Свещ. Валерий Духанин: Какво представлява окултизмът

от Предание БГ
Ще започнем с една малка истинска история. Прибира се едно детенце вкъщи, а там целият под посипан с ориз. „Мамо, какво се е случило?“,“Ами, синко, прогонвам лошата енергия от дома“ – пояснява майката една от практиките на източния мистицизъм, съгласно която подът трябва да се посипе със зрънца, над които е извършено баене. Как бихме могли да си помислим че през ХХI век, наред с развитата електроника, новите технологии и перспективните отрасли на науката, ще се запази старото, суеверно увлечение по оклутните занимания. Известно е, че съвременните певци и актьори се увличат по кабала, например Мадона, която е основала Център по изучаване на кабала в Лондон, и по нейния пример – Елизабет Тейлър, Мик Джагър, Парис Хилтън, Къртни Лав, Филип Киркоров, Лолита Милявская и мн. др. През 2010 норвежката принцеса Марта Луиса открито заявява за своето увлечение по езотеричните учения и спиритизма. Бизнесмените внимателно изслушват астрологическите прогнози, политиците и спортистите преди сериозни начинания непременно отиват при екстрасенси, ясновидци и магове.
Окултизмът (от лат. оccultus – таен, скрит) – това са тайнствени учения и култове, чиято цел е да проникнат в духовния свят, да опознаят отвъдните сили и да ги овладеят. Това изглежда изпълнено с тайнственост, подобно на проскърцването на стара врата, която води към изоставен замък, в когото децата едновременно с боязън и любопитство искат да надзърнат.

   В окултизма се смята, че в човека, природата и космоса присъстват тайнствени, свръхестествени сили, които могат да бъдат открити и опознати. Окултизмът призовава тези сили да бъдат овладени и така да се достигне по-съвършен живот на земята. Но нима и религията не призовава хората към това? В религията, (под която подразбираме преди всичко християнството като истинската религия), опознаването на духовния свят е неразривна последица от приобщаването към Бога. В окултизма обаче човек се опитва да проникне в духовния свят без Бога.

„Когато започнах да се занимавам с окултизъм – разказва авторът на тези редове, един бивш маг, придобил екстрасензорни способности – бях поразен от резултата и възможностите, които ми даде магията. Идващите при мен за съвет и с молби хора нагледно се убеждаваха в невидимата сила, която им въздействаше посредством моите действия“. Самият духовен свят в окултизма се разглежда като инструмент за лично и користно благополучие – егоизмът е основната движеща сила на окултиста. Затова и жизненото мото на успешния окултист е – „Аз не съм като другите, което за тях е недостъпно, за мен е възможно“.

   Най-ясен израз окултизмът намира в магията. Магията представлява опит да се овладеят свръхестествените и природни сили с помощта на заклинания, ритуали и особени мистически действия.

   Как все пак се е появил окултизма?

   Запазен е древен паметник от времето на Акадската империя, датиращ около две хилядолетия преди Р.Х., представляващ цилиндър, по средата на който е изобразено дърво със седем клона и два плода. Отстрани на дървото седят два човека с протегнати ръце, мъж и жена, ако се съди по украсата на главите. Зад жената се вижда изправена змия.

   Това е древно изображение на греха на нашите прародители. Съблазънта на окултизма директно се свързва с първото грехопадение на хората. Дяволът прелъстил нашите прародители с това, че като вкусят от забранения плод, ще получат тайно знание, с помощта на което ще станат могъщи, като богове: „В деня, в който вкусите от тях(забранените плодове),ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“.(Бит. 3:5).

   Какво толкова особено е могъл да предложи изкусителят на първите хора? Все пак изначално човекът бил призван към богоподобие, а на първосъздадените хора Бог така или иначе дал власт над земния свят: И благослови ги Бог, като им рече: … пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята (Бит.1:28). Само че, за да се съхрани тази власт и царско достойнство е било възможно само по пътя на единението с Бога, което съответствало на това, че били необходими усилие и труд над себе си. Сатаната им подсказал, така да се каже,  по-прост и лек способ: той им внушил, че плодовете сами по себе си имат вълшебна сила, правеща човека равен на Бога. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание (Бит. 3:6). По внушение на змията, Ева вкусила от забранения плод  с желанието именно да получи особено знание, скрито в самия плод. Грешката на първите хора се състои в това, че на райското дърво те гледали като на някакъв тайнствен талисман, чрез насилственото овладяване на когото можело мигновено да станат самостоятелни владетели на целия свят.

