Преп. Амвросий Оптински: За светите мощи

от Предание БГ

Учението на Православната Църква за почитането на светите мощи е изложено и обяснено добре в първата част на „Камъка на вярата“ на Стефан Яворски, който между другото привежда причините за почитането на светите мощи, а именно: първо, свидетелството на VII Вселенски Никейски Събор, който (не в правилата, а на своето трето заседание) нарича мощите на светиите източник на изцеле­ния, с които Бог върши много благодеяния на човеците, и второ, свидетелството на свети Кирил Иерусалимски, кой­то в своето 18-о оглашение пише така: „Не само душата на светиите е достойна за почитание, но и в починалите им тела има някаква сила и могъщество. Мъртвият, паднал в Елисеевия гроб, оживял, като се докоснал до мъртвото тяло на пророка“.

Свети Василий Велики в 91 правило казва: „Ако се решим да отхвърляме неписаните обичаи (на Православната Християнска Църква), като непритежаващи велика сила, незабелязано ще навредим на Евангелието в главните нещаили дори ще съкратим благовестието единствено до име, |без самата му същина“. Към такива неписани предания на Християнската Църква винаги е принадлежал обичаят да се почитат не само честните останки и мощите на светите Божии угодници, но и самите вещи, които са им принадлежали. Например не без причина Църквата е установила да ce празнува поклонение на честните окови на свети апостол Петър. Явно е, че чрез тези окови са се извършили някаквичудеса и изцеления. Християните от първата Църква също свято са почитали кърпите за глава на свети апостол Пл­евел, оросени с потта на апостолските му трудове, тъй каточрез тях са получавали изцеление от болести и зли духове.Ако християните така са почитали вещите, принадлежащина светите Божии угодници, ясно е по какви причини те сапочитали телесните им останки, или мощите, и защо се есъздал обичай (утвърден от VII Вселенски събор и други поместни) храмовете да се строят изключително върху мощи на светите мъченици, тъй като в първите векове християнството се е разпространявало и утвърждавало предимно чрез проповедите на мъчениците и техните страдания. Но от това не бива да се заключва, че целокупните мощи на преподобните не са имали същата важност: подвижническият живот на преподобните е продължително, ежедневно, доброволно мъченичество.  А че целокупни нетленни мощи са извест­ни само в Русия, не е вярно. От IV век и досега Гръцката Църква се хвали с целокупните мощи на Божия угодник свети Спиридон Тримитунтски, които не само са нетленни, но в продължение на петнадесет века са запазили мекотата си. Николай Василиевич Гогол при посещението си на Оптина Пустин разказал на издателя на житието и писмата на затворника Георгий Задонски (о. Порфирий Григоров), че сам е виждал мощите на свети Спиридон и бил свидетел на чудеса от тях. Той присъствал на шествието с мощите око­ло града, което ежегодно се извършва на 12 декември с го­ляма тържественост. Всички целували мощите, а един анг­лийски пътешественик не пожелал да им окаже подобава­щата почит, като казал, че гърбът на угодника бил разря­зан и тялото било балсамирано, обаче после се решил да пристъпи към тях и мощите сами се обърнали с гръб към него. Англичанинът в ужас паднал на земята пред светиня­та...

За изпълнение на Господните думи: защото пръст си и в пръст ще се върнеш (Бит. 3:19), и в мощите се предава на тление някаква част, или пръстите на някоя ръка или крак, или нещо друго. Неотдавна в Зосимова Пустин забе­лязали, че гробът на основателя е във вода, защото място­то е мокро. Изсекли ковчег от цял дънер и по време на преместването видели, че тялото на стареца е цяло, а само стъпалата на нозете му били поразени от тление. Ето и при равноапостолния княз Владимир останала нетленна само гла­вата, а от цялото тяло - само костите. Когато дойде краят на света, по тръбния глас на Архангела, душевното тяло ще се промени и ще се превърне в тяло духовно .

Наистина сега на Атон няма цялостни мощи, както казват, поради следното обстоятелство.

Един благочестив старец живеел там в безмълвие и единение и винаги поучавал ученика си да се придържа към безмълвния и уединен живот. След година от кончината на стареца, по атонския обичай, разровили гроба и намерили главата на стареца, източваща благовонно и целително миро. Мнозина започнали да ходят на поклонение на тази глава и се помазвали с целебното миро и по такъв начин нарушавали безмълвието на ученика. Затова той с упрек казал на починалия старец: „Отче! Приживе ти винаги ме поучаваше на безмълвие и уединение, а след смъртта си нарушаваш това“.

След тези думи благовонното и целебно миро секнало, останала само една обикновена кост и хората престана­ли да ходят на поклонение. И казват, че след това в гробо­вете намирали само жълти кости, или бели, или черни, по които различавали състоянието на починалите души, или на­пирали неизтлели тъмни тела.

За такива в продължение на три години се молели всич­ки братя, ежегодно разравяйки гроба и молейки местните архиереи да четат разрешителна молитва. Някои тела и след три години остават неизтляващи. Така ги и оставят. Смя­тат, че причината за това е следната: греховете против Бога Господ прощава по молитвите на другите, особено по цър­ковните молитви и за споменаването при Безкръвната Жер­тва, или заради милостинята, подавана за тези починали, а греховете против ближния - обидата и неправдата - Бог не прощава, ако онзи, който е извършил обида и неправда, навреме не удовлетвори обидения или не се помири с него, като си изпроси прощение. (В монашеството причина за подобни случаи може да е самоволието и престъпването на отеческите повеления и заповеди, неразкаяността и скрива­нето на греховете).

През четиридесетте години, или по-рано, турците извършили грабеж в Бесарабия. Руското правител­ство поискало удовлетворение от турското, на ограбените било заповядано да посочат щетите си. Телата на онези, които посочвали несправедливо и увеличавали загубата си двойно или тройно, след смъртта се оказали неизтлели и тъмни.

А в Русия има много мощи на светци: на преподобния Сергий Радонежки, на светителя Митрофан Воронежки, Тихон Задонски, Димитрий Ростовски и много други, кои­то свидетелстват за светостта си с чудеса.

Има и грешни тела, които са неизтляващи. В един ма­настир случайно открили тялото на един йеродякон, неизтляло и тъмно. Местният архиерей по това време обикалял епархия­та. Помолили владиката да прочете разрешителна молитва над това тяло. Но и след разрешителната молитва то оста­нало в същото положение. Владиката попитал: „Кой е бил той и каква е причината за такова положение?“ Отговори­ли му, че той бил единствен син на бедна вдовица и против волята на майка си отишъл в манастир, а майката, поради бедност, винаги роптаела против него; и някой споменал, че майка му и досега е жива. Владиката заповядал да наме­рят майката. Довели деветдесетгодишна прегърбена стари­ца. Владиката, изтъквайки положението на нейния син,  ѝ казал да му прости. Но старицата се извръщала, не се съг­ласявала и повтаряла: „Толкова мъка съм претърпяла заради него!“

Владиката продължил да убеждава старата жена и най-сетне казал: „Ако не му простиш, и ти самата ще бъдеш свързана“. Убедена, старицата сякаш неохотно промълвила: „Е, Бог ще му прости!“ Тъмното тяло веднага се разсипало в прах.