Защо Юда предаде Учителя и Господа на Славата

от vbfczAmivepelmDA

Velika SriadaДнес е денят, когато е бил предаден Господ – ден мрачен и печален. Поради това Светата Църква го е белязала, наравно с деня на смъртта на Господа, с печата на поста през цялата година. Който обича своя Спасител, той няма да нарушава този печат, той с най-голяма вярност ще пази знака на тъгата и плача по възлюбения. Защото макар предателството, както и смъртта на Господа, да са послужили чрез своите последствия за спасението на целия свят, то това действие си остава черно и отвратително във най-голямата възможна степен. Струва ми се дори, че то е по-престъпно дори от самото разпятие. Понеже разпинателите на Господа не са Го познавали: защото ако Го бяха познали, то нямаше да разпънат Господа на славата (1 Кор. 2:8). А тук кой става предател? Собственият ученик, един от дванадесетте, т. е. най-близкият – предава Го този, който е слушал всички беседи на Господа, бил е свидетел на Неговия живот и чудеса, разделял е с Него в продължение на повече от три години и радост, и печал.

След всичко това, предателството у предателя е толкова неочаквано, че самата Църква в недоумение на утренята ще пита: „Защо, Юдо, стана предател на Спасителя? Нима те отлъчи от лика на апостолите? Или те лиши от дара на изцелението? Нима уми нозете на другите, а твоите – не? Или те изгони от трапезата? О, как си забравил неизчетното множество благодеяния?“ (Утреня на Велики Петък. Седален, глас 7-ми).

Всичко възможно било направено за Юда и всичко това той презрял! Това че не е имал никаква причина да недоволства и да се оплаква от Учителя, показват собствените му думи и ужасяващият му край: „Съгреших – казва той на самите убийци на Учителя, - че предадох невинна кръв“ (Мат. 27:4).

Какво те въведе, нещастни, в този ужасен грях? „Сребролюбието и дяволът“ – отговарят евангелистите. Носейки ковчежето с парите, Искариот се пристрастил към носеното и се оказал крадец. След това святото Иисусово обкръжение, в което господствал дух на доброволна нищета и самоотверженост, станало за него чуждо, тежко, противно на душата му, заразена от страстта. Юда навсякъде и във всичко мечтаел за печалба и сребърници. Дяволът не се забавил да се възползва от това злочестиво разположение на сърцето му и устроил в Юда жилище за себе си, накарал го да гледа на всичко случващо се не с очите на вярата и любовта, както гледали останалите апостоли, а с жадните за корист очи на митаря и фарисея. Така гледал Юда на мирото, което Мария изляла върху нозете Иисусови и преструвайки се на приятел на бедните, съжалявал, че то не било продадено и парите оставени на разположение на неговото лукавство. Така, без съмнение, е гледал Юда и на всичко останало. „Защо – мислил си той – скитаме от единия край на Юдея до другия като несретници? Защо да не се възползваме от усърдието на народа и да вземем в ръцете си властта, която видимо сама ни се дава? Та нали Месията трябва накрая да господства над всички и над всичко. Нима трябва да чакаме да ни заловят като престъпници и да ни подхвърлят на наказание? Извинете ме, но това няма да го бъде. Нека другите да чакат. Искариот не е толкова глупав и недалновиден. Той ще вземе дела си по-отрано.“ „Какво още чакаш – шептял в ушите му дяволът? - Сега е най-благоприятният случай да се отделиш от обществото на Иисуса. Не виждаш ли как синедрионът търси възможност да залови Учителя тайно. Ти сам можеш да направиш това скришом, така че Учителят няма дори да те счете за предател. Защото какво толкова се изисква за това? Само трябва да укажеш мястото, където се намира Учителят през нощта. Освен че ще ти заплатят за тази важна услуга, ти ще завържеш връзка с първенците на синедриона. И за Него няма да произлезе голяма беда от това: сам си виждал как Той не веднъж се е спасявал по чудесен начин от козните и мрежите на Своите врагове; ще се спаси и сега, а ти ще извършиш своето дело и ще си доставиш щастие. Възползвай се от случая и побързай!“

И нещастният ученик послушно бърза – към своята погибел. Под предлога на покупките нужни за празника, той намира сгоден случай да се срещне тайно с първосвещениците и да се сговори с тях за предателството. Желанието да не изглежда като низък продажник, търгуващ с кръв, и в същото време да покаже мнимо усърдие за ползата на синедриона, го заставя да се съгласи на съвсем скромна цена – с надеждата, че с времето ще получи по-голяма и по-добра награда. По същата причина той ще се появи в Гетсиманската градина, правейки си вид не на предател, а на човек, връщащ се от делата, по които е бил изпратен, и поради това позволяващ си да приветства Учителя и дори да Го целуне. В същото време именно тази целувка е била знак за появилата се след това, като че ли без съгласието на Юда, юдейска паплач. Поради това никой от учениците до последно не е могъл да узнае кой е предателят.

Единствено Учителят виждал и знаел всичко – виждал и употребявал всички средства, за да спаси не Себе Си, а нещастния ученик. О, колко много били трогателните вразумления само на едната последна вечеря! Умиването на нозете, преподаването на Тялото и Кръвта биха могли да трогнат духа на всеки отритнат човек, но не трогнали Юда! Страстта на сребролюбието заглушила всичко!

Но заглушила временно. Когато замисълът се изпълнил, когато Учителят вместо да се спаси по чудесен начин от враговете Си, им се предал като овца, водена на заколение, Юда се пробудил, спомнил си за всичката доброта, святост и божественост, що бил видял в Иисуса, и се обърнал към разкаяние. Сребърниците били хвърлени, невинността на Учителя – изповядана всенародно, оставало само подобно на Петър да умие греха със сълзи и да се обърне към същия Учител и Господ с вяра. Но тук дяволът му внушил друго: преди го съблазнявал с ненаказуемост, а сега му рисувал непростимостта на вината и греха. И ето – Юда виси на дървото на погибелта! Именно тогава, а не преди този момент, с всичка сила го постигнали страшните думи: „добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил“ (Мат. 26:24; Марк 14:41).

Виждате, докъде довела страстта на сребролюбието един човек, не напълно лош! Защото, ако Юда не обещавал за себе си нещо много добро, то не би бил избран за апостол.

Нека се пазим, братя, от този недъг, както и от всички останали страсти, защото всички те са еднакво опасни и рано или късно свършват с душевната и телесна гибел на човека. Но нека падналият да не унива и да не стига до отчаяние! За Небесния Лекар няма неизцелимо болни. Докато сме живи, дотогава можем да се спасим, колкото и големи да са греховете ни. Ако дори самият Юда вместо към погибелното дърво бе побързал към дървото на Христовия Кръст с вяра и покаяние, то заедно с каещия се разбойник щеше да влезе в Рая – без всякакви сребърници. Така разсъждават за това и учат всички богомъдри отци на Църквата. Амин.

Светител Инокентий (Борисов) Слово на Велика Сряда

превод: Ловчанска Света Митрополия