от Пътят на отците

В деня, когато св. Църква богослужебно прославя паметта на св. апостол и евангелист Лука, в катедралния храм „Св Троица" в Ловеч, Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил извърши дяконско ръкоположение над благоговеиния мъж Борислав Анев, който получи името Борис. 

Прочети още
от Пътят на отците

На 24 септември тази година съвсем неочаквано за нас върху основите на средновековната черква „Св. Великомъченик Георги" беше монтирана метална конструкция с голям „модерен" купол. Поради многото въпроси на граждани в Интернет отговаряме, че научихме за този проект, чак след като той беше изпълнен. Ловчанският митрополит Гавриил не е бил уведомен и не е давал съгласие за това. Учудваме се как от Националния институт за недвижимо културно наследство са се съгласили за такъв проект, който е съвършено несъвместим с архитектурата на средновековната Ловчанска крепост. Ловчанският митрополит Гавриил, заедно с проф. Банко Банков и проф. Петко Еврев, подготвяха проект за възстановяването на средновековната черква в нейния автентичен вид. Прилагаме и изгледи на храма от техния идеен проект.

Warning: No images in specified directory. Please check the directoy!

Debug: specified directory - http://predanie.bg/media-content/images/galleries/Basilica_fortress

от Пътят на отците

През 1864, преди 150 години, жителите на село Стефаново получават ферман, с който им се разрешава строеж на храм. Точно 20 години продължава благочестивото начинание и през 1884 г. той е осветен. Именно тези годишнини станаха повод в Деня на Независимостта, в храм "Рождество Богородично" Старо Стефаново, което днес е красив архитектурен резерват, показващ битността на нашите предци, да се събере множество народ за светата Литургия. Тя бе отслужена от Негово Високопреосвещенство Ловчанския Митрополит Гавриил. В празничния ден, връщащото в българското минало село бе украсено от светата служба. Храма бе огласян от смесения хор "Евстати Павлов" към Катедралния храм "Света Троица", Ловеч. В своето слово митрополит Гавриил обърна внимание на връзката между съединението и независимостта на България, но основно припомни събитията около раждането на Пресвета Богородица.

Прочети още
от Пътят на отците

„Двата братски народа, руският и украинският, могат да бъдат помирени само с мъдрост, незлобие, търпение и любов" – уверен е представителят на Българската православна църква.

(интервю дадено за в-к "Аргументи и факти", Русия)

Вандали заляха с боя паметника на съветската армия в столицата на България – София. В същото време една от най-близките ни православни църкви е Българската. Какво ни обединява и какви са отношенията между двете църкви и двете държави? Разговаряме с един от най-известните нейни представители – Ловчанския митрополит Гавриил. От 1986 до 1991 той възглавява подворието на Българската православна църква в Москва и знае за отношенията с Русия повече от всеки друг.


Юлия Тутина („Аргументы и Факты"): - Владико, наскоро бяхте в Русия в състава на делегацията, която възглавяваше предстоятелят на Българската православна църква – патриарх Неофит. Как посрещна Русия делегацията и какви са вашите впечатления от визитата?

Ловчански Митрополит Гавриил: Трябва да кажа, че бяхме посрещнати много сърдечно и радушно. Московският и на цяла Русия патриарх Кирил ни оказа огромно внимание. С него два пъти служихме света Литургия, срещахме се и обсъждахме актуални проблеми на църковния живот в нашата Църква и в Руската.

Навсякъде хората ни посрещаха много сърдечно, но това не ни учуди – не сме за първи път в Русия и добре знаем какво е отношението на Руската църква и руския православен народ към България.

Особено ни зарадваха положителните промени във вашата страна и църква – на много места бяхме не за първи път и с очите си виждаме как Русия се променя към по-добро. Вашата страна се превръща във все по-силна, по-могъща православна държава, държава с православно присъствие в живота и в духа.

Разцветът на Православието се вижда от много неща: от множеството нови и възстановени стари манастири, от все по-голямото число монаси и монахини и от това, че навсякъде хората се стараят да възстановят светоотеческите устави и порядки – и в манастирите, и в своя живот. Открити са много нови духовни академии, семинарии – тези, които посетихме, могат да ни служат за пример как трябва да се използват новите технологии за по-доброто обучение на учениците и студентите. Това наистина ми направи огромно впечатление, особено ако говорим за семинарията на Сретенския манастир. Там са създадени такива условия, че единственото, което се иска от теб, е да учиш! Радваме се, че Русия е наистина не само православна, но и могъща, не само могъща, но и православна.

