Св. Теодор Студит: Устремете се към Бога и другото смятайте за нищо

от Предание БГ

Елате, чеда мои, послушайте ме, вслушайте се в думите ми е чуйте моите смирени слова! Отправям своя вопъл към всички, на всички възвестявам: възнесете се към Бога, отречете се от пристрастията. Това ви казва и пророческото слово: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов (Ис. 2:3), в дома на безстрастието, и да видим с умните си очи приготвената ни радост според обещанията на небесните блага. Вземете усърдието, вземете огнените крила като гълъби и летете, и се издигнете нататък, където е дясната част на добродетелите, вземете радостта и духовната любов на желанието за Бога, вкусете Неговата най-сладка любов, и след като смятате всичко друго за второстепенно, презрете и суетната слава, потъпквайте и плътската похот, и зверски гняв; и нищо от това, което тук изглежда утешително, да не може да ви плени, но като добре препасани, ние ще бъдем и леки, и зорки, и бързи по пътя, водещ към Царството Небесно.

Пътуващите неизбежно търпят и понасят беди, същото е и с нас. Защото, както виждате, нашите дела изискват и труд, и подвиг, и напрежение: работите, изнемогвате, търпите жажда и глад – на полето, на лозето, при точилата за дървено масло, в кухнята, на постройките, по домакинството и всеки в това, над което е поставен. Така всички вървим по Божиите пътища, приближаваме се към великия град и след смъртта ще бъдем въведени в радостта от вкусването на благата, предназначени за обичащите Бога.

В това, което е явно, виждайки и добре вървящите, ние се утешаваме, виждайки неустроените, негодуваме и скърбим и, доколкото е възможно, ги изправяме; вашето скрито е видимо единствено за вас и Бога. Но да няма между вас някой, който тайно като в тъмнина върши нещо недобро; защото от всевиждащото око нищо не се скрива, макар и от нашето да се изплъзва. Аз винаги мисля за вас по-доброто. Но кой знае, няма ли сред вас някой, както между дванадесетте е имало Иуда? Няма ли при добрия наставник и някой лукав Гиезий, носещ вечната проказа на душата си? Няма ли да се намерят между вас и такива, които, подобно на синовете на свещеник Илия ядат тайно и прогневяват Бога, чийто най-жалък край ще бъде бедствен и за мен, който съм много по-грешен от Илия? Да не пострадаме с нещо и ние – пощади, Господи! – подобно на Анания и Сапфира, които, в изкушението си да кажат лъжа пред апостолите, паднали в горчиво падение; защото, може би се случва и между вас някой, имайки лъжа в сърцето си, да казва нещо не според истината в отговор на въпрос или в случаен разговор. Боя се и от падението на Симон влъхва, който искал да бъде със св. Петър, върховният от апостолите, заради чест и човешка слава, макар и външно да показвал, че иска да бъде негов ученик! Никой от вас да не се оглежда назад и да не отпада от първоначалното си намерение!

Никой да не казва: това и това ще направя и за толкова години това и това ще постигна. Ти, който казваш това, без да знаеш дали ще преживееш и днешния ден, не мислиш ли, че може да чуеш: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане (Лук. 12:20). Да подражаваме на неразривното единение на апостолите със своя Учител и Бог на всичко, като винаги бъдем пред лицето на Господа, да ускорим крачките си по пътя към спасението, предавайки всичко в Божиите ръце, с готовност да претърпим нещо и малко тук да поскърбим, за да се радваме вечно. Към това призовава Бог, за това съдейства Дух Светий, в това подкрепя Господ Иисус Христос. Не се бойте! Дяволът е повален на земята; Христос е възкръснал и смъртта вече няма власт.