Из живото слово на Свети Йоан Златоуст

от vbfczAmivepelmDA

Горко на нас В този страшен ден! Би трябвало ние да се радвамe, когато слушамe това, а ние скърбим, тъжим и се вайкамe. Нима само аз един изпитвам такова чувство, а вие се радвате, като слушате това ? Аз се обхващам от някакъв ужас, когато говорят за това, и горчиво плача и въздъхвам от дълбочината на сърцето си. Обаче не това мe смущава, но онова, което след това се казва за Девиците, за скрития в земята получен талант, за лукавия раб.

Затова именно аз плача, като си представям, от каква слава ще се лишим, от каква надежда за блага, и при това съвършено и завинаги, ако поне и малко не се потрудим. Ако даже и голsм да беше трудът и тежък законът, и в такъв случай би трябвало всичко да изпълним.

Макар мнозина от бездейните и да мислят, че имат някакво извинение (извинението в същност е безполезно; те само мислят, че имат такова), като посочват на извънмерната тежест на заповедите, на големия труд, на безкрайното времe и на непоносимото бреме; ние сега обаче не можем нищо подобно да представим за оправдание; и това именно ще ни измъчва в онова времe не по-малко от геената, че ние за кратък миг, за пренебрегването на едно нищожно усилие, изгубвамe небето и неизразимите блага. Наистина, и времето е кратко, и трудът е малък; а между това ние все пак смe разслабени и отпаднали. На земята се подвизаваш, а на небето те очаква венец; от човеците приемаш мъчение, а от Бога получаваш чест; два дни бягаш, а наградата е за безкрайни векове; в тленното тяло е борбата, а в нетленното - честта. А освен това, трябва още да си спомним и това, че макар ние и да не сме се решили да претърпим за Христа някои скърби, все пак ще бъде съвършено необходимо да ги претърпим, само че по друг начин. Макар ти и ди не умреш за Христа, не ще бъдеш безсмъртен; макар и да не отхвърлиш богатството за Христа, няма да го вземеш със себе си след смъртта. Той изисква от тебе това, което ти и без изискване даваш, защото си смъртен. Той желае, щото ти доброволно да направиш това, което си длъжен да направиш и по необходимост; изисква само следното: да се върши за Него това, което става и дохожда и по естествена необходимост.

Виждаш ли, колко лек е подвигът? Това, което за тебе е съвършено необходимо да претърпиш, казва Той, претърпи за Мене; прибави само това, и Аз ще бъда доволен от твоето послушание! Златото, което ти имаш намерение да даваш в заем на другиго, дай го на Мене, с по-голяма печалба и сигурност; с тялото, с което ти искаш да воюваш за другиго, воювай за Мене; твоите трудове Аз ще възнаградя с голям излишък. При други случаи ти предпочиташ този, който плаща повече – и при даването на заем, и в търговията, и в военната служба; а Христа, Който единствен въздава повече от всички и безкрайно повече, не приемаш. Каква е тази борба, толкова голяма? Каква е тази вражда, тъй силна? Отде пък накрая ти ще получиш прощение и защита, щом не искаш да предпочетеш Бога пред човеците за това, за което предпочиташ едни човеци пред други? Защо предаваш съкровището на земята? Предай го на Моите ръце, казва Той. Нима не мислиш, че Господарят на земята е по-верен от земята? – Земята възвръща само това, което й е поверено, а често пъти не възвръща и това; Господ пък ти дава и награда за пазенето, защото ни твърде много обича. Заради това, ако ти искаш да дадеш на заем, Той е готов да прием; ако искаш да свее, Той приема това върху Себе Си; ако искаш да строиш, Той те привлича към Себе Си, като казва: строй върху Моето основание. Защо ти прибягваш към бедните човеци, просещи милостиня? Прибягвай към Бога, Който и за малко ти въздава много. Но за това ние даже и не искам да слушаме, а бързаме натам, дето има битки, войни, борба от всякакъв род, разпри, клевети.