- България е родината на светите братя Кирил и Методий, които са дали на Русия писмеността ѝ – нещо което в нашата страна никога не се забравя. А какво е отношението към тези светци в самата Бъргария? Почитат ли се те, считат ли се за символ на единението между нашите два народа?

- В България почитта и уважението към делото на светите братя и към тях самите са изключителни. По времето на атеизма, когато се отричаше всичко църковно, когато се считаше, че не съществува нищо полезно, което Църквата е дала, дори тогава делото на светите братя въпреки всичко се почиташе. Когато бяхме ученици, на 24 май ходехме на манифестации – отбелязвахме този ден като празник на писмеността, науката, културата. И в онези години издигаха паметници на светите братя – един даже беше подарен на Мурманск в началото на перестройката. Но, разбира се, в наше време има по-подходящ начин за празнуването на тяхната памет – държавата празнува този ден заедно с Църквата и той придобива ново значение.

У нас има много църкви и манастири, които носят името на светите братя Кирил и Методий, училища и университети, улици и площади. Например, ние в Ловеч строим катедрален храм – най-големият в епархията, и главният престол в него също ще бъде посветен на светите Кирил и Методий, защото празникът на град Ловеч през годините преди Втората световна война е бил именно денят, когато се чества тяхната памет, и в момента тази традиция е възстановена.

Всички българи се радваме, че в нашата страна се е съхранило и преумножило наследството на светите братя. В това се състои огромният принос на България към духовната и културна съкровищница на славянските народи.

По втората част на въпроса трябва да кажа, че в основата на нашите отношения винаги е стояла православната духовност, православната вяра. Когато Русия и България са били езически, отношенията им са били съвсем други. Нямало е нищо общо между тях, освен близостта на езиците. Но православната вяра е създала между двата народа връзки силни, могъщи, които са надмогнали изпитанията – и именно те са съхранили нашата дружба.

Без цар Борис – покръстителя на българския народ – делото на светите братя е могло да бъде унищожена, а православната вяра не би успяла да се вкорени в живота и бита на славянските народи. Светите братя са превели най-важните книги на Свещеното Писание, на православното богослужение, на светите отци на понятен славянски език и по този начин православието е навлязло дълбоко в народностното съзнание на всички славяни.

Общият език, общите първоучители са това, което обединяват славяните – това е основата за вечна дружба, това е основата на духовната култура на всички славянски народи.

По времето на комунизма в Русия паметта на светите братя Кирил и Методий почти не се е празнувала, но сега, както ни каза патриарх Кирил, много градове на Русия изключително тържествено честват 24-ти май – Денят на светите братя, като Ден на славянската писменост и култура.

- За Русия, а така също за Беларус и Украйна Денят на славянската писменост е традиционно голям празник. Постепенно започва да се празнува и в почти всички градове на нашата страна. Но сега обстановката в света е сложна и в този контекст как да бъдат помирени двата братски народа – руският и украинският, които ги обединява една вяра и една Църква?

В конкретния случай бих отговорил само с няколко думи: с мъдрост, незлобие, търпение и любов.

- Българският и руският народ са традиционно приятелски народи, но какво трябва да се направи, та нашите държави и останалите винаги не само да живеят в мир един с друг, но и да съхраняват този мир вътре в пределите си? Какъв е опитът на България в това направление?

Най-добрата основа на любовта и мира е учението на Господ Иисус Христос. Трябва да се постараем да въцърковяваме хората, да ги приобщаваме към християнството, особено към Православието, което е съхранило цялата пълнота на Христовата Истина. Трябва още от ранна възраст децата да бъдат учени на вярата. В това отношение много се радвам за Русия, която наскоро въведе по цялата си територия изучаването на Православието в рамките на предмета Основи на религиозната култура. Същото искаме да направим и у нас. В България в настоящия момент положението е друго, в резултат на което съгласно статистическите данни по-малко от 1% от децата изучават Православие. А аз мисля, че желаещите родители биха били много пъти повече. Т.е. трябва да им се даде възможност, децата им да изучават Православието, защото то е огромна сила при възпитанието на младежта.

