Уводът на Житие Методиево несъразмерна по-късна добавка към текста на твобрата или неотделима част от смисловата цялост на житието - II част

от vbfczAmivepelmDA

Агиографският замисъл в творбата фокусира на следващо място идеята за апостолското служение в Православната Църква като дивно откровение в човешката история на Божия Промисъл за спасението на света. То е изключително преди всичко по своето пряко назначение – не просто да съедини небето с земята, но да низведе небето на земята, да я озари с божествената светлина и нетварните енергии на Св. Дух, да открие пред човека пътя за обновлението на неговата природа и за преодоляването на нейната тварна ограниченост чрез приобщаването към абсолютното битие на Бога. 

Величието и неповторимостта на апостолското служение се определя и от особената благодатна и всепобедна сила, която го е изпъвала и изпълва. Сияен пример за особената благодат, дарувана на апостолското служение от Бога, е проявен в живота на дванадесетте апостоли и най-близки ученици на Господа, за които Житие Методиево повествува, че „преминали по целия свят като мълния и осветили цялата земя” (Св. Климент Охридски, 1970:197). По стъпките на светите апостоли са шествали и техните наследници – светите отци на Църквата, а заедно с тях и след тях и всички праведници, които със съдействието на Божията благодат са подражавали на апостолската ревност и трудове за разпространението на Христовото учение и истина. Тях Православната Църква почита като равни на апостолите. Равен на апостолите Житие Методиево определя и славянския първоучител свети Методий.

Подобен и на мъчениците –  това е агиографският мотив, който творбата съсредоточава в отбелязването на следващия период от историята на християнството – гоненията и мъченичеството в първите векове. Несъмнено тук се съдържа препратка към страданията и затвора, на които бива подложен св. Методий от враговете на истината – еретиците и най-вече немските епископи. 

Дело на апостолското приемство и безкръвно мъченичество се явява светителското служение в Православната Църква. Него св. Григорий Богослов нарича „завидна висота” (PG36:490), а житиеписецът на славянския първоапостол нарежда след подвига на мъчениците, изброявайки най-ярките светители на Църква и тяхната борба срещу ересите и лъжеученията. В имената на св. Силвестър, св. Григорий Богослов, св. Кирил Александрийски, св. Анатолий и др., Житие Методиево въплъщава идеята за същността на светителското служение в Божия дом – Светата Църква, синтезирана от св. апостол Павел в неговото послание до Ефесяни: “за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” (Еф. 4:12). “Съзиждането” на Христовото тяло обхваща разпространението на вярата, разрастването на Църквата, приобщаването на нови членове към нейното съборно единство. Мисионерската дейност, обаче, не е единствената страна на архипастирското призвание. Към нея се прибавя грижата за усъвършенстването на християните и преди всичко неотслабният труд и бдителност на епископа за опазване на чистотата на Православната вяра. Защото между догматичните истини на вярата и  целия ход на вътрешния духовен живот у човека съществува взаимна органическа обусловеност. Измененията в догматическото съзнание водят неизбежно до изменения и във духовния облик и цялостното духовно битие на човека. И обратното – отклоняването от чистота на истините и закономерностите на духовния живот, което св. апостол Павел нарича състезаване “не по правилата” (2 Тим. 2:5), повлича след себе си промяна и в догматичното съзнание. Ето защо, както доказва и историята на Църквата, грешките в богословието винаги са водели до грешки в духовния живот и практика, което, от своя страна, е ярко свидетелство за жизнената необходимост на догматичните истини за нашето спасение. С други думи, липсата на истинна вяра и понятие за Бога, отсъствието на истинно богопознание влече след себе си отсъствие и на истинно богопочитание, на правилен духовен живот, което лишава човека от възможността да се приближи до онази чистота и святост, без която по думите на Апостола никой не ще види Бога (Евр. 12:14). 

