Св. Йоан Максимович: За иконописта

от Предание БГ

Иконата е символ на невидимото. Ако виждаме външното проявление на Христос или на Неговите светии, иконата следва да отразява също така и вътрешното състояние, тяхната святост. Дори светските образи олицетворяват някаква идея. Вземете, например, паметникът на Петър Велики в Петроград: той е върху изправен на задните си крака кон, като ездачът е в издигнато положение; това изразява колко много той повдига Русия в множество аспекти. Много други паметници са проявление на някаква идея. Ако това става в светското изкуство, то в още по-голяма степен това се отнася в религиозното изкуство, където се отразява възвишеното, небесното, духовното. Иконата не е портрет; портретът отразява единствено земния образ на човека, а иконата изобразява също така и вътрешното състояние. Понякога изображенията, показващи единствено външния вид, се различават едно от друго според разликата във времето.

Преблаженият митрополит Анастасий разказваше как, докато бил студент в Богословската академия, той и неговите другари били в Кронщат, посещавайки службите заедно с праведния отец Йоан. Когато наближавало отец Йоан да свърши с Литургията, той изведнъж се променил, като станал бял и бляскав, подобно на Мойсей, когато слизал от планината Синай. Малко по-късно, когато отец Йоан ги приел в своята килия, външният му вид бил както на обикновен човек. Самият Господ наш Иисус Христос показва Своята Божествена слава веднъж на планината Тавор; през останалото време той изглеждал като всеки друг човек, така че хората се чудели за източника на силата Му и чудесата Му.

Иконата трябва да изобразява външният, но също така и вътрешния живот, святостта, близостта до Небесата. Основният начин за постигане на това е чрез лицето, неговото изражение и насоката на погледа, изписан на иконата; също така останалата част от изображението трябва да бъде в съчетание с образа. Именно чрез изобразяването на вътрешното състояние на душата, прикрито от плътта, фокусират своето внимание и нашите православни иконографи. Колкото по-добре постигнем това, толкова по-хубава става иконата. Често се случва да има недостатъци в начина, по който са изобразени различните части на тялото – и това не е защото иконописците са го сторили съзнателно, но поради това, че техните усилия и същинска цел не винаги им позволявала да обръщат внимание на вторичните аспекти от своята работа.

Невъзможно е да се изпише икона, която показва единствено външния вид; тя трябва да отразява и невидимата духовна бран и трябва да излъчва Небесна слава. Това може да бъде постигнато напълно от този, който сам води духовен живот, който разбира и цени житията на светците. Поради това в древността нашите иконописци винаги били такива и се подготвяли чрез пост и молитва. На много от иконите, изписани по този точин, Господ дава силата да вършат чудеса.

Разбира се, всяка икона, която е благословена, трябва да бъде почитана и не трябва да се отнасяме с нея безгрижно или неуважително. Поради това не бива да съдим иконите, които се намират в църквата, а вместо това да се стремим към най-доброто. Основното е да обърнем внимание не толкова на външната красота на иконата, а на нейната духовност. Икони, които очевидно не отговарят на нуждите на православната иконопис, не бива да бъдат поставяни в църкви; понякога те дори не бива да се слагат и в домовете.

Не всеки, който е напреднал в изобразителното изкуство, може да рисува икони. Често нагласата на иконописеца и желанието да служи на Бога имат по-голямо значение от самото дело на практика. В допълнение на множеството полезни неща, привнесени от Запад по времето на Петър Велики, има също така и много нови влияния, чужди на духа на Православието. Голяма част от руската интелигенция попада под тези влияния, водещи до много нездрави, лоши новости, отразени в техните творби. До известна степен това се отразява и в иконописта. Вместо да се следва традицията на древните руски иконографи, се развива предимно подражанието на западни и чужди на православието творци. Чужд на Православието дух постепенно се настанява в Русия и разтърсва страната.

Думите на пророка се отнасят и до нас: „Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ“. Както в живота, така и в църквовната практика трябва да се обърнем към тези твърди и чисти основи, върху които Русия е построена и които са я крепели. Иконите в нашите църкви не бива да бъдат изрисувани с дух, които е чужд на православието. Тези, които твърдят, че православните икони трябва да бъдат изписвани в мрачни тонове и че разположението на тялото не бива да бъде естествено, грешат. В древността иконите се изписвали, като се използвали светли цветове; те потъмнели с времето и с натрупването на прах през вековете. При все това трябва да се помни, че всъщност мнозина светци прекали своя живот в горещите пустини, имали тъмна кожа и че всъщност телата на мнозина били изтощени от многолетната духовна борба. Те били известни не със своята земна, а с небесната си красота. По техните молитви, нека ни укрепят, нашите църкви да станат отражение на небесната слава, а нашето паство бъде единно в търсенето на Царството Божие - както в своите църкви, така и в живота си да изповядват истинското Православие.

http://orthochristian.com