Св. Юстин Попович: Светите жени мироносици - неустрашими свидетели на смъртта и възкресението на Христа

от Св. Юстин Попович

„Нежни, но неустрашими свидетели на мъченията и смъртта на Христа са светите жени. Те сякаш окаменели от почуда и ужас. И от това като че ли изгубили дар слово. От тях останали сякаш само очите; всички други чувства оцепенели, само зрението продължавало да действа; все едно че цялата им душа се била събрала в очите, за да могат колкото се може по-добре да видят Христа, колкото може по-добре да напечатат в себе си Неговия многострадален лик и така с този пресвят лик да преминат през този свят на сенките и привиденията.

Евангелистът изразява това с много прости, но потресаващи думи. И над всички тези думи господства именно това едното, главното: гледали, „гледаха много жени, които вървяха след Иисус от Галилея, като Му служеха“. А къде са йерусалимците? Пръснали се от страх. Отново срам за мъжете, и слава за жените. Защото нито една жена не участвала в осъждането на Господа Христа на смърт, в осмиването и мъчението Му. Него повече, жената на Пилата се застъпила за Него (Мат. 27:19). А когато Той носил кръста към Голгота, много жени плачели и викали след Него. И когато Го разпнали, те делели с Него страданията Му; когато тъмнината обхванала земята, когато Той изпуснал Своята душа, когато камъните се разцепили, когато земята се разтърсила, когато гробовете се отворили и починалите възкръснали: те били там и гледали."

„Две Марии: Богоматер и Магдалина, като две бели небесни лилии в непрогледната тъмнина на нашия земен свят. Разтерзани от скръб, те са неотлъчно с Божествения страдалец и когато Той страда, и когато Той умира, и когато Го погребват (Мат. 27:61). Те, тези ангелски души, навярно са мислили: „Не! Не е възможно, всичко това да завърши с гроба и смъртта. Нима е възможно, Иисус завинаги да умре? Нима смъртта може да бъде по-силна от Него – Възкресителя на мъртвите, Целителя на болните? Те твърде силно чувствали безсмъртието и всемогъществото на Неговата Личност... Няма сън за очите им, нито за душите им, докато тялото на Иисуса е в гроба. Те преди всички, те единствени идват на гроба на разсъмване: „за да видят гроба“ (Мат. 28:1)."

превод: Ловчанска Света Митрополия, из Тълкувание на Евангелие от Матея