Сред архипастирите, изнесли борбата в защита на Православието, Житие Методиево изброява най-големите имена от първите шест вселенски събора. Обобщавайки агиографското послание, което е уводът на творбата фокусира в краткия преглед на Вселенските събори,  можем да кажем, че първият архипастир на славяните в съвършенство е изпълнил завета на св. апостол Павел към епископите на Църквата – да бъдат трезвени (1 Тим 3:2). Според светоотеческото разбиране трезвението се изразява преди всичко в неотслабното внимание върху себе си, върху всяко движение на душата, върху доброто управление на вътрешния живот, чрез което се благоустройва и външния (Св. Феофан Затворник, 1894:282). На второ място трезвението е непрестанно бдение над паството, незаспиващо пребиваване на стража над Божия дом – Светата Църква: “Трезвен, т.е. той е длъжен да бъде прозорлив, говори св. Йоан Златоуст, на всички страни да има по хиляда очи, длъжен е да бъде проницателен и с нищо до не помрачава умствения си взор...той е длъжен да бодърства, да гори духом и, така да се каже, да има огнено дихание, да носи труда и обязаностите с по-голяма ревност от пълководец, който ден и нощ обхожда своето войнство, - за всички да има грижа и попечение” (PG62: 548). Подражавайки на светите апостоли, равноапостолният славянски просветител не само е просвещавал осветените от своите стъпки места със светлината на истинското богопознание, но с огъня на своето слово и светостта на делата си е ограждал славянското стадо от домогванията на еретиците.

Със Шестия вселенски събор Житие Методиево завърша уводната част към повествованието за светеца. В нея несъмнено е налице стегнат, но завладяващ и проникновен богословски трактат, чийто смисъл би могъл да се достигне само по интепретивния маршрут, начертан от учението на светите отци на Православната църква. И в светлината на светоотеческото тълкувание в увода на Житие Методиево ни се открива допълнителен семантичен пласт – част от агиографския замисъл на съставителя на житието, едно своеобразно интертекстуално и метатекстово пространство, от което надниква образът на св. Методий. Уводът по един ненатрапчив начин сякаш ни казва: дивна е тайната на Сътворението, но ключът към тази тайна – любовта Божия, е ключ и към разбиране на личността и делото на славянския първоапостол; високо е опитното мистическо богопознание на светците, но, ето, на неговите върхове сияе боголиката личност на Моравския архиепископ;  непостижим е Предвечният Съвет на Пресвета Троица, но още в него св. Методий е предузнан да бъде носителят на благата вест и спасението за славяните; удивителни са подвизите и добродетелите на праведниците, просияли преди и след идването на Спасителя Христа, но достоен техен продължител е и първият архипастир на славяните. Защото той като втори Енос е призовавал всички към славословие на Бога; като нов Енох останал незасегнат от съблазните на света и възтържествувал на духовната смърт; подобно на Ной е устроил спасителния ковчег на Църквата за много племена и езици; заедно с Авраам се нарича баща на неизброим народ и е надминал Исаак, защото сам себе си е пренесъл в жертва за спасението на ближните;  явил се е друг Йосиф, сияещ с чистота и изхранващ Божия народ с духовен хляб, но е последвал и Иов в търпението, мъжеството и непорочността; като нов Моисей е връчил на славяните писмен и духовен закон, а освен това е подражавал и на кроткия Давид; уподобил се е на Соломон в премъдростта, на Илия в ревността и любовта към Бога и истината, на Елисей в чудесата, на Йоан в подвизите; и най-сетне по приемственост на служението и по дух заема своето място сред стълбовете на Църквата – апостолите, мъчениците, светителите.  Ако житието е словесната икона на славянския първоучител, то неговият увод представлява подготвителните щрихи, към които по-късно се добавя умелото съчетание на цветовете и нюансите на пълния агиографски текст.   

 

1.Св. Климент Охридски. Събрани съчинения. Обработили Б. Ст. Ангелов, К. М. Куев, Хр. Кодов. С., 1970.

2.Иванова, Мая. Пространните Житие на Кирил и Методий. Кирило-Методиевска Енциклопедия. Гл. ред. Лиляна Грашева. София: Академично издателство “Марин Дринов”. С., 2003.

3.Стойкова, Ана. Агиография през IX – XI век. История на българската средновековна литература. С., 2008.

4.S. Gregorius Theologus.  Poemata Moralia. XXXIV. PG37, 945.

5.S. Gregorius Theologus.  Poemata Moralia. XXXIV. PG37, 908.

6.S. Gregorius Nissenus. Oratio Cathetica. C. V. PG45, 21.

7.S. Gregorius Nissenus. De Hominis Opificio. C. XVI. PG44, 183.

