За живота след живота

от Архим. Серафим Алексиев

Льжеучението за преражданията е пълно с противоречия, макар да претендира, че може да обясни защо често пъти добри хора страдат в този свят, а лоши хора благоденствуват. Това уж се дължало на тяхната карма, т.е. на делата им от техните “предишни съществувания”. Тук вместо яснота се получава дълбока мъглявост и вместо разрешаване на въпроса възникват нови недоумения. Ето два случая на типични противоречия.

Според привържениците на теорията за преражданията добрите люде страдали заради минали свои грехове. Но ако в миналия си живот са били грешници, по какъв начин изведнъж са се родили праведни, та да се недоумява за тях как те като добри страдат?

Още по-дълбоко се самоизобличава в лъжа опитът на теософите да обяснят с преражданията земното щастие, изпитвано от нечестивците. Щастието се дава - казват те  – за добър минал живот. Да се радват нечестивци, това значи, че те са заслужили с миналите си добри дела тия сегашни радости. Щом пък са били в миналия си живот добри хора, как изведнъж са се родили грешни? Нали основен закон на живота е уж “развитието”, “усъвършенствуването”. Де остава този закон в такъв случай?

...

Целта на преражданията била, според тях, обогатяването на човека с духовен опит и издигането му до най-високо съзнание и мъдрост. В такъв случай би трябвало да се очаква, че след всяко свое ново прераждане човек поумнява и става все по-съвършен. Приложено в широк мащаб към цялото човечество, това значи, че всички хора, съставящи това човечество  – по- силата на закона за еволюцията  – трябва да стават все по­-добри, по-съзнателни, по-разумни, по-мъдри. А какво наблюдаваме?  – Дока то в техническата и научната област има голям напредък, в моралната област се забелязва страшен упадък, предречен от словото Божие. В пророческата Си реч за свършеха на света Христос казва, че беззаконията ще се умножат, любовта ще изстине (Мат. 24:12), страстите ще се развихрят и предателствата, дори между най-близки, ще бъдат често явление (Мат. 24:9). Все по-често ще въстават народите един против друг (Лука 21:10). Ще се явяват множество лъжепророци и ще прелъстяват мнозина (Мат. 24:11). Всичко това виждаме да се сбъдва в наше време.

Ето как подробно рисува св.Ап.Павел нравите на “усъвършенствуваното” човечество в последните дни: “Човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, сам ох валци, горделивци, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци” (2 Тим.З:1-4). И ко- гато се дойде до такова “съвършенство” в злото и в порещите, ще настъпи краят на всичко... Защото Божият промисъл не може да допусне едно безкрайно умножаване на кандидатите за ада! За цялата тази апокалиптичност на настъпващите дни теософите и окултистте нямат никакъв поглед.

Ала не само върху плоскостта на общочовешката история личи несъгласуемостта на учението за прераждането с Христовото учение за последните съдбини на света. И в тешите рамки на отделния човешки живот проличава лъжовността на разглежданата доктрина. Мъдростта идва с възрастта. Общо­известно е, че младите правят много и фатални грешки поради лекомислие и незнание. На стари години те съжаляват за всичко това. Ако имаше прераждане, те би трябвало да се възползуват от придобитата вече мъдрост в предишните си земни съществувания, кошто са достигнали старост и следователно някаква зрялост, и да не повтарят фаталните си грешки. А сега какво наблюдаваме?  – Младите все въстават против старите и не искат да се ползуват дори и от наготово поднасяните им мъдри съвети. Де са собственият им опищ мъдрост от “минали съществувания”?...

Против лъжеучението за прераждането говори и следното съображение: всеки здравомислещчовек съзнава себе си като отделен индивид и свързва своята личност не само с душата си и нейните качества, но и с тялото си и с неговите особености. По физиономиите си хората се различават един друг. Душите също са различни. След смъртта на тялото безсмъртната душа продължава да съществува, макар и вън от пълнотата на човешкото битие, очаквайки деня на всеобщото възкресение, кога то тази пълнота ще се възстанови чрез възсъединението на душата с обновеното й тяло. Тогава праведната душа окончателно ще приеме наградата за добрите си дела, които е вършила с тялото си, а грешната душа ще бъде наказвана заедно с тялото си, с което е грешила. “Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си” (2 Кор. 5:10). Не е казано с телата си, защото това е абсурд! С кое от телата си ще бъде наказан или възнаграден човекът, ако е имал много тела? И с кое от тия “много тела” ще се възсъедини душата му при Второто пришествие? Какво ще стане с другите тела?... Не! Няма съвместимост между окултизъм и християнство! Христовото учение утвърждава неповторимата личност на всеки отделен човек, състоящ се от душа и тяло. В същото време окултизмът се опитва да разруши човешката личност, отричайки нейното психофизическо единство и учейки за вливане на душите в океана на някаква нирвана или даже за разтапянето им в някакво небитие.

Теорията за прераждането обезсмисля не само Христовото учение за възкръсването на телата, но и православното почитане на светите мощи. Ние тачим например мощите на св.Йоан Рилски и възпяваме чудото на тяхното хилядолетно нетление като предобраз на бъдещето възкресение на телата. За нас скиниятя на святата душа е също свята, защото святата душа осветява и тялото, кякто и обратното - омърсеното с грехове тяло омърсява и душата. У светците всичко е свято - и дух, и душа, и тяло (1Сол. 5:23). Тачейки светите мощи на преп.йоан Рилски като храм, в който е пребивавала святата му душа, ние тачим едновременно и душата, и тялото му, защото това нетленно тяло е осветено от подвизите на душата му.

из книгата на архим. Серафим Алексиев "Беседи за живота след живота".