По времето на комунизма порядките бяха строги и много вредни неща бяха забранени от държавата. А сега рано или късно настъпва момент, когато единствено добре наученият и възпитан човек може да устои на изпитанията, пред съблазните, с които се сблъскват младите хора. Ние се стараем да влияем на хората чрез православното възпитание, защото знаем от Евангелието заповедта за любов към Бога, любов към ближния – да обичаш ближния си като самия себе си или дори, по мнението на много от светите отци, да го обичаш повече от самия себе си. Също така е казано: да обичаме и враговете си. Какво би могло да бъде по-силно за взаиморазбирателството? Днес много се говори за толерантност, която означава просто една търпимост. Да обичаш врага си – това не е толерантност, това е истинска проява на Христовата любов. Ако имаме в себе си такова отношение към заобикалящите ни, тогава няма да има войни, които възникват поради греховните ни страсти. Ако успеем да приобщим по-голямата част от хората към вярата, да направим така, че те да обикнат Христа, да обикнат Евангелието – тогава ще има разбирателство, любов, прошка между хората, самопожертвование заради другия.

- В Русия особено младите хора все по-малко четат, но все повече се интересуват от компютри. Какво трябва да се направи в тази ситуация, как да се пребори този проблем?

Смятам, че много родители не си дават сметка колко е страшно да оставиш детето само с компютъра. Много често родителите, за да се отърват от детето, му включват компютъра или телевизора и се отдават на своите дела. А след това се учудват защо детето прави това или онова или въобще не иска да прави нищо.

Компютърът е много добър, когато се използва като помощник. Но ако стане твой господар – тогава е страшно.

Вчера един мой приятел ми разказа за племеника си, който непрекъснато си стоял в къщи и само пред компютъра. Не работи, не учи, не излиза да пообщува с никого. И за това трябва да се следи от ранна възраст. Да, в наше време не може да не учиш компютърна грамотност, но за децата трябва да се установява режим и да се учат да използват компютъра в определено време.

Освен това, за децата трябва да се потърси алтернатива. Защото възможно е да се увличат от компютрите, понеже нямат какво друго да правят. Родителите могат и са длъжни да им осигурят възможност да се занимават със спорт, туризъм, рисуване, пеене и други добри и полезни увлечения. Освен това, вярващите родители трябва да приучават децата и към църковния живот – към богослужението, молитвата, четенето на духовна литература.

Училището и обществото също трябва да разберат, че това е много сериозен въпрос. Ние не можем да спрем прогреса, не можем да върнем назад тази техническа революция, но е необходимо да употребим всички сили, за да не допуснем тя да разрушава духовното и физическо здраве на човека. А сега често именно така и става и това е общ проблем и в Русия, и в България.

- България, подобно на Русия, преживя сложения съветски период, когато отношението към Църквата беше недоверчиво, дори враждебно. Как у вас в България преодолявате последствията на съветското наследство и имате ли проблеми в момента?

Две поколение бяха възпитани в дух на неверие, атеизъм, и едва ли сме преодолели последствията. Например, ние в България вече много години се борим, в училищата да бъде въведено изучаването на религия, но не се получава този предмет да бъде добавен към задължителната образователна програма. Противниците на това дело твърдят, че много родители не го желаели, но родителите често не знаят за какво става дума. Може би някои от тях са против, защото се страхуват да не попаднат на секта. Но когато видят какво положително влияние оказва изучаването на Православието, тогава променят мнението си и сами започват да разказват на познатите си за този предмет.

Разбира се, комунистите са взели от християнството някои морални принципи. Но когато ти казват: бъди добър, обаче не ти казват защо трябва да бъдеш добър – няма полза. По същия начин и аз някога се питах: защо ми е да спазвам всички тези правила, защо това е добро, а другото лошо? И си мислех: а ако човек остарее и преди заминаването си в другия свят изпадне в отчаяние, че не се е възползвал от живота си – че не е крал, не е живял за себе си, че не е използвал всичко, каквото е могъл? Тогава на този въпрос никой не можеше да ми отговори. На този въпрос ми отговори вярата. Когато се въцъркових, тогава разбрах, защо човек трябва да бъде добър. Атеизмът позволява на човека всичко, без вярата човек може да върши всичко, каквото си поиска.