8.S. Joannes Chrysostomus. Ad Theodorum Lapsum I. XV. PG47, 300.

9.S. Joannes Chrysostomus. Ad Stagirium. 2. PG47, 300.

10.S. Basilius Magnus. In Psalmum XXIX. 5. PG29, 318.

11.S. Joannes Damascenus. Exposition Fidei Orthodoxae. C. IV. PG94, 799.

12.S. Dionysius Areopagita. Epistolae. I Caio Monacho. PG 3, 1066.

13.Св. Ириней Лионский. Творения. Пят книгь обличения…Книга I. С.-Петербург. 1996.

14.S. Joannes Damascenus. Exposition Fidei Orthodoxae. C. III. PG94, 798.

15.S. Nilus Abbas.  Epistolarum Lib. I. PG79, 119.

16.S. Nilus Abbas.  Ad Agathiam Monasticam. Sectio XI, C. XXIII. PG79, 938.

17.Святой Ефрем Сирин. Творения. Т.3. Репринтное издание. - М.: Издательский отдел Московского Патриархата, 1994, с.71. 

18.S. Grigorius Theologus. Oratio IV – Contra Julianum I. ΧVIII.  PG35,  546. 

19.S. Dorotheus Archimandrita. Expostione et Doctirnae Diversae. Doctrina IV. II. PG 88, 1659.

20.Святой Ефрем Сирин. Творения. Т.2. Репринтное издание. - М.: Издательский отдел Московского Патриархата, 1993.

21.Св. Феофан Затворник. Толкование пастырскихъ посланий св. апостола Павла. М. 1894.

22.S. Joannes Chrysostomus. Homiliae in Genesin. Homilia LIV. III. PG54,  475.

23.S. Athanasius Alexandrinus Archiepiscopus. Expositiones in Psalmos. In Psalmum XV, 3. PG 27, 102.

24.S. Athanasius Alexandrinus Archiepiscopus. Expositiones in Psalmos. In Psalmum LI, 10. PG 27, 247.

25.S. Cyrillus Alexandrinus. De Adoratione et Cultu In Spiritu et Virtate. Lib. I. PG68, 199.

26.S. Athanasius Alexandrinus Archiepiscopus. Vita S. Antonii, 20. PG 26, 874.

27.Святой Ефрем Сирин. Творения. Т.1. Репринтное издание. - М.: Издательский отдел Московского Патриархата, 1993.

28.Св. Исаак Сирин. Слова Подвижнические. М. Правило веры, 1993.

29.S. Grigorius Theologus. Oratio XIV – De Pauperum Amore. II.  PG35, 862.

30.S. Basilius Magnus. Constitutiones Monasticae. C. I. PG 31, 1337.

31.Слова преподобного Симеона Нового Богослова. Часть 2. М. Правило веры, 2001. 

32.S. Joannes Cassianum. De Coenobiorum Insitutis. L. I, C. II. PL 49, 61.

33.Акафист Пресвятой Владычице нашей Богородице, Кондак 10. Трiодь постная. В 2 частях. — Издание Московской Патриархии, Москва, 1992, с. 9.

34.S. Basilius Magnus. Homiliae et Sermones. De Jejunio I, 6. PG 31, 171.

35.S. Grigorius Theologus. Oratio XLII – Supremum Value, XXVI,  PG36, 490.

36.S. Grigorius Theologus. Oratio XIV – De Pauperum Amore, II.  PG35, 859.

37.S. Joannes Chrysostomus. Homiliae in Genesin. Homilia XXI, 3. PG53,  179.

38.S. Joannes Chrysostomus. Homiliae in Genesin. Homilia XXI, 3. PG53,  180.

39.S. Joannes Chrysostomus. Homiliarum in Mathaeum. Homilia XLVI, 4. PG58,  480.

40.S. Joannes Chrysostomus. In Epist. I Ad Timoth. Homilia X, C. I.  PG62, 548.

41.S. Theodorus Studitus. Epistolarum. Lib II, CLXXVIII, Eudochimo Spaphario. PG 99, 1551.

42.S. Joannes Cassianum. Collationes. VI Quae est Theodori Abbatis, C. X. PL 49, 659.

 

 (Цветослав Ковачев)