За Седмицата на страданията и Великите ѝ дни

от Предание БГ

KumKrusta.JPGСтрастната седмица или Седмицата на Христовите страдания е особено важен период в годината и в живота на всеки християнин. Но за да вникнем по-добре в нейния смисъл, се налага да поясним възникването на Великденския пост.

Днес в Православната църква има четири по-продължителни поста: Великденският (Великият), Петровият, Богородичният и Рождественският. Страстната седмица е част от Великденския, който се явява като сливане в едно на два отделно съществували поста. Първият е свързан с четиридесетдневния пост на Христос в пустинята и е учреден в Негова памет, а вторият е неколкодневният пост преди най-светлия празник - Пасхата Христова, като се знае, че най-древният пост преди Пасха пък бил само един ден - Велики петък. Постепенно във времето тези два поста се сливат, докато в IV в. те вече били обединени в един. И сега формално Великият пост е разделен на две. Той се нарича още Света Четиридесетница - шест седмици с пет недели.

Последната седмица от този период е с по-особен характер. Тя се нарича Страстна, т. е. седмица на страданието. Поради това и службите през това време имат по-специален характер. Например фактът, че утринните последования се отслужват вечер, а вечерните - свързани с литургията на св. Василий Велики или с Преждеосвещената литургия (които са вечерни литургии) - сутрин.     

Богослуженията през Страстната седмица са особено величествени. Това, което в Стария Завет е само предобразено, в Новия Завет то се изпълва в последните дни и часове на земния живот на  Богочовека Господ Иисус Христос.

Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделеността на човека от Царството Божие. В началото на Страстната седмица в храмовете има обичай да се слага черна завеса на Царските двери и да се покриват с черно платно Царските икони на Богородица и Иисус Христос.

И така, дните понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица са посветени на последните беседи на Спасителя с учениците и народа, като се припомня последното пребиваване на Господ Иисус Христос в Йерусалим. Църквата ни подготвя към съучастие в кръстните страдания на Спасителя.

В тези дни се извършват полунощница, утреня, часове, с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия.

Велики понеделник

На Велики понеделник се четат евангелските разкази според евангелистите Матея, Марко и Лука, както следва:Мат. 21:12-13, Марк. 11:15-19, Лука. 19:45-46, където те ни разказват как Христос влязъл в Йерусалимския храм и там намерил търговци. Обхванат от свещен гняв, Той ги изгонил, защото храмът е дом за молитва. Църквата ни предлага още и образа на безплодната смокиня, прокълната от Христос (Марк. 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22),защото не видял истински плод, а само лицемерно изпълнение на закона. Тази смоковница е нашата душа, която не принася истинския плод на покаянието. Църквата ни припомня и старозаветния патриарх Йосиф, който предаден от собствените си братя, се явява предобраз на Иисус Христос.

В този ден Църквата със своите песнопения ни призовава да посрещнем „началото на Господните страдания" и да Го последваме по пътя към Голгота.

Велики вторник

На богослужението се четат откъсите от Евангелията според: Мат. 25:1-13, Мат. 25:14-30, Мат. 25:31-46, Марк. 13:1-31, Лук. 21:5-38. Текстовете разказват за десетте мъдри девици, притчата за талантите, за съдбата на град Йерусалим и за последните дни преди Второто Христово пришествие.

Съдържанието на службите и Евангелията през този ден, настойчиво ни напомнят да бодърстваме духовно - както са направили мъдрите девици, за да посрещнем Спасителя със запалените светилници на душите си. Да използваме талантите си, дарени ни от Бога, по най-добрия начин, като отделяме от тях не излишъка, а най-добрата им част за възхвала на Твореца. Особено да погледнем дарбата на милосърдието, която Господ приема като лична заслуга към Самия Себе Си.

Велика сряда

a-142.JPGВ деня на Велика сряда в храма се четат откъсите от Евангелието според евангелистите Матея и Марк: Мат.26: 6-13 и Марк. 14:3-9, където се припомня случката с някоя си грешница, която в знак на разкаяние изляла на главата на Христос многоценно миро. Някои от апостолите не одобрили постъпката й и възроптали. А Христос отвърнал да не я смущават, защото с това си действие тя Го приготвя за Неговото погребение. В противовес на тази безкористна постъпка на жената, точно в това време Юда решил да отиде при иудейските първенци и да предаде Христос за тридесет сребърника (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк. 14:1-2, 10-11, Лука. 22:1-6). На литургията на преждеосвещените Дарове за последен път се произнася молитвата на преподобни Ефрем Сирин.