от Отец Любомир Казашки

Съвсем наскоро над цял Ловеч се изсипа огромно количество, но не проливен дъжд или градушка, а протестантска литература във вид на кратка брошура и листовка към нея, които напълниха пощенските кутии на почти всички домове в града. Разгръщайки страниците на така натрапчиво пъхнатите в ръцете ни книжлета, разбираме, че става дума за поредните ловци на души, от типа на онези, които не веднъж сте срещали по улиците – спретнати, с бели ризки, черни вратовръзки, ранички на гърба и прекалено бодри усмивки, чиято изкуствена ведрост смущава и те кара да се чувстваш в опасност. Те се определят като вестители, емисари, войни, свидетели, пазители – една цяла армия, изпълзяла от отвъд океана, за да превземат вашия свят, вашия дом, вашата душа; дошли в Православна България, за да евангелизират един народ, който е бил евангелизиран още преди 1150 г. и то не от когото и да било, а от великите ученици на великите славянобългарски първоучители и просветители светите братя Кирил и Методий.

Прочети още
от Пътят на отците

С благословението на Ловчански митрополит Гавриил на 15 август - Успение Богородчино, във всички храмове на Ловчанска епархия след светата Литургия ще бъде отправена молитва към Пресвета Богородица за закрила на българския народ, за неговото благоденствие и спасение. По-долу публикуваме текста на самата молитва от молебния канон на Божията Майка:

Прочети още
от Пътят на отците

Инициативата за изграждането на паметна плоча в чест на генерал Кръстю Златарев е достоен пример за това как трябва да поддържаме нашия патриотизъм. Това каза пред Радио „Фокус" - Пирин Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим по повод новооткритата паметна плоча на ген. Златарев на ГКПП Златарево.

Прочети още
от Пътят на отците

От началото на войната от Сирия в съседните страни са избягали 3 милиона сирийци – половината са християни.

От началото на гражданската война в Сирия почти 3 милиона сирийци са избягали в съседни страни. Само през първата половина на 2014 г. 500 хиляди граждани на Сирия са потърсили убежище в Турция, Ливан, Ирак и Египет, съобщава комисариатът по делата на бежанците към ООН. Освен това, от началото на войната 6.5 милиона граждани са зачислени като принудителни преселници.

Прочети още
от Пътят на отците

"Много от съчиненията на св. патриарх Евтимий са запазени в Молдова" - това каза доп. член Пламен Павлов – историк и преподавател във Великотърновски университет.

„Св. патриарх Евтимий е най-светлата фигура при залеза на средновековната българска държава. Отделно, можем да говорим много за неговото творчество. Неслучайно един негов непряк ученик казва „По-добре слънцето да изгасне, отколкото да замлъкне Евтимовият език", каза още Пламен Павлов.

Прочети още
от Пътят на отците

Празникът на на великия мъченик за вярата св. Панталеймон бе поводът Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил да дойде в с. Рибарица на днешния ден. Новопостроеният тук храм носи името на този прославен Божий угодник, а жителите на това красиво балканско село, които дълги години нямаха истински храм, сега с духовна услада се стичат в Божия дом за молитва и утеха.

Прочети още
от vbfczAmivepelmDA

Балканското село Врабево се намира на двайсеттина километра от Ловеч. Тук на един от хълмовете над селото бе издигнат параклис, посветен на св. вмчк Пателеймон.

Прочети още
от vbfczAmivepelmDA

Помени ме, Боже мой, за това, и не заличавай усърдните ми работи, които сторих за дома на моя Бог и за службата при него!

Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил заедно с клира и миряните на Ловчанска Епархия поздравяват дядо Добри по случай неговия 100-годишен юбилей. Старецът с голямото сърце е роден на 20 юли 1914 г. в с. Байлово и вече повече от 70 години, сам живейки в доброволна нищета, събира подаяния за българските манастири и църкви - един наистина разтърсващ пример за безкористно служение на Бога, на Църквата, на хората. Пожелаваме му крепко здраве, духовна бодрост и Божия благодат.

от vbfczAmivepelmDA

Днес празнува старият катедрален храм на град Ловеч, посветен на св. вмчца Неделя.

Свидетелства за съществуването на храма датират от 17 в. Той се намира в най-стария квартал на Ловеч, „Дръстене". По време на турското робство на източния бряг на р. Осъм се е намирал българският квартал, тук в почти непосредствена близост до храма е била и митрополията, която сега не съществува. По времето на освобождението на Ловеч от турците, особено жестока потеря от башибозуци и черкези опустошават града, като избиват голяма част от християнското население. За да се спасят от турците в храм „Св. Неделя" се скриват жени, деца и някои мъже, търсейки небесното застъпничество на светицата.

Прочети още