5. И тъй, не с право ли Господ се отвръща и ни наказва, щом Той ни представя Себе Си във всичко, а ние Му се противим? За всекиго това е очевидно. Искаш ли ти, казва Той, да се украсяваш, украсявай се с Моята красота; искаш ли да се въоръжаваш, въоръжавай се с Моето оръжие; искаш ли да се облечеш, облечи се в Моята дреха; искаш ли да се нахраниш, – ето Моята трапеза; искаш ли да вървиш, върви по Мая път; искаш ли да наследяваш, получи Моето наследство; искаш ли да влезеш в отечеството, влез в града, на който Аз съм художник и строител; искаш ли да построиш дом, построй го в Моите селения. Аз не изисквам от тебе награда за това. което давам, но още съм и длъжен да те наградя за самото това, че ти ще пожелаеш да се възползваш от всички Мои блага. Що може да се сравни с тази щедрост? Аз съм баща, Аз съм брат, Аз съм младоженец, Аз съм дом, Аз съм храна, Аз съм облекло, Аз съм корен, Аз съм основа, Аз съм всичко, каквото ти и да би поискал: в нищо ти не ще да имаш нужда. Аз и ще служа, защото съм дошъл за това, да служа, а не за това, да служат на Мене. Аз съм и приятел, и глава, и брат, и сестра, и майка, – Аз съм всичко; ти само ми бъди приятел. За тебе Аз съм беден, за тебе Аз съм просяк, за тебе Аз съм на кръста; за тебе в гроба, за тебе ходатайствам пред Отца на небесата, за тебе Аз се явих на земята като пратеник от Отца. Ти за Мене си всичко: и брат, и сънаследник, и приятел, и член. Какво още желаеш? Защо се отвръщаш от Този, Който те обича? Защо работиш за света? Защо наливаш в продънен съд? А на това именно са подобни трудовете за сегашния живот. Защо се хвърляш в огъня? Защо биеш въздуха? Защо бягаш напразно? Не всяко ли изкуство има цел? – Това е всекиму известно. Покажи ми и ти целта на световните грижи? Но ти не можеш да ги покажеш: „суета на суетите – всичко е суета. Да идем при гробовете: покажи ми бащата, покажи ми жената. Де е този, който се обличал в златни дрехи, който седял на колесница, който имал войска, царски пояс, предвъзвестители; който едни предавал на смърт, а други хвърлял в тъмница; който по своя воля и умъртвявал, и освобождавал? Аз нищо друго не виждам, освен кости, червеи и паяжина. Всичко това е земя, всичко – измислица; всичко това е сън и сянка, празен разказ и образ, или, по-право казано, по-малко от образ: образа ние виждам поне на картина, а тука не виждам и картината.

О, ако с това се биха свършвали бедствията ! Но сега честта, удоволствието, знаменитостта – са само сянка, само думи; а това, което произлиза от тях, не е вече сянка и думи, а пребивава и ще дойде с нас там и на всички ще стане известно; грабежите, алчността, блудството, прелюбодеянието и безбройните престъпления от подобен род, – само на думи ли са те, или пък на дело, всички те с написани не на картина и не на прах, а на небесата. И тъй, с какви очи ние ще гледаме към Христа? Ако човек не може да гледа ни баща си, когато съзнава себе си виновен пред него, как ние ще гледам тогава към Този, Който е безкрайно по-кротък, отколкото бащата? Как ще понесем; Неговото присъствие? – Всички ние ще застанем пред Христовото съдилище, и ще бъдем подложени на строг разпит. Ако пък някой не вярва в бъдещия съд, нека да обърне внимание върху това, което тук става, – на тези. които се намират в тъмниците, в рудниците, в нечистите места; на беснуващите, на умопобърканите, на поразените от неизцелими болести, на борещите се с всекидневната немотия, на търпещите глад, на потиснатите от силни скърби, на пленените. Те не биха търпели това сега, ако и всички други, подобно на тях съгрешилите, не очакваше наказание и мъчение. Ако пък другите тука ни най-малко не са пострадали, това самото трябва да ти послужи като признак, че непременно ги очаква нещо след преминаването на сегашния живот. Единият и същ Бог не би пожелал едни да наказва, а други, извършили също такива или още по-големи престъпления, да остави без наказание, ако не би имал намерение да ги подхвърли на някакво наказание в бъдещия живот.

И тъй, пред вид на тези размисли и доказателства, нека и ние сами да смирим себе си, и тези, които отхвърлят съда, да повярват и се изправят, тъй че всички, като прекараме тукашния живот достойно за небесното царство, да получим вечни блага чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто да бъде слава во веки веков.

 

(из Тъклувание на Евангелието от Матфея, беседа 76)