Йеромонах Серафим Роуз: Падението на човека

от Предание БГ

С падението се изменило и тялото, и душата на човека. В собствен смисъл падението било за тях и смърт. Видимата, наричана от нас смърт всъщност е само разделяне на душата от тялото, преди това вече умъртвени поради отдръпването от тях на истинския живот, Бога. Ние се раждаме вече убити от вечната смърт! Ние не чувстваме, че сме убити, както и на всички мъртъвци е свойствено да не чувстват смъртта си! Недъзите на нашето тяло, неговата зависимост от враждебното влияние на различни вещества от материалния свят, грубостта му - всичко това е следствие от падението му. По същата причина тялото ни е попаднало в рода на животинските тела; то съществува чрез живота на падналото естество. То служи за тъмница и гроб на душата. Силни са тук употребените думи! но дори и те недостатъчно изразяват сгромолясването на тялото ни от духовната висота до плътското състояние. Нужно е самоочистване чрез дълбоко покаяние, за да се получи представа за бедственото състояние на тялото ни, За неговата умъртвеност поради отдалечаването му от Бога. В това състояние на умъртвеност понеже са крайно груби и веществени, телесните сетива са неспособни да общуват с духовете, не ги виждат, не ги чуват и усещат.

По същия начин и изхабената секира не може вече да се употребява по предназначение. Светите духове се отдръпнали от общуването с човеците, като с недостойни за такова общуване; падналите духове, които увлекли и нас в падението си, се смесили с нас и за да ни държат по-лесно в плен, стараят се да направят и себе си, и веригите си незабележими за нас. Ако и да ни се откриват, то го правят, за да укрепят властта си над нас. Всички ние, които сме в робство за греха, трябва да знаем, че общуването със светите Ангели не е присъщо за нас поради отдалечаването ни от тях при падението; че по същата причина ни е присъщо общуването с отхвърлените духове, към чийто род принадлежи душата ни; на тези, които за сетивата ни изглеждат човеци, но пребивават в греховност и падение, са демони, но не и светли Ангели. "Осквернената душа - казва свети Исаак Сирин - не влиза в чистото царство и не се уподобява на светите духове" (Слово 74). Светите Ангели се явяват на светите човеци, възстановили общуването си с Бога и с тях чрез свят живот. В редки случаи обаче, за някои особени цели на Бога св. Ангели се явяват на грешници и даже на животни, както отбелязва по-нататък еп. Игнатий (бел. на автора).

         "Макар демоните, когато се явят на хората, най- често да приемат вида на светли Ангели, за да ги заблудят най-лесно, макар понякога да се стараят да ги убедят, че са човешки души, а не бесове, макар понякога и да предсказват бъдещето и макар да откриват тайни, не бива обаче никак да им се доверяваме. При тях истината е смесена с лъжа и се употребява от време на време само за по-лесно прелъстяване Сатаната се преобразява в ангел, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата, е казал светият апостол Павел (2 Кор. 11:14-15) (т. ІІІ, 7-9).

         "Общото правило за всички човеци се състои в това - никак да не се доверяват на духовете, когато се явяват в сетивен вид, да не се влиза в разговор с тях, да не им обръщат никакво внимание, да смятат явяването им за много голямо и опасно изкушение. По време на това изкушение мислите и сърцето трябва да бъдат устремени към Бога с молитва за помилване и избавление от изкушението. Желанието да се видят духове, любопитството да се научи нещо за тях и от тях е признак на огромно безразсъдство и пълно непознаване на нравствените предания, правилата за поведение на Православната Църква.

         Знания за духовете се получават съвсем не така, както предполага неопитният и непредпазлив изследовател. Откритото общуване с духовете за неопитния е голямо нещастие или извор на големи нещастия.

         Боговдъхновеният писател на книга Битие казва, че след падението на първите хора - Богове, като произнесъл присъдата им, още преди да ги изгони от рая, направи Господ Бог на Адама и жена му кожени дрехи, с които ги облече (Бит. 3:21). "Кожените дрехи", според тълкуванието на светите отци (св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се изменила - изгубила ефирността и духовността си и получила сегашната си вещественост. Макар първоначалната причина за промяната да е било падението, но самата промяна е станала под влиянието на Всемогъщия Творец, по неизказаната Му милост към нас, за наше най-голямо добро. Сред многото полезни за нас последствия, които са резултат от днешното състояние на телата ни, трябва да посочим и това, че поради снизходително допуснатата груба вещественост на тялото ни, ние сме станали неспособни да виждаме сетивно духовете, в чиято власт сме изпаднали. Божията премъдрост и благост са сложили преграда между човеците, свалени във властта на земните управници, отделят с тъмнична стена злодеите от човешкото общество, за да не вредят те произволно на това общество и да не развращават другите човеци (св. Йоан Касиан, Беседа 8, гл. 12). Падналите духове действат на хората, като пораждат в тях греховни помисли и усещания; до сетивно виждане на духовете стигат твърде малко човеци (стр. 11-12).

         Душата, облечена в тяло, изолирана и отделена чрез него от света на духовете, постепенно се самообразова, като изучава закона Божий, или, което е едно и също, чрез изучаване на християнството, и придобива способността да различава доброто от злото. Тогава тя получава дара на духовното зрение и - ако това съответства на целите на Бога, който я ръководи - на сетивното им виждане, защото измамата и съблазънта вече са много по-малко опасни за нея, а опитността и знанието са полезни. При отделяне на душата от тялото при видимата смърт ние отново влизаме в рода и обществото на духовете. От това се вижда, че за благополучно влизане в света на духовете е нужно навреме да се просветим с Божиите закони и че именно за това просвещение ни е дадено известно време, определено на всеки човек, за да странства по земята. Това странстване се нарича земен живот.