   По такъв начин, грехопадението на първосъздадените хора станало изходно начало на окултните практики, основа на магьосничеството и търсенето на тайно знание. Ако до греха човек пребивавал в тясно вътрешно общение с Бога и от това зависело неговото благополучие, то след грехопадението Бог престанал да бъде за човека съкровено благо, освещаващо неговия живот. Подир това забранения плод, външен, но изкушаващ човека обект, започнал да се възприема като „златното ключе“, с помощта на което той си мислел, че може самостоятелно да достигне щастие и да бъде самодостатъчен повелител на своето битие. Ако властта на първосъздадения човек над света можела да се осъществи само при личните му хармонични отношения с Бог, то след това човек се опитвал да достигне съвършенство „през задната  врата“. От тук насетне се срещат хора, желаещи да овладеят тайни сили, способности, да измислят такива магически ритуали или словесни формули, така че да повлияят над света – да станат „като богове“ без Бога. Хората, придобили тайни знания, се гордеят с тях, а след това, както и при нашите прародители, загубват абсолютно всичко.

   В кабинета на мага ще видите особена, пленителна атмосфера – тайнствен полумрак, свещи в свещници, кристално кълбо, а също така на посетителя се дава особен отпускащ чай. С това разпускане в човека се притъпява първоначалното недоверие в мага. Затова магът по всякакъв начин настройва посетителят да се съсредоточи, да внимава и взаимодейства с него. Магът дава нагледно да се почувстват неговата власт и способности. Пациентът вече изцяло се чувства зависим от „чудодееца“ и бързо се съгласява с всяка препоръка, убедително изречена от „специалиста“. Така постепенно магът омайва посетителя, както и змията постъпила с нашата прародителка Ева.

   За какво именно става въпрос при окултизма е прекрасно изложено в Чина за отричане от заниманията с окултизъм. След подробна изповед на разкайващия се от окултната практика, след разрешителната молитва свещеникът задава на каещия се въпроси, на които той отговаря с установени фрази. В този Чин четем:

„Въпрос: Признаваш ли, че занятията на различните видове окултизъм, такива като екстрасензорика, биоенергетика, безконтактен масаж, хипноза, народно целителство, нетрадиционна медицина, кодиране, разваляне на магии, чародейство, магьосничество, гадание, спиритизъм, астрология, контактуване с духове, полтъргайст, контактуване с "висш разум", с НЛО, включване към "космическа енергия", парапсихология, телепатия, "дълбинна психология", йога и другите видове източни култове, медитация, а също и други видове окултизъм водят до тясно общение с падналите духове?

Отговор: Признавам и се разкайвам за тези занимания.“

   По такъв начин, за окултисти могат да бъдат посочени всички екстрасенси, народни лечители, психотерапевти, използващи хипнотизаторски способ за внушения*, биоенерготерапевти, въздействащи на хората със своето „биополе“, магсьосници, чародеи, знахари, уфолози, астролози, гадатели и т.н.

   Самите екстрасенси уверяват, че лекуват хората с особени, присъщи им сили, които наричат биотокове, биоенергетика, акумулирана космическа енергия и т.н. Много от тях считат, че притежават сила, която им е дадена от Самия Господ. По същество при окултизма има забранена от Бога връзка с невидимия духовен свят на злото, както се казва в Чина, окултните занимания „водят до тясно общение с падналите духове“.

   И така, дава ли сам по себе си окултизма истинско познание за духовния свят?

   Ако ни харесва една художествена галерия, можем да влезнем в нея през достъпния за всички вход, разбира се, като си изпълним съответните условия и с известни разходи и тогава бихме видели истински шедьоври. А също така може нощно време тайно да се прокраднем през прозореца на отдалечен коридор и да следваме накъде ни води той. Никога незаконния способ не води до истинско съзерцание на изкуството. Защото за пълноценното познание са необходими съответните възвишени настройки на душата, а не низкото любопитство на крадеца, който, дори да види експонатите на истинското изкуство, не би разбрал тяхната дълбочина, а може би ще се ограничи със съзерцанието на хоросана, метлите и евтините подкови над вратата на помощното помещение.

   Никога окултизма не може да възнесе хората към истинските духовни висоти, а ги ограничава в сферата на нематериалното, обитатели на което са както падналите, така и самия човек. но далеч от светостта.

   Окултизмът въобще е чужд на Божественото Откровение. Дори при него да се използва Библия, то тя е само една от тайнствените книги, по която даже гадаят, но не гледат на нея като на несъмнено Божие Слово. Известният теоретик и практик на окултизма Рудолф Щайнер пише: „Когато говори един окултист, той не дава догмати, а свои живи преживявания, той разказва какво сам е видял в астралните и духовни полета или какво са му разкрили учителите, в какво се изразява тяхното учение“ (Цит. по: Хондзинский Павел, свящ. Против Штайнера: о вальдорфской педагогике. – М., 2001. С. 17). Например, известният магьосник Алистър Кроули написал своята „Книга на Закона“ в състояние на транс под диктовката на невидим дух. А известният екстрасенс Алан Чумак в своята книга „Тези, които вярват в чудеса“, разказва, че на особените му способности го обучавали гласове, които чувал в главата си, „лектори, работещи на смени“.

