Има ли в Свещеното Писание места, където се говори за любов към родината?

от Иеромонах Иов (Гумеров)

В Свещеното Писание много ясно е изразена мисълта, че земното отечество ни се дава от Бога: „Затова прекланям колене пред Отца на Господа нашего Иисуса Христа, от когото се именува всеки род на небесата и на земята

- (в руския превод на св. Библия „род“ се превежда като „отечество“– „от Которого именуется всякое отечество на небесах и на земле" бел. прев.)(Еф. 3:14-15). По тази причина ние трябва да обичаме родината си като дар. Човека често не цени дори и онова, което е жизнено важно за него, но когато го загуби, болезнено преживява загубата. Така е и с Родината. С каква мъчителна скръб е проникнат псалом 136: „При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; на върбите пред Вавилон окачихме нашите арфи. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски. Как да пеем Господня песен на чужда земя? Ако те забравя Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми." (Пс. 136:1-5)

Думите на св. ап. Павел: „Ако някой не се грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник" (IТим. 5:8) лесно могат да бъдат отнесени към отечеството. В св. Библия думата „дом" много често се използва в по-широкия й смисъл, като отечество – дом Израилев (Изх. 16:31, Иис. Нав. 21:45, IЦар. 7:3, Пс. 113:20, Ис. 14:2, Иер. 5:15, Евр. 8:10).

Подхранвайки у себе си любов към родината, християнинът трябва да помни, че земното отечество е предградие на небесното, към което той се стреми. „А нашето жилище е на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа" (Фил. 3:20).