Този ден е денят на предателството. От него ден коленопреклонната молитва не престава.

Велики четвъртък

Тогава си припомняме четири евангелски събития: умиването на нозете на апостолите от Христос, Тайната вечеря и установяването на тайнството Причастие, усърдната молитва на Спасителя в Гетсиманската градина (Лука. 22:39-46) и предателството на Юда.

В древността на този ден се извършвала вечерна литургия, по подобие на Тайната вечеря и на оглашените бил съобщаван Символът на вярата - тържествен акт, преди кръщението. В същия ден те били помазвани с осветен елей, откъдето е останала и практиката на Велики четвъртък да се прави общо елеосвещение.

a-183.JPGТайнството на тайнствата - светото Причастие - е учредено в този ден. За това се говори в Евангелието на следните места: Мат. 26:17-35, Марк. 14:12-31, Лука. 22:7-38 и Иоан. 13:1-17, 26. Спасителят  преломил хляба и дал на апостолите да пият от чашата с вино и с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". Същата вечер Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, казал на учениците Си, че ще бъде предаден.

 

 

 

a-1.JPGСлед вечерята Спасителят с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лука. 22:39-46, Иоан. 18:1). Там той толкова усърдно се молил до идването на предателя, че капки кървава пот избили по челото Му.

В четвъртък вечерта се отслужва утренята на Велики петък, когато се четат така наречените дванадесет евангелия. Това са дванадесет откъса от Евангелията, в които се разказва за последните събития от земния живот на Иисус Христос: от прощалната Му беседа с апостолите, до погребението Му.

Този обичай - да се четат дванадесет евангелия, е окончателно установен през IХ-Х в. Дотогава са били четени до шест откъса. Произходът на това последование идва от Йерусалимската църква, където текстовете се четели на литийни шествия по местата свързани със страданията на Спасителя.

 

След петото евангелие свещенослужителите изнасят задпрестолния кръст от олтара, като пеят тропара:

 „Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;

с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;

в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци,

 плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;

с гвоздеи се приковава Женихът църковен;

с копие се пробожда Синът на Дева.

Покланяме се, Христе, на Твоите страдания.

Покланяме се, Христе, на Твоите страдания.

Покланяме се, Христе, на Твоите страдания.

Покажи ни и славното Твое Възкресение."

Тук трябва да споменем и за още един църковен чин, който, ако е необходимо, по традиция се извършва в деня на Велики четвъртък, и който води своето начало от първите векове: освещаването на миро. Най-ранният, достигнал до нас, чин за освещаване е от VIII в. в Барбериновия молитвослов. Мирото е особена смес, в която са смесени растителни масла, ароматни растения и благовонни смоли - общо 50 вещества. В Старозаветно време с такова благовонно миро помазвали Скинията, първосвещениците, пророците и царете. Жените-мироносици отишли на гроба Господен именно с такова миро.

В Българската църква миро се освещава само на Василиева литургия, на Велики четвъртък. В новоосветеното миро се излива и останалото старо, което е символ на приемствеността в Църквата. Светото Миро е носител на благодатните дарове на Светия Дух. Затова му се отдава и такава почит. Правилно приготвеното и съхранявано миро не се разваля и може да се ползва много години. В България миро се освещава на 7 - 8 години.