   Той конспектирал откритото и се ръководел от тях в своята лечебна практика.  Освен това, според Чумак, гласовете го обучавали да използва собствените си способности, за да лекува хората, без те да усетят, че им нанася вреда, а също така му разказвали за световния ред.

   Като цяло, окултизмът представлява изкривена духовност, в която вместо да се приобщи към Бога и да се укрепва в Неговата благодат, човек се стреми към самоутвърждение с помощта на „скрити“ сили. Затова окултизма се появява винаги там, където истинския духовен живот е оскъден или въобще липсва.

   При смяната на материализма в Русия в началото на 90-те години се появява окултизъм, който, подобно на поток от повредена канализация започва да залива със своето зловонно съдържание цялата територия на страната. Пръските на окултизма винаги се наблюдават в периоди на криза, на социални сътресения, когато хората желаят да получат някаква невидима помощ, да узнаят бъдещето, да предпазят себе си с простички магически способи, а също така от любителите на лесната печалба. И въпреки че първоначалната фаза на увлечението по „тайното знание“ вече отмина, при все това увлечението по окултизма се запазва като дълготраен ефект. Той се проявява на битово ниво, във всекидневния живот на хората под формата на конспирации и талисмани, суеверни знаци и астрологически прогнози, а също така като всевъзможни методи за разширение на съзнанието и откриването в себе си на скрити способности.

   Окултизмът си има своя технология – направи това и това – и непременно ще получиш каквото искаш. За съжаление, това често се прехвърля и към религията, когато на църковните обреди и молитви се гледа като на защитни ритуали, които сами по себе си дават на човека всевъзможни блага. Още първият потомък на Адам и Ева – Каин, възприел религията като магическа защита от земните неприятности.  След като загубва Божието благословение, кой казал:  Сега … всеки, който ме срещне, ще ме убие (Бит. 4:14).Тоест ако не бях попаднал под Твоя гняв, не бих се лишил от особената защита и моя земен живот не би бил подложен на опасност. Самата религия той възприемал като средство за земно благополучие, като някакво вълшебно ключе, отключващо вратата на земното щастие.

   Хората, притежаващи магическо съзнание считат, че чрез религията ще достигнат до земен комфорт, при което Бог сам по себе си им е абсолютно ненужен. Христос кавал на подобни хора: Дирите Ме … за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте (Йоан 6:26). Човекът с подобен вид мислене иска да получи такова златно ключе, такава вълшебна пръчица, с помощта на които да може да постигне всевъзможни блага. Например, днешните адепти на кабала (а и въобще на магьосничеството) могат да бъдат разпознати с червения конец на китката – като се счита, че човекът, който те обича, трябва да завърже кончето със седем възела и да произнесе особено заклинание, в съответствие с  което човек става защитен от чужда завист, лоши очи и други негативни въздействия. Всичко се свежда до определен ритуал или словесна формула, подобно на някакъв технически инструмент, с помощта на който е възможно да промениш живота си и от болен да станеш здрав, от страдащ да станеш благополучен.

   Християнският духовен живот се гради на съвсем други принципи. В човека е ценна преди всичко неговата безсмъртна душа и заради това в живота е първостепенно духовното благополучие, а не плътското, значимо е съкровището на небесата, а не земното. Човек е създаден по образ Божи и затова истински щастлив той може да бъде само с Бога. Живото обръщане към Бога с покайно отричане от греха – това е средоточието на духовния живот. Изпълнението на Божиите заповеди, сърдечната молитва, изповедта и участието в богослужението дава на душата такава свобода и радост, която не може да се сравни с нищо на този свят. И ако окултизма лъжливо ни примамва с могъщество, а след това душата бива поробена от безжалостните демони, то християнството чрез изпълнението на Божията воля прави човека истински силен, защото когато Бог е с човека, той не е лишен от нищо – вътрешното съкровище запълва външната оскъдност. Разбира се, това не лишава от усещането за мистически полет, когато увлечената от окултизма душа си мисли, че се извисява към небето, а всъщност единствено пада в пропаст. Истинският духовен живот се създава мирно, естествено, просто – постепенно душата се преобразява и се вдъхновява за чист, ясен и осмислен живот. Ето този е пътят на издигането, при който се възстановява райската хармония в единение с Господа, изгубено някога чрез измамната съблазън на окултизма.

pravoslavie.ru