Св. Атанасий Велики: Светците и преследванията

от Предание БГ

В Закона е написано: изберете си градове, които да ви бъдат градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който без умисъл е убил човек;

В по-ново време, когато същото Слово на Отца, Който тогава бе говорил на Мойсей, дойде между нас, и ни даде същата заповед по следния начин: А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг.

А на друго място добавя: И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Данаила (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.

Светците, познаващи тези Господни слова, са ги спазили в своя живот. Защото каквото Господ е заповядал чрез Своята уста е същото, което е изрекъл чрез Своите светии преди да се въплъти: чрез изпълнението на заповедите човек добива съвършенство, защото каквото Господ е заповядал, подобаващо е за човека да го изпълни.

Поради това, самото Слово Божие, след като се въплъти заради нас, счете за подобаващо, когато Го дирели, както понастоящем се случва и с нас, да се скрие; да побърза да се измъкне, когато го търсели; макар че когато времето настъпило, както Сам бил определил, доброволно пострада телом заради всички нас, сам Себе Си предаде на враговете Си.

Поради това, Божиите угодници, бидейки научени на това от своя Спасител, (тъй като един и същ е Учителят на всинца ни, било то в старо време или в наши дни), са знаели, че е според закона да осуетят замислите на своите гонители, като криели себе си, когато ги търсели.

Тъй като те не знаели ни деня, ни часа, когато всевиждащият Бог е определил техният край, те не предавали самоволно себе си в ръцете на онези, които ги мразели. А по-скоро помнели словата: продължи милостта Си към тия, които Те познават,, а също така: Господ умъртвява и съживява; те претърпели докрай, както говори Евангелистът.

Да, те се скитали, както казва Апостолът, в овчи и кози кожи, бидейки гонени, лишавани и измъчвани, тия, за които светът не беше достоен, скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти, докато или определеният им час идвал,  или до времето, когато Господ, Който държи времената в Своя власт, им явявал открито Своята воля и бивали оковавани от своите гонители, или открито и сякаш с радост се предавали в ръцете им.