Велики петък

a-380.JPGНа Велики петък отбелязваме няколко от най-тежките моменти за Божия Син:

Вземане Иисус Христос под стража: Иоан. 18:2-12; Мат. 26:47-56, Марк. 14:43-52, Лука. 22:47-53;

Спасителят на съд при първосвещеника Анна: Иоан. 18:13, 19-24;

Съдът от Синедриона при Каиафа: Мат. 26:57-68, Марк. 14:53-65, Лука. 22:54, 63-65, Иоан. 18:14;

Отричането на св. ап. Петър: Мат. 26:58, 69-75, Марк. 14:54, 66-72, Лука. 22:54-62, Иоан. 18:15-18, 25-27;

Решението на Синедриона: Мат. 27:1, Марк. 15:1, Лука. 22:66-71;

Обесването на Иуда: Мат. 27:3-10;

Иисус Христос при Пилат: Мат. 27:2-31, Марк. 15:1-20, Лук. 23:1-25, Иоан. 18:28-19:16;

Кръстният път на Спасителят и разпъването Му на Голгота: Мат. 27:31-56, Марк. 15:20-41, Лук. 23:26-49, Иоан. 19:16-37;

Снемане на тялото от кръста и погребението на Иисус Христос: Иоан. 19:31-42, Марк. 15:42-47, Мат. 27:57-61, Лука. 23:50-56.

Сутринта на Велики петък се отслужва вечернята от същия ден, като преди това са отслужени Царски часове. По време на стиховните стихири се изнася плащаница, с изобразеното на нея Божествено тяло, свалено от Кръста. Някои тълкуватели смятат, че тя символизира плащаницата, в която е било обвито Христовото тяло след свалянето му от кръста, други, че това е символ на камъка, върху който е положено.

a-292.JPGВечерта на този ден в храмовете се отслужва утренята на Велика събота. След деветата песен на канона се извършва т. нар. Опело Христово. То се състои от три статии, всяка от които завършва с малка ектения. Посветени са на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син.

След славословието, като се пее "Святий Боже, Святий Крепкий, Святий Безсмертний, помилуй нас", с плащаницата се извършва литийно шествие, което се свързва със свалянето на Христос от кръста и с полагането Му в гроба. Погребан, обвит в плащаница, положен на камък в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. Това отбелязва вечерното богослужение.

 Велика събота

На този ден се възпоменава погребението на Христос и слизането Му в ада. След смъртта Му Йосиф Ариматейски и Никодим Го свалили от кръста, помазали Го с аромати, обвили Го в нова плащаница и Го положили в нов гроб - изсечен в скала.

Църквата, по този повод, като събрала в няколко думи целия смисъл на деня, пее:

"В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,

в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа си бил, Христе,

Който изпълваш всичко".

 И още:

„(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем."

Св. апостол Петър казва: "Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница"(1 Петр. 3:18-19).

А юдеите запечатали гроба и поставили стража.

Богослужението на Велика събота се явява връхна точка на православната литургическа традиция. То е с дълбок духовен смисъл. Чрез него ние проникваме във вечния и неповторим акт на спасителните Христови страдания.

Вечернята на Велика събота се отслужва заедно с литургията св. Василий Велики - сутринта в съботния ден. Но тя вече принадлежи на Възкресението. В древност тогава са кръщавани оглашените и по време на литургията за първи път те били причастявани. По-късно това отпаднало и останала само литургията.

За тази литургия богослужебните одежди се сменят: от тъмни с бели пасхални. Сменят се и черната завеса, сложена в началото на Страстната седмица на Царските двери, покровците на престола, жертвеника. Това е израз на радост от победата на Христос над смъртта.

Вечерта в дванадесет часа се отслужва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. В края й свещенослужителите пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските двери и я полагат на Светия престол. Там тя остава до Възнесение Господне, като символ на четиридесетдневното пребиваване на Иисус Христос на земята след Неговото възкресение от мъртвите.

И така. Вместо царска корона - трънен венец, вместо престол - позорна кръстна смърт. И на следващия ден... празен гроб. Дали обещанието е спазено?!

Църквата с прекрасните си песнопения отговаря:

a-7.JPG„Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.

Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.

Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.

Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,

като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите."

„Христос възкръсна от мъртвите,

със смъртта Си смъртта победи

и на тия, които са в гробовете, живот подари!"

 

Автор: Мария СТОЙКОВА

http://www.bg-patriarshia.bg

Използвани материали:

Православен катехизис, СИ, С, 1991;

Литургика, архимандрит Авксентий, „Праксис", П, 2005;

www.zavet.ru; www.pravoslavieto.com; www.pravmir.ru; www.pravpost.org.ua