнин, който да ходи по всички пътища на греха или по някои от пътищата на греха, такъв не е истински християнин, защото истински християнин всъщност е този, който е просветен. Всеки, който ходи в светлината, вижда къде са клопките и препятствията и не пада в тях. Ако не ги вижда и пада в тях, значи няма в себе си светлината, а как може такъв да бъде християнин? Ако и да говори, че вижда, той греши, бидейки съблазняван от дявола, който лъже. Не вижда той добре, но вижда, както виждат и непросветените. Защото и те виждат и различават доброто от злото, и въпреки това не се отделят от злото, понеже не виждат чисто, т. е. кое всъщност е добро и кое зло.

*

И още, при разни срещи, случайни или не, нека човек внимателно да наблюдава какво става в душата му, и чрез това да определи каква е тя. Например: като наблюдава какво става в душата му, когато го хулят и гълчат, или пък по някакъв друг начин го презират, той вярно може да познае има ли в него смирение, или пък няма. Защото, който има смирение, всичко скръбно понася с радост и неговото сърце никак не се наскърбява. Смирен е и този, който и да се наскърбява малко, но не се смущава за това малко чувство на наскърбяване, което е допуснал и не с радост е понесъл случилото се, осъжда себе си и се укорява и като влезе в своята килия, разсъждавайки в себе си, съкрушава се и плаче, и като припада пред Бога, изповядва Му се, като че ли е погубил всичките си трудове.

*

И над тебе ще слезе силата на Всесветия Дух... и тогава веднага ще изчезне всеки страстен помисъл: тя ще изгони всяка душевна страст и ще излекува всяка телесна немощ. Тогава ще се отворят очите на твоето сърце и ще видят това, което е написано в блаженствата. Тогава като в огледало ще видиш своята душа и най-малките си прегрешения и ще дойдеш до най-велико смирение; и като съзерцаваш безпределната Божия слава, ще се изпълниш с неизказана радост и всяко веселие, и ще се потопиш в тази неизречена красота, и като от извор ще потекат сълзи. Така се изменя целият човек и познава Бога, бидейки преди това сам познат от Бога. Само благодатта на Светия Дух прави това, че човек презира всичко земно и небесно, сегашно и бъдеще, скръбно и радостно; тя го прави приятел на Бога, син на небето, бог по благодат.

*

Основни добродетели ние наричаме: смирението, което изтребва страстите и насажда небесно и ангелско безстрастие; любовта, която постоянно се усилва и пламенее, и не пада, но непрестанно расте, като прилага постоянен стремеж и прибавя старание към старание; и разсъдителността, чрез която безбедно се преминава духовното море.

*

Тези, които са пожелали да видят обетованата земя и които ще се сподобят да я наследят, са винаги кротки, смирени и бедни духом и с удоволствие приемат всяка теснота, скръб, бедност и винаги усилно се въздържат от всяка телесна сласт, спокойствие и чест, и се отделят от всеки човек, бил той малък или голям, и бягат от човеците без омраза, за да се удостоят да влязат в обетованата земя, преди да умрат. Такъв човек много се смирява и наистина смята себе си злонравен, многогрешен, враг на Бога и престъпник на Неговите заповеди и живее постоянно  в скърби, печал, покаяние и винаги се старае да разбере какво трябва да изпълни, за да се примири и съедини с Христа Господа.